Решение № 1763 от 17.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12801/2025
- Вид
- Решение № 1763
- Подписан
- 17.03.2026
- Състав
- Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Дора Запрянова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36,ал.3 · Закон за адвокатурата
- чл.123 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т.2, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл.125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1763 гр. София, 17.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100512801 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 14445/25.07.2025 г., постановено по гр.д. № 77669/2024 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, е осъдено да заплати на „СТРОЙГРУП 7“ ЕООД, ЕИК 160136696, на основание чл. 405, ал.1 КЗ сумата от 25 000 лева, представляващи дължимо застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие с лек автомобил „Ленд Ровър“, модел „Рейндж Ровър“, модификация „Autobiography” с рег. № ****, за което при ответника е образувана щета №44010112412135, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 31.12.2024 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1741,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2024 год. до 31.12.2024 год., като е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 2385,34 лева и за периода от 24.04.2024 год. до 01.07.2024 год.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, в която се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните доказателства по делото.
Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че веднага след процесното ПТП водачът Р.Л. е уведомил компетентните органи и е изчакал да бъде тестван за алкохол и 1 наркотици, като се поддържа, че подаването на заявление на водача по чл.123 ЗДвП не сочи на изпълнение на задълженията на водача по чл.123 ЗДвП.
Въззивникът твърди, че водачът е следвало да остане на мястото на произшествието, да уведоми полицията и да изчака пристигането на органите на МВР. Сочи, че по делото са събрани доказателства за нарушаване разпоредбата на чл.123 ЗДвП, което дава право на застрахователя да откаже плащане. Навежда, че съгласно т.9.10. от раздел I от ОУ в случая е налице изключен риск. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост.
Въззиваемият „СТРОЙГРУП 7“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че по делото безспорно се доказало, че водачът на лекия автомобил „Ленд Ровър“ е уведомил служители на полицията, като след няколко минути по техни указания се явил в полицията. Поддържа се, че полицаите са отказали да тестват Р.Л. за алкохол и наркотици, т.е. не е налице неизпълнение на законово задължение от страна на водача. Моли се потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Пред въззивната инстанция не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по сключен между страните договор за имуществена застраховка „Каско+“ с предмет лек автомобил „Ленд Ровър“ с рег. № **** към 24.04.2024 г. Не е спорно също така настъпването на процесното ПТП в гр. Дупница на 24.04.2024 г. между лек автомобил „Ленд Ровър“ и л.а.
„Ситроен Ксара Пикасо“. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП №1850051 от 19.06.2024 г. В частта, в която съставителят на протоколите е удостоверил лично възприети от него факти – в случая видимите щети по процесните МПС, документът има характер на официален удостоверителен и обвързва съда с материална доказателствена сила. По отношение на другите отразени обстоятелства – разположението на МПС, механизма на събитието, протоколът няма характер на официален свидетелстващ, доколкото 2 актосъставителят не е присъствал на произшествието и не е посетил същото /видно от отбелязването в протокола/. Не е спорно между страните, че в резултат на настъпилото ПТП по л.а. „Ленд Ровър“ с рег. № **** са настъпили щети на стойност 25188,46 лв. /съгласно приетата и неоспорена пред първоинстанционния съд САТЕ/. Спорно между страните е обстоятелството дали е било налице основание застрахователят да откаже плащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на съществено задължение от страна на водача, в която връзка са и всички заявени доводи във въззивната жалба.
Съгласно т.9.1.10 от Общите условия към застрахователния договор, застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети настъпили в резултат на управление на МПС след употреба на алкохол над допустимите от закона норми или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или водачът е отказал да се подложи, или се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, както и след прием от водачът на застрахованото МПС на медикаменти или хранителни добавки, при чиито прием е противопоказано шофирането.
На първо място следва да се посочи, че договорната клауза, на която ответникът се позовава – т.9.1.10 от ОУ, не регламентира застрахователен риск, изключен от обхвата на застрахователно покритие, а урежда конкретно основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, а именно предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие.
Правото на застрахователя по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, аналогична на чл.
