Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 67 от 20.02.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 1243/2017
Вид
Решение № 67
Подписан
20.02.2020
В сила
20.02.2020
Състав
НИКОЛАЙ ИЛИЕВ УРУКОВ, ДАНИЕЛА КАРОЛОВА ТЕЛБИЗОВА ЯНЧЕВА, АТАНАС ДИМОВ АТАНАСОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 67

/20.02.2020 г. Град

С.З.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СТАРОЗАГОР**Т ОКРЪЖЕН СЪД ­­ І

Граждански състав

На двадесет и втори януари Година 2020 в публичното заседание, в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

Членове:

1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

2. АТАНАС АТАНАСОВ

Секретар ТАНЯ КЕМЕРОВА

Прокурор като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ въззивно гражданско дело № 1243 по описа за 2017 година.

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба на Р.Л.Б., подадена чрез адв. М.Й., против решение № 192 от 28.02.2017 г., постановено по гр.дело № 2975/2016 г. на Старозагор** районен съд.

Въззивницата обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която е осъдена да заплаща на Д.Г. сумата от 60 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението, като счита, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила. Съдът погрешно не е приел своевременно представените от нейна страна доказателства за заведено дело срещу Д.Г. пред А.** РС с правно основание чл.23 от СК. Намира, че по делото не се доказало по убедителен и категоричен начин, че са налице материалноправните и процесуалноправните предпоставки за уважаване насрещната искова претенция на ответника за присъждане на месечен наем за притежаваната уж от Д.Г. 1/2 ид.ч. от процесното семейно жилище. Излага подробни съображения.

Моли съдът да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд в обжалваната му част. В случай, че съдът прецени, че следва да се произнесе по съществото на спора за претендирания месечен наем, моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявената от Д.Г. срещу Р.Б. искова претенция за заплащане на месечен наем, а при условията на евентуалност да намали неговия размер по справедливост, както и да й присъди направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна Д.Г. чрез пълномощника си адв. Р.И., взема становище, че въззивната жалба в частта, с която на основание чл.57, ал.2 от СК е осъдена ищцата да му заплаща 60 лв. месечно за ползването на приспадащата му се 1/2 ид.ч. от семейното жилище, е неоснователна, необоснована и недоказана. Намира, че в подадената въззивна жалба липсва реално изложение на действителни оплаквания от страна на жалбоподателя против решението на първоинстанционния съд. Счита, че всички мотиви изложени от първоинстанционния съд в решението му, са правилни и обосновани, а решението е правилно, обосновано и законосъобразно, а съдът е обсъдил изцяло и задълбочено всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, в тяхната разделност и съвкупност и правилно е приложил разпоредбата на чл.57, ал.2 от СК. Излага подробни съображения.

Моли съдът да остави без уважение подадената въззивна жалба и да постанови решение, с което да остави изцяло в сила обжалваното решение, както и да му присъди направените разноски пред въззивната инстанция.

Въззивникът Р.Л.Б. редовно и своевременно призована, не се явява, вместо нея се явява упълномощения й представител адв.Й., който моли по делото да бъде уважена въззивната жалба на жалбподателката и да бъде отменено Решението на първостепенния съд като неправилно и да се отхвърли изцяло иска на ищеца и въззиваемия Г..

Въззиваемият Д.И.Г., редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща упълномощен представител по делото.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по съществото си.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК за развод обективно съединен с искове за предоставяне ползването на семейното жилище и евентуално съединен с иск по чл.57, ал.2 от СК за присъждане на наем в полза на неползващия жилището съпруг, като последният се явява само предмет на въззивната жалба и съответно и на въззивната проверка.

Видно от доказателствата по делото, безспорно се установява следната фактическа обстановка, а именно:

Видно от представеното по делото удостоверение за сключения граждански брак, издадено въз основа на Акта за граждански брак с № 464/29.08.2009г. на Община С.З., страните са сключили граждански брак на 29.08.2009г. в гр. С.З..

От брака си съпрузите няма родени деца. Роденото по време на брака дете Н. Г.а е починало на 03.01.2015г. /видно от представените удостоверение за раждане и препис от акт за смърт/.

