Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 172 от 02.05.2023, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 112/2023
Вид
Решение № 172
Подписан
02.05.2023
Състав
ЦВЕТЕЛИНА МАРИНОВА ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 339, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 383, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Плевен, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.А като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500112 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение на Районен съд – Кнежа № 169 от 30.12.2022 г., постановено по гр.д. № 462/2022 г. е осъден на основание чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 52 от ЗЗД, С. И. Б., от с.***, обл. Плевен, да заплати на А. Р. И., от с.***, обл.Враца, сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.09.2019 г. – датата на прострелването до 09.08.2022 г. – датата на завеждане на делото в съда, както и да му заплати законна лихва върху главницата от 09.08.2022 г. – датата на завеждане на делото, до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над сумата от 6000 лв. до претендираната сума от 20 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

С решението в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 700 лв., сторени в исковото производство за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 800 лв., представляваща направените от ищеца разноски по ДП ЗМ № 192/2019 г. и ЗМ 12/2022 г. на РУ-Кнежа, което е ДП 167/2019 г. по описа на РП-Кнежа.

1

Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение в осъдителната му част досежно присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски, направени по досъдебното производство, подадена от С. И. Б., чрез пълномощника му адв. Д. П. от АК-Плевен. В жалбата са изложени оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на ответника, изложени в писмения му отговор на исковата молба. Наведени са твърдения, че претендираната сума за мораторни лихви е прибавена към главницата и се претендира като част от нова главница, върху която се претендира законна лихва от деня на завеждане на иска, което представлява анатоцизъм, поради което искът се явява недопустим. С жалбата се поддържа довод, че решението на районния съд е постановено в нарушение на процесуалните правила и е необосновано, като са изложени подробни съображения в подкрепа на същия. Претендира се обезсилване на обжалваното решение, а алтернативно неговата отмяна изцяло и отхвърляне на предявения иск за неимуществени вреди или частично, при което бъде намален размера на присъдената сума за обезщетение, като в двете хипотези бъде отхвърлено искането за присъждане на разноските, направени в хода на досъдебното производство. Въззивникът претендира и сторените от него разноски по делото за двете съдебни инстанции, като релевира оплакване, че първоинстанционният съд не е извършил компенсация на разноските на страните с оглед частичното уважаване на исковата претенция.

Ответникът по въззивната жалба А. Р. И., изразява становище за неоснователност на жалбата чрез пълномощника адв. М. М. от АК-Враца.

Становището е обосновано в представения писмен отговор на жалбата.

По допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав се е произнесъл с постановеното по делото определение по чл. 267 ГПК от 15.02.2023 г.

Като взе предвид данните по делото и доводите на страните, въззивният съд намира по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

Видно от приложеното по настоящото дело НОХД № 23/2022 г. по описа на Районен съд - Кнежа, същото е приключило с одобрено от съда споразумение между страните за прекратяване на наказателното 2 производство, по силата на което подсъдимият С. И. Б., с ЕГН **********, се признава за виновен в това, че: 1/ На 30.09.2019 г., в с. ***, обл. Плевен, държал огнестрелно оръжие – пистолет марка „*** ***“, калибър 7,65 мм, с фабричен № *** и 45 бр. патрони калибър 7,65 мм, представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение съгласно ЗОБВВПИ – престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, и 2/ На 28.09.2019 г. в гр. Кнежа, обл. Плевен, със средство, опасно за живота на мнозина – огнестрелно оръжие пистолет марка “*** ***“, калибър 7,65 мм, с фабричен №***, причинил лека телесна повреда на А. Р. И., от с.***, обл.Враца, изразяваща се в огнестрелно нараняване на дясната подбедрица, довело до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал.1, т.9, вр. с чл.130, ал.1 от НК, като за първото деяние по споразумение на страните му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, а за второто деяние – „пробация“ при съответните пробационни мерки.

Установява се от приложената по делото епикриза, че на 28.09.2019 г. ищецът А. И. е постъпил в МБАЛ – Бяла Слатина, където му е било приложено оперативно лечение, изразяващо се в инцизия и ексцизия на оперативна рана на дясна подбедрица с отстраняване на проектил, почистване, дренаж и стерилна превръзка. По време на хоспитализацията И. е бил лекуван с антибиотици и обезболяващи медикаменти. След изписването, първоначално му бил издаден болничен лист за 15 дни, като впоследствие му бил издаден такъв за още тридесет дни, с отразена в същия диагноза „Други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан“.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Р. К. – баща на ищеца А. И., и М. М..

Първият свидетел е дал показания, че след като е бил прострелян в крака, синът му е постъпил в болницата в Бяла Слатина, където му била извършена операция за изваждане на куршума. Възстановителния му период вкъщи продължил около два месеца, през което време се налагало да бъде обгрижван, тъй като не можел да ходи. Домашното лечение се изразявало в смяна на превръзки по лекарска препоръка. След този период пак имал болки, но те били по-слаби. След инцидента ищецът не излиза вече с приятели, 3 чувства се потиснат и не говори много. Свидетелят е заявил още, че ищецът се качил в колата си, след като е бил прострелян, и катастрофирал, но от катастрофата получил само натъртвания.

