Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2282 от 08.06.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2137/2025
Вид
Решение № 2282
Подписан
08.06.2026
Състав
Магдалена Давидова Янева

Цитирани разпоредби

  • чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 31, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 2282 гр. Варна, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110102137 по описа за 2025 година

Производството е за делба във фазата по извършването.

С влязло в сила решение № 3435 от 03.10.2025г., постановено по настоящото дело, е допусната делба на недвижим имот, представляващ апартамент № **, с идентификатор № *************, находящ се в гр. В., бул. „*****”, № **, вх. *, ет. *, със застроена площ от 74.62 кв.м., при граници: на същия етаж – имоти с идентификатори № ********* и **********, под обекта – имот с идентификатор № ************ и над обекта – имот с идентификатор № ***********, ведно с прилежащите 0.5025% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и 9.08 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *********, върху който е построена сградата, целият с площ от 5252 кв.м., при граници: имоти с идентификатори **********, **********, *************, ************* и ****************, между съделителите и при квоти: ½ ид.ч. за Р. И. Б. и ½ ид.ч. за Т. Н. С..

В срока по чл. 346 ГПК искания за откриване на производство по сметки е отправил съделителят Т. Н. С., претендирайки осъждане на Р. И. Б. да му заплати сумата от 3200 евро, съставляваща ½ от средния месечен пазарен наем за делбения имот, за периода 18.06.2025г. до 23.02.2026г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на претенцията и сумата от 400 евро месечно – за времето от 23.02.2026г. до приключване на производството за съдебна дела.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По прекратяване на съсобствеността:

1

Досежно поделяемостта на имота и неговата пазарна стойност по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, в заключението по която вещото лице Н. А. сочи, че при установените с решението по допускане на делбата права на страните, имотът е реално неподеляем. Според експерта пазарната стойност на имота възлиза в размер на 122 800 евро.

Основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите – чл. 349 ГПК.

В настоящия случай процесният имот, видно от заключението по съдебнотехническата експертиза, е неподеляем, като никой от съделителите в първото по делото съдебно заседание по извършване на делбата не е предявил претенция за възлагане. Ето защо делбата на процесния имот следва да бъде реално извършена чрез изнасянето му на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при което всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.

По претенцията по сметки:

Съделителят Т. Н. С. претендира осъждане на съделителката Р. И. Б. да му заплати сумата от по 3200 евро, представляваща обезщетение за лишаване на С. от ползването на съсобствения имот за времето от 18.06.2025г. до 23.02.2026г. и по 400 евро месечно за времето от 23.02.2026г. до приключване на делбеното производство. Така предявената претенция за времето от 18.06.2025г. до 22.02.2026г., включително, следва да се квалифицира като претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, а за времето от 23.02.2026г. до извършване на делбата с влязло в сила решение, като искане с правно основание чл. 344, ал.

2 ГПК.

Според чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно с нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Ако един съсобственик ползва общата вещ не съобразно с обема на своите права в съсобствеността, той по силата на чл. 31, ал. 2 ЗС дължи обезщетение на останалите съсобственици за ползата, от която те са лишени след датата на писмена покана.

В настоящия случай между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че за времето от фактическата раздяла на Т. С. и Р. Б., настъпила преди иницииране на настоящото производство (19.02.2025г.), последната ползва съсобствения имот, заедно с двете непълнолетни деца на страните – Г., роден на **********г. и И., роден на *********г. Установи се от приетите писмени доказателства, че съделителят С. е отправил покана за заплащане на обезщетение, която е получена лично от Б. на 18.06.2025г.

(л. 97-101). При това положение и ответната страна дължи обезщетение на съсобственика, лишен от възможност да ползва вещта съобразно обема права, които притежава върху същата, считано от 18.06.2025г.

При определяне размера на обезщетението, дължимо от съделителя Б. от общата 2 площ на жилището следва да бъде приспадната площта, ползвана от непълнолетните деца на страните. Последните по закон са длъжни да живеят с родителите си, а при раздяла, с този, на когото е предоставено упражняването на родителските права. И двамата родители са длъжни до навършване на пълнолетие на децата да се грижат за тях и да ги издържат.

Законът забранява родител да търси от непълнолетното си дете суми за това, че живее в имота му (Тълкувателно решение № 46/1965г.). Малолетните и непълнолетни деца на разделени родители не дължат наем (или обезщетение) за заеманата от тях площ. Дадените разрешения са относими и към настоящия казус, доколкото както съдът посочи по-горе делбеният имот се ползва от съделителя Б., заедно с двете непълнолетни деца на страните.

