Решение № 3933 от 08.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3933 гр. Пловдив, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330104411 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от Е. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес..... против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Хр.Г.Данов“ №37, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124,ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че е собственик на имот, находящ се в .... с открита партида от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ИТН ....., както и че е получил писмо от ответното дружество, че дължи сумата от 1535,72лв., представляваща непогасено задължение за начислена електрическа енергия за посочения обект. На това основание било преустановено и захранването на обекта с електрическа енергия. На ищеца не били представени фактури или други счетоводни документи, удостоверяващи възникването на задължението.

От разговор със служители на ответното дружество установил, че задължението датира от 2018г. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С оглед горепосоченото, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 1535,72лв., представляващи претендирани вземания за електрическа енергия ведно с лихви, съгласно писмо с изх.№ 10833258-1-6/19.02.2024г.

Отправено е искане за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че исковата молба е недопустима поради 1 липса на правен интерес. Сочи, че ЕВН ЕС няма претенции към ищеца за заплащане на сумата в размер 1535,72лв. Действително ищецът бил уведомен, че за възстановяване на електрозахранването на обекта е необходимо да се заплати посочената сума, но не било посочено, че тя се дължи от ответника.

Задълженията за обект с ИТН .... се дължали от предходния клиент, а именно А. Г. Г., а не от ищеца.

Твърди, че на 22.01.2024г. ищецът е подал заявление до ЕВН ЕС, с приложен документ за собственост на имота, с оглед на което същият се идентифицира като клиент за обекта. Ответникът уведомил ищеца, че за възстановяване на електрозахранването е необходимо да се погаси задължението за обекта като нямало значение кой ще го плати – сегашният или предходният собственик. Смята, че липсва правен спор, тъй като сумата се дължала от трето за спора лице – А. Г. Г.

По основателността на иска – ответното дружество признава иска за основателен. Изрично признава, че ищецът Е. Г. Г. не дължи на ЕВН ЕС сума в размер на 1 535,72лв. поради изтекла погасителна давност, както и че задължението било на друго лице. Счита, че в случая, доколкото ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, както и че признава иска за основателен, не дължи разноски. Поради изложеното, моли разноските да бъдат възложени на ищцовото дружество. Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, като претендира разноски.

Алтернативно след уважаването на иска, с оглед направеното признание, разноските по делото да останат за сметка на ищеца.

Отправено е искане за присъждане на разноски в производството.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124 от ГПК.

В доказателствена тежест на ищеца е разпределено да докаже твърдените от него положителни факти, а в тежест на ответника – да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума.

За ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковата молба, понеже в писмото от ответника с дата 19.02.2024 г. ищецът е уведомен, че електрозахранването до обекта е спряно и за да бъде възстановено, следва да бъде заплатена такса в размер на 7 лв. Но в допълнение се посочва в писмото, че има задължения за електрическа енергия на стойност 1 535,72 лв.

Изложеното представлява претенция за плащане от страна на ответника спрямо ищеца и поражда правния му интерес да установи, че тази сума не се дължи от ищеца на ответника. Следва да бъде отбелязано, че не е спорно между страните, че едва след завеждане на делото електрозахранването е възстановено на ищеца, което доказва наличието на правен интерес от предявяване на иска за защита правата на ищеца.

К а т о безспорни и ненуждаещи се от доказване съдът е отдЕ.л следните факти и обстоятелствата: ищецът е собственик на имот в .... с открита партида

„ЕВН

България

Електроснабдяване“

ЕАД; електрозахранването на имота е преустановено, поради наличието на задължения за обекта и че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД са 2 отказали да възстановят електрозахранването, докато не бъдат заплатени задълженията за обекта, неплатени от предходния собственик на имота; задълженията за процесния имот са погасени по давност; до завеждане на исковата молба имотът на ищеца е бил с преустановен пренос на електрическа енергия.

Ответникът е признал всички факти, които са разпределени в тежест на ищеца и които обосновават основателността на иска. Ответното дружество не е успяло да докаже наличието на правно основание за претендиране за плащане на процесната сума от ищеца, понеже тази сума представлява сбор от задължения на друго лице – предишният собственик на имота А. Г Г, дължими за периода от 26.12.2018 г. до 22.03.2019 г., макар и начислени за процесния имот.

Следва да бъде отбелязано, че тези суми се дължат от друго лице, като ответното дружество е свободно да образува гражданско дело за тяхното търсене от това лице. Претенцията, отправена към ищеца същият да плати тези суми, дължими от друго лице, само за да ползва електрозахранването в имот, който току-що е закупен, представлява неправомерно действие от страна на ответника. На което ищецът е противостоял със завеждане на процесната искова молба, за да защити правата си.

Възражението на ответника за друг ред за защита е неоснователно.

Разпоредбата на чл. 22 от Закона за енергетиката предвижда доброволна процедура за уреждане на спорове между потребитЕ. и оператори на преносната и разпредеделителната мрежа, която не е уредена от закона като задължителна предпоставка, която трябва да бъде използване и едва при отрицателен резултат, тогава да се пристъпи към завеждане на гражданско дело. Тази норма не представлява абсолютна процесуална предпоставка за завеждане на делото, поради което волята на ищеца дали да я използва, или директно да предяви иск в съда не може да бъде променяна.

Ето защо исковата молба се явява основателна поради факта, че претендираната от ответника спрямо ищеца сума се установи, че представлява задължение на друго лице, а при смяна на собствеността на процесния недвижим имот това парично задължение не преминава върху новия собственик. Става дума за облигационни отношения, страни по които са ответникът и бившият собственик на имота – А.Г. От тази гледна точка съдът няма да разглежда възражението за изтекла погасителна давност, понеже същото е относително възражение и би могло да се направи само от адресата на задължението, а не и от всяко трето лице, въпреки че наистина погасителната давност е изтекла за тези вземания.

По разноските:

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на ответника. Съдът намира, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, като е отказал възстановяване на електрозахранването на имота преди подаване на исковата молба, като се отчита, че същото е възстановено доброволно едва след завеждане на исковата молба. Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 61,43 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което се доказва от представения договор, в който е уговорено заплащане в брой. Договорът има характер на разписка за получаване на парите (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по 3 описа на ВКС, ОСГТК). Ответникът не е релевирал възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което съдът го присъжда в пълен размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Е. Г. Г., с ЕГН ********** с адрес в гр. Пловдив, ул.

„Орфей“ № 24, ет. 2, ап. 2, не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, заплащането на обща сума в размер на 1 535,72лв., представляваща претендирани с писмо с изх.

№ 10833258-1-6/19.02.2024 г. на ответника вземания за електрическа енергия, дължими за периода от 26.12.2018 г. до 22.03.2019 г. и начислени за имот в ....с ИТН ....

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК 123526430, да заплати на Е. Г. Г., с ЕГН ********** сума в размер на 561,43 лв. – сторени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4