Решение № 868 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20261110200196 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

С Наказателно постановление № 25-4332-025608/08.10.2025 г., издадено от Началник-група в ОПП, СДВР, на А. И. Г., ЕГН **********, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДвП (редакция, в сила от 21.01.2017 г.) е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 лева (102, 26 евро) и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП.

Недоволна от наказателното постановление е останала жалбоподателката А. Г., която го атакува с въззивна жалба чрез упълномощен представител - адв. З. Р. от САК, с искане за отмяната му поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи, че правото на защита на жалбоподателката е нарушено, тъй като не й е било връчено постановлението за прекратяване на наказателното производство. Сочи се, че в АУАН и НП са нарушени изискванията за съдържание, предвидени в чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН, тъй като от една страна е налице непълнота по отношение описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, а от друга страна несъответствие между описанието на обстоятелствата на нарушението и посочените като нарушени законови разпоредби. Изтъква се, че в обжалваното 1 наказателно постановление не е посочено кой е собственик на управлявания автомобил, както и не са посочени доказателствата, от които се установява извършването на нарушението. Излагат се доводи за несъставомерност на деянието, тъй като не е осъществено умишлено. Сочи се, че жалбоподателката не е собственик на автомобила, а единствено негов ползвател, не е била уведомявана за служебното прекратяване на регистрацията му и не е съзнавала това обстоятелство. Навежда се, че посочената като нарушена в АУАН и НП разпоредба на чл. 140 ал. 1 ЗДвП не предвижда състав на административно нарушение, тъй като не въвежда задължение за водачите на пътните превозни средства. Изтъква се, че разпоредбата на чл. 175 ал. 3 ЗДвП е бланкетна и следва да бъде конкретизирана с посочване на съответната разпоредба, която урежда надлежния ред за регистриране на МПС, което не е сторено в обжалваното наказателно постановление. Сочи се, че по този начин е ограничено правото на защита на жалбоподателката. Като следващо процесуално нарушение, допуснато в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство, се изтъква липсата на мотиви относно възможността за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Излагат се аргументи, че ако се приеме, че е осъществен състав на административно нарушение, същото разкрива по - ниска степен на обществена опасност, сравнено с други нарушения от същия вид, и представлява маловажен случай. Като доводи за по - ниската степен на обществена опасност на нарушението се изтъкват липсата на настъпили вредни последици, обстоятелството, че жалбоподателката не е собственик на управлявания автомобил, че е оказала пълно съдействие на служителите на СДВР, че автомобилът е бил пререгистриран още на следващия ден, както и че до момента не й било налагано наказание "лишаване от право да управлява МПС". По изложените съображения се прави искане за отмяна на наказателното постановление и се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката А. Г., редовно уведомена, не се явява. Представлява се от адв. З. Р. - К. от САК, която пледира за отмяна на наказателното постановление по доводите във въззивната жалба. В допълнение излага доводи, че от събраните в съдебното следствие доказателства се установява, че жалбоподателката не е осъществила нарушението виновно. Навежда и че прекратяването на регистрацията на моторното превозно средство представлява принудителна административна мярка, а от събраните доказателства се установява, че за прилагането й не е бил уведомен собственика на моторното превозно средство и същата не е влязла в сила. Прави искане за присъждане на разноски и представя списък.

Наказващият орган - Началник-група в ОПП, СДВР, редовно призован, не изпраща представител. Изразява становище по основателността на оспорването чрез упълномощен процесуален представител - юрк. В. П., който с писмени бележки прави искане жалбата да се остави без уважение и наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага доводи, че в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са 2 били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материалният закон е правилно приложен, а извършването на нарушението доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т.1 ЗАНН, от наказаното физическо лице и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (видно от разписка, инкорпорирана на страница втора от наказателното постановление, същото е връчено лично на жалбоподателката на 08.12.2025 г., а жалбата е подадена на 17.12.2025 г.).

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката А. И. Г., ЕГН **********, е правоспособен водач на МПС с категории "В" и "АМ", като на 21.03.2022 г. от СДВР й било издадено СУМПС № 285727512, валидно до 21.03.2032 г.

Жалбоподателката А. И. Г. и свидетелят С. И. Г. са съпрузи.

На 26.02.2021 г. между свидетеля С. Г., лизингополучател, и "***" ЕООД, лизингодател, бил сключен договор за финансов лизинг № 046234-RF-001/26.02.2021 г. по отношение на лек автомобил марка "***", модел "***" с рег. № ***. Въпреки че свидетелят С. Г. и жалбоподателката били съпрузи, единствено свидетелят С. Г. бил ангажиран със заплащане на лизинговите вноски и уреждане на отношенията с лизингодателя.

Същевременно нито жалбоподателката, нито свидетелят Г., ползвали поС.но лекия автомобил марка "***", модел "***" с рег. № ***. Всеки от двамата управлявал свой личен автомобил, а процесния автомобил ползвали само в случаи на повреда на личните си автомобили. За целта, документите за автомобила се съхранявали в него, а ключовете за автомобила седели в коридора на жилището им.

