Решение № 1130 от 01.11.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 2328/2022
- Вид
- Решение № 1130
- Подписан
- 01.11.2022
- Състав
- Кристина Николаева Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1130 гр. Перник, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720102328 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК .
Образувано е по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Г. П., срещу Р. Б. П., с ЕГН: **********, с която се иска: 1/ да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 955,71 лева, представляваща главница по договор за кредит
№
40000549991/09.07.2020 г., сумата от 303.98 лева – представлява възнаградителна лихва, сумата от 233.48 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 11.09.2020 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.10.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 472/2022 г. по описа на Пернишкия РС – 01.12.2021 г. до окончателното плащане на сумата;
2/ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 283.33 лева – представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от услуги „Фаст“ и сумата от 453.33 лева - представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от услуги „Флекси“, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 472/2022 г. по описа на Пернишкия РС – 01.12.2021 г. до окончателното плащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за кредит № 40000549991/09.07.2020 г., сключен между ищеца и ответника. Твърди се, че договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 1000 лева, срок на кредита – 18 месеца, годишен процент на 1 разходите /ГПР/ 48.78 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 41 % и лихвен процент на ден – 0.11 %. Твърди се, че ответникът е закупил и допълнителни услуги към договора за кредит - услуга „Фаст“ и услуга „Флекси“ на стойност съответно 300 лева и 480 лева. В тази връзка се твърди, че общото задължение на ответника възлиза на 2130.86 лева като размерът на всяка погасителна вноска е 118.38 лева, а падежната дата 10-то число на месеца.
На следващо място се твърди, че преди сключване на договора за кредит ответникът е бил запознат с условията по същия, бил му е предоставен „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация относно потребителски кредит“ и същият е приел да сключи договора при тези параметри. Посочва се и че ответникът е бил наясно със съдържанието на двата вида допълнителни услуги, какво представляват същите и че има възможност да не сключва такива, както и тяхната стойност, но въпреки това е изявил желание да се ползва от предлаганите два вида допълнителни услуги.
Твърди се, че след сключване на договора ищецът е изпълнил надлежно задълженията си по същия като е превел на ответника сумата от 1000 лева.
На следващо място в исковата молба се твърди, че първоначално длъжникът е изпълнявал точно задълженията си по кредита, но впоследствие е започнал да допуска забава в плащанията /като направил само една вноска/.
Посочва се, че поради допуснатата забава на плащанията кредиторът се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем като е изпратил съобщение в този смисъл до ответника на 05.10.2021 г. Поддържа се, че дори посоченото уведомяване за предсрочната изискуемост да не е редовно, то последният следва да се счита уведомен за същата с връчването на препис от исковата молба. В тази връзка се посочва, че неизплатената част от задълженията на ответника по договора за кредит и допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ към него възлиза на 2229.83 лева, която се претендира изцяло с исковата молба. Уточнява се, че към момента ответникът е заплатил сума в общ размер от 118.38 лева, с която били погасени задължения по кредита, но и разходи по тарифата на ищца за извънсъдебно събиране.
Излагат се подробни доводи, че ищецът кредитодател не е банка, а небанкова финансова институция, поради което спрямо него не намирали приложения разясненията, дадени в т. 18 към ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата молба са представени писмени доказателства: искане за отпускане на потребителски кредит Профи стандарт, стандартен европейски формуляр, договор за потребителски кредит № 40000549991/09.07.2020 г., погасителен план към договора за кредит, общи условия /ОУ/ на ищеца, разписка за извършено плащане, извлечение по сметка, уведомително писмо, обратни разписки и удостоверение за актуално състояние, декларации.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез процесуалния му представител – адв. М. Г. е постъпил писмен 2 отговор. В същия претенциите се оспорват изцяло като неоснователни. В тази връзка на първо място се твърди, че ищецът не представял доказателства сумата от 1000 лева въобще да е преведена и усвоена от ответницата. Поради това се оспорва ответницата да е получила сумата от 1000 лева. Предвид неполучаване на сумата се твърди, че заемът като реален договор въобще не бил сключен.
На следващо място се излагат подробни доводи, че дори да имало сключен договор за заем същият бил нищожен поради нарушение на редица разпоредби от ЗПК и ЗЗП – неясни, неравноправни клаузи сериозно увреждащи правата на потребителите.
В случай че договорът не се приемел за недействителен от съда се оспорват като нищожни клаузите за закупуване на пакети „Фаст“ и „Флекси“ като се твърди, че създавали условия за неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника, а не било ясно и какво представляват самите услуги.
На последно място се оспорва воденото от ищеца счетоводство. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло евентуално частично.
В депозираното възражение по реда на чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. № 472/2022 г. на Пернишкия РС ответникът е посочил, че процесните суми не се дължат.
В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно счетоводна експертиза.
В съдебно заседание, проведено на 10.10.2022 г., от процесуалния представител на ищеца е постъпила писмена молба, с която изразява становище за неоснователност на възраженията на ответника. Иска се исковите претенции да бъдат уважени.
