Разпореждане № 48812 от 01.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 12405/2024
- Вид
- Разпореждане № 48812
- Подписан
- 01.04.2024
- В сила
- 01.04.2024
- Състав
- ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 48812 гр. София, 01.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цв. М. като разгледа докладваното от Цв. М. Частно гражданско дело № 20241110112405 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 67748/29.02.2024 г. на „...... ЕИК ..... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Н. К., ЕГН ********** за сумите, както следва: 401,47 лв. – главница по договор за заем CreditNet № 8052-00150468/29.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.02.2024 г. до окончателното плащане; 17,24 лв. – договорна лихва за периода от 29.12.2022 г. до 28.02.2023 г.; 109,24 лв. – за предоставен пакет от допълнителни услуги към договор за заем CreditNet № 8052-00150468/29.11.2022 г., 53,35 лв. - лихва за забава за периода от 30.12.2022 г. до 28.02.2024 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 109,24 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Процесният договор за заем CreditNet № 8052-00150468 е сключен на 29.11.2022 г., като породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая, видно от т. 12 от заявлението, както и ит уточнителна молба от 28.03.2024 г. допълнителните услуги, за които се претендира сумата от 109,24 лв., се изразяват в предоставяне на заема по адрес на клиента, респективно събиране на вноски от дома на клиента, предоговаряне и разсрочване на заема, преференциално обслужване, а това по съществото си са услуги, свързани с усвояване и управление на кредита, за които финансовата институция има забрана да събира суми – чл. 10а от ЗПК. Нещо повече, възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплати за предоставения му пакет от допълнителни услуги по силата на чл. 4 от договора се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място - предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. В тази връзка в чл.10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че „видът, размерът н 1 действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за потребителски кредит“. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. С оглед на изложеното се налага извод, че уговорката в процесния договор за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2 предл. 2 и чл. 10а, ал. 3 и 4 от ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 67748/29.02.2024 г. на „...... ЕИК ..... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Н. К., ЕГН ********** за сумите, както следва: 109,24 лв. - за закупен пакет от допълнителни услуги.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2