Решение № 207 от 25.09.2023, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 283/2023
- Вид
- Решение № 207
- Подписан
- 25.09.2023
- В сила
- 03.11.2023
- Състав
- Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Гергана Огнянова Симеонова
Други актове по делото
- Протокол № 291 от 21.09.2023 · Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Гергана Огнянова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.15, ал.1 · Закон за закрила на детето
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 207 гр. С., 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:
Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20232200500283 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба против Решение №507/16.06.2023г. по гр.д.№816/2023г. на С.ски районен съд, с което е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. К.ов К., роден на 24.11.2020г. на майката Г. М. Д.; определено е местоживеене на детето при майката Г.
Д. в гр. С.; определен е режим на лични отношения между малолетното дете А. и бащата К. Т. К., както следва: всяка първа и трета събота на месеца от 10,00ч. до 17,00 часа до навършване на тригодишна възраст на детето, като взема детето от дома на майката и го връща също в нейния дом; след навършване на тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя с приспиване, като взема детето от дома на майката и го връща също в нейния дом; на 25.11 всяка година – след рождения ден на детето от 10,00ч. до 16,00ч.; на четна година по Коледните празници от 10 часа на 26.12 до 17 часа на 27.12 и на нечетна година по Великденските празници от 10 часа на петъчния ден до 12 часа на неделния ден; след навършване на петгодишна възраст и 20 дни през лятото с приспиване, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. С Решението е осъден бащата К. Т. да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200лв., считано от влизане в сила на решението до настъпването на законови причини за изменение 1 или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. С решението бащата е осъден да заплати държавна такса върху издръжката в размер на 288лв. по сметка на съда.
Въззивната жалба е подадена от ответницата в първоинстнационното производство – майката Г. М. Д., като се обжалва посоченото решение в частите, с които е определен режим на лични отношения на детето с бащата до навършване на петгодишна възраст на детето и относно размера на издръжката.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК по делото е подадена насрещна въззивна жалба от бащата К. Т. К., който обжалва първоинстанционното решение в частта относно определеният му режим на лични контакти с детето А..
Във въззивната си жалба въззивницата Г. М. Д., чрез пълномощника си адв. Л.
А. посочва, че първоинстанционното решение в обжалваните му части относно режима на лични контакти на бащата с детето до навършване на 5-годишна възраст на детето и определената издръжка е неправилно и необосновано. Счита, че първоинстанционният съд неправилно приел, че оставащите месеци до навършване на 3-годишна възраст на детето са достатъчни за постепенната адаптация на детето към новата ситуация и срещите с бащата. Посочва, че и преди раздялата бащата не е общувал достатъчно време с детето, за да се изгради между тях трайна емоционална връзка. Счита, че и към момента не е създадена близост и емоционална връзка с бащата, която би ги сближила до степен, че детето да остава да пренощува при бащата без майката. Съдът не е отчел ниската възраст на детето в контекста на предходните отношения родител-дете. Счита, че по-подходящо за адаптацията е да продължи виждането без приспиване до 5годишна възраст на детето. Така бащата щял да има възможност да изгради навици да полага всички необходими грижи за физическото и психическото развитие на детето.
Това било в интерес на детето. Неправилно били кредитирани показанията на майката на ищеца, като противоречали на твърденията на самия ищец. Въззивницата счита, че съдът неправилно приел, че бабата на ищеца, с която той живее не поставя в риск пребиваването на детето в дома им. Състоянието й можело рязко да се промени и да постави под риск детето. По отношение на издръжката, счита, че съдът неправилно е определил размера й, като не е изложил никакви мотиви за това. Действителните разходи за издръжката а дете на възрастта на А. бил около 500лв. месечно, като бащата следвало да участва с по-голям дял и следвало размера на издръжката да бъде определен на 300лв. С оглед изложеното, въззивницата моли съда да отмени обжалваното решение в частта относно определения режим на лични отношения на детето с бащата, като определи нов, както следва: всяка първа и трета събота на месеца от 10,00 часа до 17,00часа до навършване на 5-годишна възраст на детето, като взема детето от дома на майката и го връща също в нейния дом; след навършване на 5годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10,00 2 часа в събота до 17,00 часа в неделя с приспиване, като взема детето от дома на майката и го връща също в нейния дом, както и в частта относно определения размер на издръжката, като определи издръжка в размер на 300лв. месечно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Няма направени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, от насрещната страна – ищеца в първоинстанционното производство К. Т. К..