При определяне размера на наема, който не се дължи за ползваната част от семейното жилище от непълнолетните деца, следва да се изходи от факта, че жилището е съвкупност от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството. В този смисъл жилищна площ е площта на цялото жилище, включително всички помещения в обхвата на жилището, независимо от тяхната функционално предназначение, защото нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само при наличие и на двете категории помещения. При определяне на наема за ползваната жилищна площ от ненавършилите пълнолетие деца на страните, следва да се има предвид техния дял на обитаване на всички помещения на жилището, а не само помещенията, които им служат за спалня (в този смисъл решение № 123 от 04.04.2013г. на ВКС по гр.д. № 526/2012г., ІV г.о.). Установеният от изслушаното в съдебно заседание на 11.05.2026г. заключение по тройната съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните, че средномесечния пазарен наем за ползването на общия на страните имот е в размер на 360 евро за периода 18.06.2025г. – 18.07.2025г., в размер на 420 евро за периода 18.07.2025г. – 18.08.2025г. и в размер на 380 евро – за времето след 18.08.2025г., при което средният наем за периода 18.06.2025г. до 22.02.2026г., включително, възлиза в размер на 3114.29 евро, който съобразно дела на съделителя Б. в имота следва да се намали с 1/2 – или 1557.15 евро. Тази сума следва да се раздели на три, като се отчетат ползваните по 1/3 част от цялото жилище от децата на страните, при което задължението на съсобственика за горния период възлиза в размер на 519.05 евро. До тези размери претенцията се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а за разликата до пълния предявен размер от 3200 евро, като неоснователна същата подлежи на отхвърляне.

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК, в решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички съделители не използват делбения имот съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кой от съделителите от кои имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.

Предпоставка за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК е съсобственият имот да не се ползва от всички съделители съобразно правата им. Както съдът посочи погоре между страните не е спорно, че съделителят Б., заедно с двете непълнолетни деца на 3 страните, ползва делбения имот в хода на настоящото производство, което ползване продължава и понастоящем. Следователно Т. С. е лишена от възможността да ползва съсобствената вещ, поради което и на последния се следва обезщетение от датата на заседанието по чл. 346 ГПК - 23.02.2026г. до влизане в сила на решението по извършване на делбата. Средният пазарен наем за имота, съобразно заключението по тройната съдебнооценителна експертиза, възлиза в размер на 380 евро, като съобразно квотата на съделителя С. следващото му се обезщетение, при отчитане ползваната от непълнолетните деца площ, е в размер на 63.33 евро месечно. До този размер искането следва да бъде уважено, а за горницата до предявения размер от по 400 евро месечно – отхвърлено.

Относно разноските по производството:

На основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите в съсобствеността и стойността на делбения имот, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер от по 2456 евро.

На основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се събере държавна такса в размер на 4% от цената на иска, а именно: 128 евро. С оглед постановения правен резултат таксата следва да бъде заплатена съразмерно с уважената част от иска от съделителя Р. Б. – 20.76 евро, а по отхвърлената част от съделителя Т. С. – 107.24 евро.

На основание чл. 355, изр. второ ГПК и с оглед отправеното от съделителя Т. С. искане за присъждане на сторените в производството по повод предявените претенции по сметки разниски и при съобразяване на посоченото в списъка по чл. 80 ГПК, на страната се следват разходи за заплатен депозит по съдебно-оценителната експертиза съразмерно на уважената част от иска, възлизащи в размер на 24.33 евро. Следва да бъде определено и възнаграждение на процесуалния представител на Т. С., осъществил представителството по реда на чл. 38 ЗА. Последното при съобразяване, че предявената претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът определя в размер на 470 евро, като съразмерно на уважената част от иска в полза на адв. Т. следва да се присъди сумата от 76.23 евро.

Водин от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК, следния допуснат до съдебна делба недвижим имот, представляващ апартамент № **, с идентификатор № *********, находящ се в гр. В.***********, със застроена площ от 74.62 кв.м., при граници: на същия етаж – имоти с идентификатори № ********** и **************, под обекта – имот с идентификатор № *********** и над обекта – имот с идентификатор № ****************, ведно с прилежащите 0.5025% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и 9.08 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *************, 4 върху който е построена сградата, целият с площ от 5252 кв.м., при граници: имоти с идентификатори **********************, между съделителите и при квоти:

- ½ ид.ч. за Р. И. Б., ЕГН **********, от гр. гр. В., бул. „**********”, № ** и - ½ ид.ч. за Т. Н. С., ЕГН **********, от гр. В..

ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума да бъде разпределена от съдебния изпълнител между горните съделители и при посочените квоти.

ОСЪЖДА Р. И. Б., ЕГН **********, от гр. гр. В. , да заплати на Т. Н. С., ЕГН **********, от гр. В. сумата от 519.05 евро (петстотин и деветнадесет евро и пет евроцента), представляваща обезщетение за ползване на съсобствения им недвижим имот, представляващ апартамент № **, находящ се в гр. В. за периода 18.06.2025г. до 22.02.2026г., включително, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията – 23.02.2026г. до окончателното заплащане на обезщетението, КАТО ОТХВЪЛЯ претенцията за разликата над 519.05 евро до предявения размер от 3200 евро, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.