На 27.03.2025 г. между "***" ЕООД от една страна като прехвърлител и свидетеля С. Г. от друга страна като приобретател бил сключен договор за прехвърляне на право на собственост в изпълнение на дълг, с нотариална заверка на подписите, заведен с рег. № 759/27.03.2025 г. в регистъра на нотариус В. Б. с рег. № 259 в регистъра на НК. По силата на сключения договор прехвърлителят прехвърлил правото на собственост върху лекия 3 автомобил марка "***", модел "***" с рег. № *** на приобретателя - свидетеля С. Г.. Последният не уведомил съпругата си за прехвърлянето на правото на собственост на лекия автомобил.

В двумесечен срок от придобиване на автомобила свидетелят С. Г. не изпълнил задължението си да го регистрира и на 29.05.2025 г. в 18:32 часа регистрацията на моторното превозно средство била прекратена.

Свидетелят С. Г. не бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила.

На 09.06.2025 г. около 21:59 часа жалбоподателката А. Г. управлявала лекия автомобил марка "***", модел "***" с рег. № *** на територията на Столична община, по АМ "Тракия" с посока на движение от гр. София към гр.

Пловдив. Автомобилът бил с поставени табели с регистрационен номер. В района на 0 км срещу КПП "Тракия" управлявания от жалбоподателката автомобил бил спрян за извършване на рутинна проверка от свидетеля Л. П. и Т. С. - двамата, служители на ОПП - СДВР. При извършване на проверката след справка с дежурната част служителите на ОПП - СДВР установили, че управляваният от жалбоподателката лек автомобил е със служебно прекратена регистрация, тъй като била променена собствеността му и в двумесечен срок не бил регистриран от новия собственик, и уведомили за това обстоятелство жалбоподателката. Последната останала учудена и се обадила на съпруга си свидетеля С. Г., за да го попита дали това е вярно. Свидетелят Г. потвърдил прехвърлянето на собствеността на лекия автомобил, но също не бил наясно със служебното прекратяване на регистрацията на автомобила.

Предвид горното Т. С. И., младши автоконтрольор I степен в 01 група на 02 сектор "Пътен контрол и осигуряване на мероприятия" към ОПП СДВР, съставил АУАН серия „GA“ № 4217870 от 09.06.2025 г., с който повдигнал против жалбоподателката административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Л. П. и на жалбоподателката, която не направила възражения.

Когато се прибрала в дома си, жалбоподателката уведомила съпруга си за станалото и той предприел действия по регистриране на автомобила, в резултат на което още на следващия ден - на 10.06.2025 г. регистрацията на автомобила била възстановена.

Поради данни за извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 НК 4 материалите по административнонаказателната преписка били изпратени на СРП. С постановление от 15.09.2025 г. (деловодно изведено на 16.09.2025 г.) прокурор при СРП отказал да образува досъдебно производство по съображения за по - ниска степен на обществена опасност на деянието, сравнено с престъплението по чл. 345 ал. 2 НК, и материалите били изпратено в ОПП - СДВР за преценка за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за осъществено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДвП.

На 08.10.2025 г. Г. Б. - началник на 01 група "Административно наказателна дейност" в 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП, СДВР, издала обжалваното наказателно постановление № 25-4332025608/08.10.2025 г., с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДвП (редакция, в сила от 21.01.2017 г.) наложила на жалбоподателката административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 лева (102, 26 евро) и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства: гласни показанията на свидетелите Л. П. и С. Г., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК: постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 15.09.2025 г. (деловодно изведено на 16.09.2025 г.) по пр. пр. № 44739/2025 г. по описа на СРП (пр. рег. № 4332р-56950/2025 г. по описа на ОПП - СДВР), справка - картон на водача, заповед № 513з9669/13.09.2024 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, наказателно постановление № 254332-025608/08.10.2025 г., АУАН серия G A № 4217870/09.06.2025 г., справка от централна база на АИС КАТ по история на регистрацията на МПС с рег. № ***, акт за встъпване в длъжност от 13.09.2024 г., заверен препис на договор за прехвърляне право на собственост в изпълнение на дълг с нотариална заверка на подписите от 27.03.2025 г.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите П. и Г., като намери, че същите са еднопосочни, последователни, непротиворечиви и кореспондират на писмените доказателства. От гласните доказателствени средства се установяват времето и мястото на извършване на проверката, както и поведението на жалбоподателката по време на проверката и 5 обаждането до съпруга й. Съдът намери, че показанията на свидетеля С. Г. заслужват доверие, независимо, че е съпруг на жалбоподателката, което обуславя заинтересованост от изхода на делото, тъй като показанията му са логични, детайлни, непротиворечиви, не се опровергават от други доказателства и доказателствени средства, а напротив - намират опора в писмените доказателства - справка от централна база на АИС КАТ по история на регистрацията на МПС с рег. № ***, както и заверен препис на договор за прехвърляне право на собственост в изпълнение на дълг с нотариална заверка на подписите от 27.03.2025 г.