С отговора на въззивна жалба, К. К. чрез пълномощника адв. Л. А. оспорва същата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Счита, че решението на съда е мотивирано именно с оглед интереса на детето, като съдът е съобразил ниската възраст на детето, необходимостта от съхраняване на връзката баща-дете и достатъчността на последните месеци за изграждане на хармонични отношения на детето с бащата извън присъствието на майката при срещите им. Посочва, че срещите на бащата с детето от м.юни протичат спокойно и нормално без присъствието на майката. Съдът мотивирал необходимостта от по-интензивни срещи на детето с бащата след навършване на 3-годишна възраст. Присъствието на бащата обогатява света на детето, като чрез бащата то опознава хората. За всички деца е много ценно да живеят с бащите си и да ги опознават. Излага подробни съображения в тази насока. Обичайните грижи за 3-годишно дете могат да се предоставят от бащата за определеното време с приспиване. Установено било, че бащата е грижовен родител. По отношение на издръжката счита, че размерът е правилно определен и съобразен и със становището на самата жалбоподателка. Неоснователно е претендиран размер от 300лв., несъобразен с потребностите на детето. Бащата счита, че въззивната жалба е подадена с цел запазване на ограничения контакт на бащата с детето, поради което моли въззивния съд да измени определението по привременни мерки за режима на лични контакти, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. до 17ч. без приспиване до навършване на 3-годишна възраст на детето; след навършване на 3-годишна възраст – всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя с приспиване, като взема детето от дома на майката и го връща също в нейния дом; на 25.11 всяка година - след рождения ден на детето от 10,00ч. до 16,00ч.; на четна година по Коледните празници от 10 часа на 26.12 до 17 часа на 27.12 и на нечетна година по Великденските празници от 10 часа на петъчния ден до 12 часа на неделния ден; след навършване на петгодишна възраст и 20 дни през лятото с приспиване, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Алтернативно, моли съда да допусне предварително изпълнение на решението в частта на режима на лични контакти.
Претендира разноски пред въззивната инстанция.
С насрещната въззивна жалба, насрещния въззивник К. К. обжалва 3 първоинстанционното решение в частта относно определения му режим на лични отношения с детето А., като неправилно. Намира за необоснован извода на съда защо детето да не може да остава един месец през лятото с бащата след навършване на 3годишна възраст, което било утвърдена съдебна практика и в интерес на детето. Съдът не се произнесъл по искането му да взема детето на своя рожден ден – 22.11, за което нямало никаква пречка. По отношение на Коледните празници, счита, че следва да има възможност да взема детето още на 24.12, което било смисъла и на редуването на четна с нечетна година. Липсвало произнасяне и относно новогодишните празници – 31.12 и 01.01. липсвало произнасяне и относно половината от ваканциите през учебната година. Тези ваканции често били свързани и се отразявали и на детските заведения – ясли и детски градини, поради което било разумно и отговорно родителите да поделят отговорността по отглеждането и възпитанието на детето и през този период. Счита, че майката не осъзнава необходимостта на детето да се среща и общува с бащата. С оглед изложеното насрещния въззивник моли съда да допълни определения от първоинстанционния съд режим, като добави: след навършване на 3годишна възраст на детето един месец през лятото с приспиване, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката; възможност бащата да взема детето на всеки свой рожден ден на 22.11. от 10ч. до 17ч.; бащата да взема детето всяка четна година на Коледа от 10ч. на 24.12. до 17ч. на 27.12. с приспиване; бащата да взема детето всяка нечетна година на Нова година от 10ч. на 31.12 до 17ч. на 01.01. с приспиване и всяка първа половина от ваканционните дни на държавно определените от МОН ваканции от 10ч. на първия ден до 17ч. на деня, в който завършва първата половина от конкретната ваканция. Претендира присъждане на разноски. Поддържа искането за изменение на постановените по делото привременни мерки или за допускане на предварително изпълнение на решението относно режима на лични контакти.
В срока по чл.263, ал.3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от насрещната страна по нея страна – Г. М. Д..
С отговора на насрещната въззивна жалба, подаден от Г. Д., се оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че при определяне на режима на лични контакти съдът се ръководи единствено от интереса на детето, независимо от исканията на родителите.
Съдът правилно бил определил адаптационен период, който обаче счита за кратък по изложените в своята въззивна жалба съображения, които преповтаря. Намира за неоснователно оплакването, че съдът неправилно определил режима по време на коледните, новогодишните и великденски празници. По отношение на коледните празници счита, че при изписване на 26.12 съдът е допуснал ОФГ, тъй като първият от тях е 25.12. При този решим съдът бил съобразил изцяло интереса на детето. Посочва, че при промяна на обстоятелствата, режима подлежи на промяна. Моли съда да остави насрещната въззивна жалба без уважение. Претендира разноски.
4
С въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и отговорите не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивницата Г. М. Д., редовно призована, се явява лично и с представител по пълномощие адв. А., която поддържа подадената въззивна жалба.
Моли съда да измени решението на първата инстанция в смисъла, в който изразиха и двете страни желание да бъде променен режима на контакти между бащата и детето и по въпроса за издръжката – 250лв. месечно. Не претендира разноски по делото.
В с.з. насрещния въззивник К. Т. К. , редовно призован, се явява лично и с представител по пълномощие адв. А., която поддържа подадената насрещна въззивна жалба. Моли съда да постанови решение, съобразно постигнатите договорености в съдебното заседание между страните, в частите, в които страните изразиха категоричното си становище, че са съгласни да формулират по този начин режима на лични контакти и размера на издръжката. Не претендира разноски по делото.
Въззивният съд намира въззивната жалба и насрещната въззивна жалба за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
Разпечатката съдържа 29 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1124f406-5617-4355-a50a-9c9dc3cb5a14