Решение № 2811 от 08.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2811 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100510543 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 12607 от 25.06.2024 г., постановено по гр. д. № 65907/2023 г. по описа на СРС, 174- ти състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. В. М. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по ДП № 138/2019 г. на СлСП, пр. пр. № 127/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура и НОХД № 2639/2021 г. по описа на СпНС, 19- ти състав, ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. – дата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателно изплащане на сумата, както и сумата в размер на 7800 лв., представляваща имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения, ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. – дата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателно изплащане на сумата, и сумата в размер на 274,99 лв., представляваща имуществени вреди за пътни разходи, ведно със законната лихва от 24.03.2023 г. – дата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният от Р. В. М. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата над 5000 лв. до пълния предявен размер, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по ДП № 138/2019 г на СлСП, пр. пр. № 127/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура и НОХД № 2639/2021 г. по описа на СпНС, 19-ти състав.

1

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България с изложени подробни оплаквания за неправилност на решението в осъдителната му част. Твърди се, че първоинстанционният съд не в достатъчна степен е съобразил всички факти, дали отражение върху спорното правоотношение – че по делото не се установява ищецът да е търпял други вреди от воденото наказателно производство, освен житейски нормалните; че наказателното производство е приключило в разумен срок; че спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“, а не друга по- тежка; че по делото не се установяват причинени трайни вреди върху физическото и психическото здраве на ищеца, както и че не се установява наказателното дело да е било медийно разгласено; че ищецът е бил оправдан още на първа инстанция, поради което присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. Посочва се, че присъденият размер на обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари за процесуално представителство в наказателното производство, е завишен, като разходът за адвокатска защита трябва да е съответен на правната защита, необходима на лицето с оглед повдигнатото обвинение, което в случая не е налице. Изразява се несъгласие с изводите на съда досежно достоверността на разходооправдателните документи, въз основа на които е присъдено обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пътни разходи. Моли се съдът да отмени първоинстанционния акт в посочената част, а при условията на евентуалност – да намали размера на присъдените обезщетения.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Р. В. М., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца Р. В. М. с изложени подробни оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му част. Твърди се, че първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в занижен размер. Сочи се, че не са взети предвид повдигнатото обвинение, качеството на ищеца, извършената полицейска регистрация, множеството проверки на прокуратурата за събиране на информация за ищеца, участието на ищеца в процесуално- следствени действия и необходимостта от пътуване във връзка с тях от гр.

Козлодуй до гр. София, продължителното време, което ищецът е отделил за организиране на защитата си, както и притесненията, тревогите и страха от обвинението. Излагат се съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че продължителността на производството е била кратка, като не е отчел и обстоятелството, че повдигнатото обвинение е засегнало професионалната реализация на ищеца. Моли се съдът да отмени първоинстанционния акт в посочената част и да постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявения иск за неимуществени вреди. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Прокуратурата на Република България.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

2

Жалбите са подадени в срок от легитимирани страни, поради което същите са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. установи, че

По правилността на решението въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В разглеждания случай за основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: настъпването на посочените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди, техния размер, както и причинната им връзка с повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт.

Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че с постановление от 11.02.2021 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 138/2019 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 127/2019 г. по описа на СП за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“, като ищецът е разпитан в качеството на обвиняем.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че 25.02.2021 г. на ищеца е извършена полицейска регистрация, както и че на 09.03.2021 г. на ищеца и неговия защитник е предявено разследването по досъдебно производство № 138/2019 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 127/2019 г. по описа на СП.

Не е спорно между страните във въззивното производство, а и от представените по делото решение № 288р-5555 от 07.05.2021 г. на началник РУ Козлодуй и предавателноприемателен протокол се установява, че разрешението на ищеца за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие е отнето заради повдигнатото обвинение, като оръжието и боеприпасите са предадени на съхранение в служба КОС при РУ гр. Козлодуй.

Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че в съда е внесен обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 НК и е образувано НОХД № 1383/2021 г. по описа на СпНС, 19- ти състав, което е прекратено с протоколно определение от 31.05.2021 г., 3 а делото – върнато на прокуратурата. Така постановеното протоколно определение е протестирано от прокуратурата, като с определение № 128 от 01.07.2021 г., постановено по ВЧНД № 267/2021 г. по описа на АСпНС, IV състав, същото е потвърдено.