211, т. 2 КЗ (отм.) да откаже изплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования, произтичащо от застрахователния договор, е обусловено от установяването на причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото – в този смисъл Решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, Т. К., І т.о., решение № 79/29.06.2012 г. по т. д. № 802/2011 г., ІІ т. о. ВКС, решение № 49 от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I Т. О., решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. ІІ Т.
О. на ВКС и др. С оглед на това, на преценка подлежат фактът на неизпълнение на задължението на застрахования, произтичащо от закона, от договора и/или от общите условия, както и дали това неизпълнение е значително с оглед интереса на застрахователя, т.е. такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обема на произлезлите от събитието вреди или възможността те да бъдат доказани – в този смисъл решение № 173 от 22.11.2013г. на ВКС по т. д. № 727/2012г., II т.о., и решение № 207 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3394/2015 г., ІІ т.о.
В конкретния случай фактическите твърдения на въззивника са, че 3 водачът се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Съгласно разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т.2, б. „б“ ЗДвП когато при произшествието са пострадали хора, водачът е длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. В случая няма данни да има пострадали хора от произшествието, а само настъпили имуществени вреди, поради което и посочената норма не вменява задължение на водача Р.Л. да остане на местопроизшествието. Съгласно чл.123,ал.1, т. 3, б. „в“, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания, като не употребяват алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на контролните органи. В случая не може да се приеме, че е налице и тази хипотеза предвид факта, че другият водач е напуснал местопроизшествието. Още повече от показанията на свидетелите Р.В.Л. и Л.А.Д. безспорно се установява, че веднага след настъпване на произшествието Р.В.Л. е позвънил в полицията и е поискал местопроизшествието да бъде посетено от органи на МВР, но му е било отказано, като е получил указания да посети съответния полицейски участък.
Установява се още, че водачът Р.В.Л. е поискал да бъде тестван за употреба на алкохол и наркотици, но полицаите са преценили, че няма такава необходимост. Ето защо и безспорно се установява, че водачът Р.Л. не се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог – напротив, същият стриктно е следвал инструкциите на органите на МВР, като непосещаването на местопроизшествието на място от органите на МВР не е във връзка с поведението на водача, а и не е било задължително в случая по арг. от чл.125 ЗДвП. Липсата на извършена проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог не е в причинна връзка с поведение на водача, а с преценка на съответните компетентни органи. По изложените съображения и съдът приема, че не са налице основания за освобождаване на застрахователя от задължението за плащане на застрахователно обезщетение. Ето защо и предявеният иск по чл. 405, ал.1 КЗ се явява основателен за предявения размер от 25 000 лв.
По отношение иска по чл.86,ал.1 ЗЗД не са наведени никакви конкретни доводи във въззивната жалба, поради което и с оглед липсата на констатирано противоречие с императивни материално – правни норми, решението следва да бъде потвърдено и в тази част.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
4
С оглед изхода на спора, на въззиваемият има право на разноски.
Същият претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1533,88 евро, но възивникът своевременно е направил възражение за прекомерност. Съгласно чл.78,ал.5 ГПК, при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон.Съгласно чл.36,ал.3 ЗА, когато между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента не е уговорено възнаграждение, по искане на съда или на адвоката, адвокатският съвет на адвокатската колегия, в която членува адвокатът, с мотивирано решение определя възнаграждението при спазване на следните критерии:
1. фактическата и правна сложност на случая;
2. засегнатия интерес;
3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им;
4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката.
При съвкупна преценка на така посочените критерии, както и обстоятелството, че по делото не са събирани доказателства и е проведено само едно о.с.з., съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да се намали на 1000 евро. Ето защо и в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер от 1000 евро.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14445/25.07.2025 г., постановено по гр.д.
№ 77669/2024 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, в частта, в която „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, е осъдено да заплати на „СТРОЙГРУП 7“ ЕООД, ЕИК 160136696, на основание чл. 405, ал.1 КЗ сумата от 25 000 лева, представляващи дължимо застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие с лек автомобил „Ленд Ровър“, модел „Рейндж Ровър“, модификация „Autobiography” с рег. № ****, за което при ответника е образувана щета №44010112412135, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 31.12.2024 год. до окончателното й изплащане, както и на на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1741,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2024 год. до 31.12.2024 год.