Ответницата Р. Б. П. редовно призована, не се явява в насроченото по делото съдебно заседание. Вместо същата се явява адв. Г., който изразява становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 257/11.02.2022 г. по ч.гр.д. № 472/2022 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника Р. Б. П., който е депозирал възражение срещу същата.
С разпореждане № 1782 от 11.02.2022 г. заповедният съд е отхвърлил заявлението на ищеца за сумата от 283.33 лева – възнаграждение за закупен пакет от услуги „Фаст“ и за сумата от 453.33 лева – възнаграждение за закупен пакет от услуги „Флекси“, както и за сумата от 30 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането. Първите две посочени суми от 283.33 лева и от 453.33 лева – възнаграждение за пакети от допълнителни 3 услуги обаче се претендират в настоящото производство със самостоятелни осъдителни искове.
От представеното по делото копие от договор за потребителски кредит № 40000549991/09.07.2020 г. се установява, че на 09.07. 2020 г. между ищеца, като заемодател, и ответника, като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 1000 лева, срок на кредита 18 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 48.78 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 41 % при лихвен процент на ден 0.11 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 1350.86 лева. Към договора обаче са закупени и пакети от допълнителни услуги – пакет услуги „Фаст“ на стойност 300 лева и пакет услуги „Флекси“ на стойност 480 лева. В тази връзка общото задължение по кредита и по пакетите от допълнителни услуги е в размер на 2130.86 лева като ежемесечната вноска е в размер на 118.38 лева.
От представена по делото разписка за извършено плащане от Изипей № 2000000217092241/09.07.2020 г. /13.58ч./ е видно и че на ответника – кредитополучател по договора за кредит на 09.07.2020 г. /т.е. в деня на сключване на договора/ по партида при платежен оператор е преведена сумата в размер на 1000 лева. В разписката са отбелязани и ЕГН и номер на лична карта на ответницата, както и идентификационни номера на клиентите на програмата.
По делото е приложен погасителен план, част от договора за кредит, съгласно който последната вноска по кредита е следвало да бъде заплатена на 10.01.2022 г. В погасителния план е посочено каква част от главницата, договорната лихва и възнаграждението за закупени допълнителни пакети от услуги се погасява с всяка вноска. Погасителният план е подписан от заемодателя и заемополучателя.
На следващо място страните не спорят, че от страна на ответника са постъпвали плащания в изпълнение на задълженията му по кредита. Видно от извлечение по сметка обаче ответницата е заплатила едва първата вноска по кредита – с пет дни забава т.е. е извършила едно плащане от 118.38 лева.
Доколкото ищецът е счел, че тези плащания не са достатъчни да покрият размера на задълженията по кредита, то от представено по делото уведомление до ответника е видно, че ищецът е упражнил правото си да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми. Уведомлението е изпратено на 07.10.2021 г. , но липсват данни същото да е достигнало до заемодателя. Съгласно последното предсрочната изискуемост е посочена с дата 05.10.2021 г.
По делото е извършена и съдебно счетоводна експертиза. От същата се установява, че сумата от 1000 лева е преведена от страна на заемодателя в полза на ответника на 09.07.2020 г. като това е станало чрез платежен оператор Изипей с разписка № 2000000217092241. В изпълнение на задълженията си по кредита ответникът е направил едно плащане в размер на общо 118.38 лева, което е на дата 05.08.2020 г.. С посочената сума в счетоводството на ищеца са погасени 44.29 лева от стойността на главницата, 4
30.75 лева от стойността на договорната лихва и 43.34 лева от стойността на допълнителните пакети от услуги – съгласно погасителен план. Предвид преустановяване на плащанията първата неплатена вноска е от 10.09.2020 г.
Дружеството заемодател според експерта е осчетоводило предсрочна изискуемост на 05.10.2021 г.
Съгласно експертизата ако по договора за кредит не е налице задължение в размер на 300 лева – за пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и в размер на 480 лева за пакет „Флекси“, то с внасяне на сумата от 118.38 лева биха били погасени 54.98 лева главница и 63.40 лева договорна лихва за периода от 09.07.2020 г. до 10.09.2020 г.
В тази връзка и неплатените суми по договора за кредит възлизат на:
945.02 лева – главница; 271.33 лева – договорна лихва за периода от 11.09.2020 г. до 05.10.2021 г. – при осчетоводена предсрочна изискуемост съответно 287.46 лева – договорна лихва за периода от 11.09.2020 г. до 10.01.2022 г. – при липса на предсрочна изискуемост; 34.89 лева – обезщетение за забава от 11.09.2020 г. до 05.10.2021 г., 48.02 лева – обезщетение за забава за периода от 11.09.2020 г. до 26.11.2021 г. /дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ и 87.65 лева – обезщетение за забава за периода от 11.09.2020 г. до 27.04.2022 г. /датата на исковата молба/.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото вещото лице е отговорило пълно, изчерпателно и обосновано на поставените му въпроси. Същото е работило въз основа на представените по делото документи и е проучило счетоводството на ищеца. Освен това липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на спора.
Разпечатката съдържа 42 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11241ae4-158a-4436-a58e-c7717514efb8