Чрез събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че с постановление от 03.08.2021 г. ищецът повторно е привлечен като обвиняем и е разпитан в това качество, както и че на 19.08.2021 г. на ищеца и неговия защитник повторно са предявени материалите по разследването, като с обвинителен акт от 01.09.2021 г. на ищеца е повдигнато обвинение пред съд за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал.

3 вр. ал. 1 НК, въз основа на който е образувано НОХД № 2639/2021 г. по описа на СпНС, 19ти състав.

Видно от представената по делото присъда № 30000 от 25.10.2022 г., постановена по НОХД № 2639/2021 г. по описа на СГС – СНС /закрит/, 19- ти състав, ищецът е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал.

3 вр. ал. 1 НК, а с протоколно определение от 25.10.2022 г. е отменена взетата мярка за неотклонение „подписка“.

Не е спорно между страните във въззивното производство, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че постановената оправдателна присъда е протестирана от СГП, като впоследствие прокурорът е оттеглил подадения протест, поради което образуваното въззивно наказателно производство по ВНОХД № 221/2023 г. е прекратено с определение № 213/10.03.2023 г. на САС, НО, IV въззивен състав, и присъдата е влязла в сила на 24.03.2023 г.

Не е спорно, а и от представените по делото договор № 5187/25.02.2021 г., фактура № 0000007501/25.02.2021 г., приходен касов ордер № 1260/25.02.2021 г., договор № 5264/25.05.2021 г., фактура № 0000007639/26.05.2021 г. и банкови извлечения от 28.05.2021 г. и 02.06.2021 г. се установява, че ищецът е заплатил адвокатски възнаграждения в общ размер на 7 800 лева за процесуално представителство в наказателното производство, от които 600 лева за досъдебната фаза и 7 200 лева за съдебната фаза.

Страните във въззивното производство не спорят, че местоживеенето на ищеца по време на наказателното производство е било в гр. Козлодуй, а от материалите на приетото по делото НОХД № 2639/2021 г. описа на СпНС, 19- ти състав се установява, че ищецът се е явявал за извършване на процесуални действия с негово участие в хода на досъдебното производство /привличане в качеството на обвиняем, разпити и предявяване на разследването/, както и в откритите съдебни заседания в Специализирания наказателен съд в гр. София в хода на съдебното производство.

Между страните във въззивното производство не се спори, че ищецът е с юридическо образование, както и че от 1994 г. до 1998 г. е съдия в Районен съд – Козлодуй, впоследствие от 2007 г. до 2015 г. – кмет на община Козлодуй, а към момента на повдигане на процесното обвинение – адвокат.

Влизането в сила на оправдателна присъда обосновава извод за незаконност на 4 обвинението, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно. Незаконността на обвинението съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Относно причинените неимуществени вреди и връзката им с воденото срещу ищеца наказателно производство пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Х.М.И. и М.И.М., чиито показания въззивният съд кредитира като последователни, непротиворечиви и логични. Същевременно същите не разкриват недостоверност, преднамереност и/или непълнота. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът е изживял негативни емоции, изразяващи се в емоционални и психически терзания на личността на последния, в резултат на воденото наказателно производство за посоченото по- горе престъпление, а именно – ищецът от весел и спокоен човек е станал тревожен, нервен и припрян, преживял е силни безпокойство и дискомфорт от воденото срещу него наказателно производство, а пътуванията му от гр. Козлодуй до гр. София във връзка с наказателното дело са му създали допълнителни стрес и нервност. От показанията на разпитаните свидетели се установява още, че ищецът като човек, заемал длъжността съдия в РС – Козлодуй, впоследствие – кмет на община Козлодуй, а към момента на повдигане на процесното обвинение – адвокат, се е ползвал с авторитет сред обществото, а информацията за участието му в процесното наказателно производство се е разпространила сред жителите на гр. Козлодуй, за които промяната в поведението му е станала явна, като някои от тях са били учудени и дори притеснени от случващото се с ищеца, а други /извън приятелския му кръг/ – са се отдръпнали от него. Освен това, от събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е бил възмутен и обиден, като в него допълнително се е нагнетявало безпокойство от това какво отражение ще даде делото върху семейството му.