Другият свидетел е дал показания, че той е закарал ищеца до болницата в гр. Бяла Слатина заради простреляния крак. А. лежал в болницата, а после се възстановявал около два месеца. Бил много уплашен, не искал да излиза, усамотявал се и го било страх от хората. Оттогава станал затворен, необщителен и се страхува да излиза вечерно време.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

Предявеният иск за неимуществени вреди срещу ответника С. М. Б. намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. За да бъде ангажирана отговорността на делинквента на това основание, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта – противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на деликвентна. В случая те се установяват въз основа на одобреното от съда споразумение, с което е приключило наказателното производство по обвинения за престъпления от общ характер по НОХД № 23/2022 г. по описа на Районен съд - Кнежа, което съгласно чл. 383, ал.1 от НПК има силата на присъда и на основание чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Следователно не е допустимо гражданският съд да установява различен фактически състав на престъплението или различен извършител.

В този смисъл предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е доказан по своето основание.

По принцип неимуществените вреди се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, каквито са личността и достойнството на едно лице, търпенето на болки, страдания и негативни физически и психически преживявания.

В настоящия случай причинената в резултат на престъпното деяние на ответника лека телесна повреда на ищеца, изразяваща се в прострелян долен крайник, е била съпроведена с физически болки, които са били по-интензивни в период от около два месеца след хирургичната интервенция за отстраняване 4 на проектила, а също така и с негативни психически преживявания.

Преживяното събитие се е отразило негативно и върху емоционалното състояние на ищеца. Настъпилите неимуществени вреди са доказани и следва да бъдат репарирани от ответника, който е причинител на увреждането.

Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, като характерът на увреждането при телесните увреждания, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и др. /вж. Пост. № 4/23.12.68 г. на Пленума на ВС/.

При отчитане начина, по който е причинено физическото увреждане на ищеца в конкретния случай, преживения от него стрес, механизма на възстановителния процес и последиците от изживяното, и като взе предвид визирания в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД критерий за определяне размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав намира, че сумата от 6000 лв., определена от първоинстанционния съд, се явява справедливо обезщетение за претърпените от А. Р. И. неимуществени вреди.

Въззивният счита за неоснователно наведеното във въззивната жалба твърдение, че претендираните от ищеца мораторни лихви са прибавени към главницата, при което е налице анатоцизъм. В тази връзка следва да бъде посочено, че с диспозитива на обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 6000 лв. до претендираната сума от 20 000 лв., а не до размера на сумата от 25 822,22 лв., неправилно посочена в исковата молба като обща цена на иска. Също така, решаващият съд е присъдил законна лихва върху сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на осъществения деликт до окончателното изплащане на главницата, като е разделил периодите, съответно от датата на деликта до датата на завеждане на делото и от датата на завеждане на делото до изплащане на сумата.

Претенцията за законна лихва в случая правилно е уважена с начален момент датата на деликта, тъй като делинквентът изпада в забава с осъществяване състава на непозволеното увреждане, с оглед на което 5 обезщетението за забава в размер на законната лихва се дължи по правилото на 84, ал.3 от ЗЗД, т.е. без покана, считано от момента на причиняване на вредите – в случая 28.09.2019 г.

Що се касае до претенцията на ищеца да му бъдат присъдени разноските, сторени от него по досъдебното производство, същата е такава за присъждане на обезщетение за понесени имуществени вреди от деликта, която неправилно е квалифицирана от първоинстанционния съд като претенция за разноски по делото. Доколкото са налице писмени доказателства по приложеното наказателно производство, че ищецът е направил разноски в хода на същото, в качеството си на пострадало лице, представлявано от упълномощен адвокат, в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение, правилно първоинстанционният съд е уважил претенцията му за обезщетение за причинените му имуществени вреди в претендирания размер.

Предвид гореизложените съображения, решението на Районен съд – Кнежа е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му осъдителна част досежно присъдените на ищеца обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и подлежи на потвърждаване.

Първоинстанционото решение е неправилно в частта му за присъдените в полза на ищеца разноски, направени в исковото производство.

При частично уважаване на исковата претенция, районният съд е следвало да извърши преценка за полагащите на всяка от страните разноски, съразмерно с уважената и с отхвърлената част от иска, и след компенсацията им, да присъди разноски в полза на една от страните. Вместо това, съдът е присъдил в полза на ищеца претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер. С оглед изхода на спора пред първата инстанция, полагащите се на ищеца разноски са в размер на 210 лв., а на ответника – в размер на 914 лв. При това положение решението следва да бъде отменено в частта му за разноските, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение, вместо което ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника разноски по компенсация в размер на сумата от 704 лв.