Изслушаният по делото ответник Г. заявява, че желае прекратяване на брака, тъй като взаимното доверие между съпрузите е изгубено. От м. септември 2015г. живее отделно от съпругата си, като се е опитвал да осъществи комуникация с нея, но последната е отказвала да стори това. Спорният помежду им въпрос е относно ползването на семейното жилище, в което въззиваемият е вложил труд и средства, както и въпросът за вината за прекратяването на брака.

Видно от нот. акт под № 175, том ІІ, рег. № 347/2011г. на нотариус П., с район на действие РС гр. А., ищцата Р.Б. придобила по силата на договора за покупко – продажба недвижим имот- поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистрите, одоберин със Заповед под № РД – 18-6/31.01.2005г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Г., общ. А., обл. П., ул. ****, с площ от 790 кв.м. , ведно с построените в него сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 71 кв.м., на два етажа, с предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 14 кв.м., на един етаж, с предназначение: селскостопанска сграда, ведно с всички подобрения и приращения в имота, включително сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 43 кв.м., на един етаж, с предназначение: селскостопанска сграда.

С Декларацията за материално и гражданско състояние към 04.01.2016г. ищцата е декларирала, че не получава месечни доходи, като в резултата на упражнявана селскостопанска дейност получава годишен доход в размер на 724 лв. Други недвижими имоти, освен посочения по- горе, предмет на договора за покупко – продажба, ищцата не притежава. Притежава трактор с година на производство от 2003г., не притежава парични влогове.

По делото е представено извлечение от регистрационна карта от 07.03.2012г на ОД «ЗеМ.елие» гр. П., от което е видно, че ищцата Р.Б. е регистрирана като зеМ.елски производител. Видно от писмо изх.

№ 11-00-1128/17.12.2016г. на ТД на НАП гр. П., ищцата е самоосигуряващо се лице и е регистрирана като зеМ.елски производител, с размер на ежемесечния осигурителен доход от 300 лв.

Въззиваемият представя договор за наем на недвижим имот от 01.01.2016г., сключен за срок от една година, от който е видно, че ползва една стая от апартамент, находящ се в гр. А., срещу наемна цена от 20 лв., месечно.

Въззиваемият страда от заболяване

«Анкилиозиращ спондилит», придружено с артериална хипертония – видно от представените етапна епикриза от 01.12.2014г. на ДКЦ «С. М.» ЕООД гр. С. и експертно становище от 11.09.2015г. на специализирана комисия към У.С.И.Р.» - С..

Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение изх. № 94-Д-469/28.11.2016г. , издадено от главен архитект на Община А., се установява, че за двуетажната жилищна сграда,придобита по време на брака от съпрузите, находяща се в ПИ с идентификатор *** в с. Г., общ. А., има одобрен на 08.11.2011г. инв. проект и изадено Разрешение за строеж № 393/08.11.2011г. за жилищна сграда със стаи за гости – пристройка и преустройство. Посочено е, че в Община А. няма данни за входирано досие за завършено строителство и не е издавано удостоверение за въвеждане в експлоатация.

От писмо изх. № 1029-40-17141/18.01.2017г. на НОИ гр. С. е видно, че въззиваемият Г. през 2014г. е имал ежемесечен осигурителен доход в размер на 1020.54 лв.

Видно от самото Решение с № 192 от 28.02.2017г. на РС - гр.С.З. постановено по първоинстанционното гр. д. с № 2975/2017 г. образувано по исковата молба на въззивницата Р.Л.Б., същият съд е ПРЕКРАТИЛ граждан** брак между Р.Л.Б., ЕГН **********,*** и със съдебен адрес ***, офис № 9 чрез адв. Й. – САК, и Д.И.Г., ЕГН **********

***, със съдебен адрес:***, чрез адв. И. ***, сключен с акт за граждански брак № 464/29.08.2009г. в гр. С.З., като дълбоко и непоправимо разстроен. ОБЯВИЛ е че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. ПРЕДОСТАВИЛ е ползването на семейното жилище, находящо се в с.Г., община А., област П., на съпругата Р.Л.Б.,

ЕГН **********. РС-С.З. е ОСЪДИЛ жалбоподателката Р.Л.Б., ЕГН **********,***, да заплаща на Д.И.Г., ЕГН ********** месечен наем в размер на 60.00 лева за ползване на семейното жилище находящо се в с.Г., община А., област П., ул.

