Решение № 101 от 13.09.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Благоевград, 13.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20221200900126 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*****“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***“ № **, представлявано от П.С.К., срещу „*****“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „***“ № **, представлявано от Г.В.Т.

Ищецът твърди, че на 28.05.2019 г. бил ангажиран от ответника да извърши строително-монтажни работи /СМР/ с материали, охрана, огради и скеле, съгласно количествено-стойностна сметка, на сградата на Пето СОУ „Георги Измирлиев“ в гр. Благоевград. Налице било поетапно приемане на извършената на обекта работа, оформена в актове-протоколи обр. 19 за действително извършени и подлежащи на разплащане СМР, подписани от двете страни, и разплащане по част от издадените въз основа на актовете данъчни фактури. От страна на ответника били подписани всички актовепротоколи обр. 19, съставени на 22.07.2019 г., 13.09.2019 г. и 25.11.2019 г. /2 броя/. Той не платил по последната данъчна фактура - № 0000100021 от 02.12.2019 г., на стойност 28 279,49 лв. с ДДС, във връзка с подписан актпротокол обр. 19, оформен като акт № 4 от 25.11.2019 г., на същата стойност 28 279,49 лв. Въпросната данъчна фактура била надлежно отразена в счетоводните книги на двете дружества и в дневниците им по ЗДДС.

Фактурираната сума била дължима в 30-дневен срок от датата на издаване на данъчната фактура, съгласно сключения писмен договор за извършване на строително-монтажни работи. Ищецът многократно канил ответника да се 1 издължи. Последният обещавал да го направи, но погасяване така и не последвало. Възнаграждение на изпълнителя по договор за СМР се дължало за извършена и приета работа. Задължението на възложителя за плащане възниквало след приемане на работата. Приемането на работата било сред основните задължения на възложителя, като той трябвало да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се открият по-късно. При липсата на такива възражения, работата следвало да се счита приета. Приемането на работата обхващало както реалното получаване на фактическата власт върху нея, така и признанието, че тя действително съответства на възложеното с договора.

Установяването на изпълнената и приета работа можело да се направи с различни доказателствени средства - приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност, съдебна техническа експертиза и свидетелски показания. Двустранно подписаният протокол за изпълнени видове СМР, в който са посочени количество, единична цена и обща стойност на отделните видове СМР, по своята същност представлявал приемо-предавателен протокол за конкретно извършените видове работи. Въпреки изискуемостта и неоспоримостта на задължението, дължимата сума не била платена и до настоящия момент. Ответникът трябвало да заплати и съответната лихва за забава, считано от 02.01.2020 г. до 19.04.2022 г. Иска се неговото осъждане за главница от 28 279,49 лв., представляваща неизвършено плащане по данъчна фактура № 0000100021 от 02.12.2019 г., за мораторна лихва от 6590 лева за периода 02.01.2020 г. 19.04.2022 г., както и за разноските по настоящото производство и в производството по обезпечаване на исковете.

Правната квалификация на претенциите се съдържа в нормите на чл. 266 от ЗЗДог вр. чл. 288, изр. 1 от ТЗ и чл. 309а, ал. 1, изр. 1 от ТЗ.

Исковете са редовни и допустими.

Ответната страна не подаде писмен отговор, не взе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представените от ищеца документи, не посочи доказателства и не ангажира писмени такива. Представител на „*****“ ЕООД не се яви в откритото съдебно заседание. Не беше направено искане за разглеждане на казуса в негово отсъствие.

Ищецът пожела делото да приключи с неприсъствено решение.

В действащия ГПК неприсъственото решение е уредено като съдебен акт, постановяван по искане на една от страните в съдебния исков процес, с който се разрешава правният спор. По искане на ищеца такова решение може да бъде постановено, когато не е представен в срок отговор на исковата молба, ответникът не се е явил в първото редовно по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие /Решение № 70 от 07.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 112/2021 г., III г. о., ГК, докладвано от 2 съдията Маргарита Георгиева/.

Окръжен съд Благоевград констатира, че в случая действително са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

На ответната страна бяха указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването на неин представител в откритото съдебно заседание.

Исковете са редовни, допустими и вероятно основателни с оглед изложените в исковата молба факти и обстоятелства и подкрепящите ги писмени доказателства.

Неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствен съдебен акт /Решение № 290 от 15.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2010 г., I г. о., ГК, докладвано от съдията Бранислава Павлова/. Именно така следва да се процедира и в настоящия случай.

Решението ще бъде мотивирано само формално, доколкото няма да се разглеждат и обсъждат спорните материални правоотношения по същество /Решение № 157 от 29.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 262/2010 г., I т. о., ТК, докладвано от председателя Таня Райковска/.

Фактическите констатации, които съдът трябва да направи въз основа на събрания доказателствен материал, са основата на решението по делото. В хипотезата на неприсъственото решение, мястото на фактическите констатации на съда се заема от фактическите твърдения в исковата молба, които не са опровергани от наличните доказателства /„Отново по някои спорни въпроси на защитата срещу неприсъственото решение“ от д-р Атанас Иванов, списание „Норма“, бр. 4 от 2015 г./. Окръжният съд прецени, че в казуса тази съвкупност от факти е достатъчна, за да обоснове основателността на предявените претенции в рамките на правната им квалификация.

Уважаването на исковете се предпостави и от приобщената доказателствена съвкупност, включваща писмени документи.

Ищецът претендира разноските, направени от него по настоящото дело, и те следва да му се присъдят. Така трябва да се процедира и с разноските на „*****“ ЕООД в обезпечителното производство, развило се по частно гражданско дело № 305 от 2022 г. на Окръжен съд Благоевград - т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 238 и 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „***“ № **, представлявано от Г.В.Т. да заплати на „*****“ ЕООД, ЕИК 3

*****, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***“ № ***, представлявано от П.С.К., главница от 28 279,49 лв. /двадесет и осем хиляди двеста седемдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, дължима по данъчна фактура № 0000100021 от 02.12.2019 г., за извършени през 2019 г. строително-монтажни работи по сградата на Пето СОУ „Георги Измирлиев“ в гр. Благоевград, мораторна лихва от 6590 /шест хиляди петстотин и деветдесет/ лева, дължима за периода 02.01.2020 г. - 19.04.2022 г., разноски по настоящото производство в общ размер на 2794,78 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/, включващи държавна такса от 1394,78 лв. и адвокатско възнаграждение от 1400 лева, и разноски в производството по обезпечаване на исковете, възлизащи на 990 /деветстотин и деветдесет/ лева и включващи държавна такса от 40 лева и адвокатско възнаграждение от 950 лева.

Решението не подлежи на обжалване. Негови копия да се връчат на страните /на ищеца - чрез изпращане на електронния адрес на адвоката му [email protected]/. Ответникът може да се защити срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4