“*****, считано от датата на влизане в сила на решението за предоставяне ползването на жилището, като е отхвърлил иска му в останалата му част до размера на претендираните 120 лева месечно, както и искането, в частта относно периода на дължимост на наема считано от м.09.2015г. до датата на влизане на решението в сила, като неоснователни.

Въззивният съд с Определението си от датата 27.09.2017 год. е ПРИЛОжил към делото и представеното Определение от датата 21.04.2017 год. издадено по гр.д. № 1710/2016 г. по описа на А.** Районен съд и надлежно е СПРЯЛ ПРОИЗВОДСТВОТО по в.гр.д. №

1243/2017 г. по описа на Окръжен съд – С.З. до решаването на гр.д. с № 1710/2016 г. по описа на А.** РС. Последното дело е приключило с Решение под № 53 от датата 06.02.2019 год., постановено по гр. дело № 1710/2016 год. по описа на РС-А., което е влязло в законна сила на датата 30.08.2019 год. В тази връзка въззивният съд по молба на въззивницата е възобновил СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ по в.гр. дело № 1243/2017 год. по описа на ОС - С.З. и е ПРИЕЛ и приложил като доказателства по делото официалната справка от РС-А. и съответно Решение под № 53 от 06.02.2019 год., постановено по гр. дело № 1710/2016 год. по описа на РС – А., като и въззивно Решение с № 926/10.07.2019 год., постановено по в.гр. дело с № 1007/2019 год. по описа на Окръжен съд – П., което е влязло в законна сила на датата 30.08.2019 год.

Видно от горепосочено

Решение РС-А. е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на въззиваемия Д.И.Г., ЕГН **********, че Р.Л.Б., ЕГН ЕГН **********,*** и със съдебен адрес ***, офис № 9 чрез адв. Й. – САК, е изключителен собственик (и лично притежава) следния недвижим имот: земя и сгради - находящи се в с.Г., общ.А., обл.П.ска, на ул. *****- ПИ с ИД № *** с площ 790 кв.м., с номер на предходен план 26023006, кв.26, Парцел VI-230, ведно с построените в него Сграда с ИД № ***, със застроена площ 71 кв.м., на два етажа с предназначение: друг вид сграда за обитаване; Сграда с ИД № ***, със застроена площ 14 кв.м., на един етаж, с предназначение: селскостопанска сграда, ведно със всички подобрения и приращения в имота и Сграда с ИД № ***, със застроена площ 43 кв.м., на един етаж, предназначение: селскостопанска, съобразно нот.акт № 175, т.ІІ, рег.№ 2483, н.д.№ 347/20011 г. на нотариус Арусяк П., рег.№ 605 на НК и район на действие - PC гр.А., с вх.рег.№

3140/10.08.2011 г., Акт № 184, том 11, дело № 1764/2011 г. на Служба по вписвания при PC А., поради наличието на частична трансформация на лични средства, на осн. чл. 23, ал. 2 от СК.

С въззивно Решение под №

926/10.07.2019 год., поставено по в.гр. дело с № 1007/2019 год. по описа на Окръжен съд – П., същият съд е ПОТВЪРДИЛ изцяло решение №53/06.02.2019 г., по гр.д.№ 1710/2016 г. на А.** районен съд - 2 гр.състав.

В тази връзка и с оглед на нововъзникналите обстоятелства, а именно горепосоченото Решение на РС-А., изцяло потвърдено от ОС-П., касателно собствеността върху процесното семейно жилище, неправилни и необосновани са вече изводите на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за дължимостта и съответно присъждането на наем в полза на въззиваемия Д.И.Г., ЕГН **********, тъй като въззивницата Л. се явява единствен и едноличен собственик на процесия апартамент съгласно Решение под № 53/06.02.2019 год., постановено по гр. дело № 1710/2016 год. по описа на РС – А., което е влязло в законна сила на датата 30.08.2019 год.