Решение № 180 от 29.11.2019, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 364/2019
- Вид
- Решение № 180
- Подписан
- 29.11.2019
- В сила
- 23.04.2020
- Състав
- ЦВЕТАН ХРИСТОВ ПЕТКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.45 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.61, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 66 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№ 180 гр.Б., 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П. при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от съдия П. НАД №364 по описа за 2019 година и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„***” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б., област Софийска, ул.”***” №44, с управители Н.С.В. и Н. Н. В., действащи заедно и поотделно, е обжалвало в законния срок наказателно постановление №*** от ***., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област, със седалище град София към ГД ИТ, с което за извършено нарушение на чл.61, ал.1 във вр. чл.1, ал.2 от
Кодекса на труда /КТ/ на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 1500.00лева.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят „***‘‘
ООД- гр.Б., чрез пълномощника си адв. Е.З.от САК поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в същата.
Въззивната страна – Дирекция
„Инспекция по труда” Софийска област, със седалище град София към ГД ИТ, чрез пълномощника си юрисконсулт Е.А.в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: договор за предоставяне на услуга; трудов договор № ***г.; длъжностна характеристика на длъжността „барман“; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, а5 от КТ; разчетно-платежна ведомост за месец май 2019 година; ведомост за граждански договори за месец май 2019 година; вноски по кодове към бюджета след 03.2014г. от 05.2019г. до 05.2019г.; протокол от НАП; протокол – пълномощно; декларация;
НП №***/***.; известие за доставяне;АУАН № ***/***г.;протокол № *** за извършена проверка от ***г.; декларация; договор за предоставяне на услуга; трудов договор № ***г.; длъжностна характеристика на длъжността „барман“; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, а5 от КТ; молба от Д.Ц.П.; призовка по чл.45 ал.1 от АПК-2 бр.идентификационна карта; заповед № 3-0024/08.012019г.; заповед № 3-0025/08.012019г.; заповед № 3-0058/11.02.2014г.; пощенски плик – заверени копия и събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите И.Г.И. - актосъставител, на длъжност “инспектор ” при Д „ИТ” София област и М.Н.Ч. се установява следната фактическа обстановка:
На 21.04.2019г. в гр.Б., свидетелите И.Г.И. и М.Н.Ч. *** проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „***” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Б., в обекта му - дискотека, находяща се в гр.Б., пл.”***” №1. При извършването на проверката в горепосочения обект – на 21.04.2019г. около 02.35ч., свидетелите
И.Г.И. и М.Н.Ч. установили на място, че Д.Ц.П. престира труд като „барман”.
Тогава П. собственоръчно декларирал, че работи като „барман” в дискотека ,,***‘‘ и посочил работното си време. След осъществена допълнителна проверка по документи, на ***г. в гр.София било установено, че към момента на проверката на място в дискотека ,,***‘‘, находяща се в гр.Б., пл.”***” №1 на 21.04.2019г. „***” ООД- гр.Б., в качеството му на работодател на Д.Ц.П. не е уредило трудовото правоотношение със същия, като не е сключил трудов договор с П. преди постъпването му на работа. С оглед на тези констатации, на ***г. св. И.Г.И. в присъствието на св. М.Н.Ч. съставил
АУАН № ***/***г. на „***” ООД- гр.Б.. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/. Актът бил съставен в присъствието на представител на „***” ООД- гр.Б. – Н. Н. В., след което му бил предявен за запознаване със съдържанието и същият го подписал без възражения.
Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №*** от ***. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът намира, че е безспорно доказано извършено нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда от „***” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б., област Софийска, ул.”***” №44, която разпоредба постановява забрана за работодателя да допуска до работа работник или служител, преди да сключи с него трудов договор, тъй като при извършената проверка по спазване на трудовото законодателство на 21.04.2019г. в обект на контрол: дискотека ,,***‘‘, находяща се в гр.Б., пл.” ***” №1, стопанисвана от „***” ООД е установено, че Д.Ц.П. престира труд като „барман” без същото търговско дружество в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби от Кодекса на труда да е сключило преди това трудов договор с него, като лицето е заварено на 21.04.2019г. на обекта да полага труд като "барман" и в собственоръчно попълнена декларация, декларирало, че работи в проверявания обект, както и работното си време. Изложените фактически обстоятелства се следват от показанията на разпитаните свидетели И.Г.И. и М.Н.Ч., които съдът възприема като пълни, логични, непротиворечиви, взаимнодопълващи се както и от писмените доказателства: трудов договор от 22.04.2019г., длъжностна характеристика, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, разчетно-платежна ведомост, ведомост за граждански договори, протокол с изх. №2*** от ***., пълномощно, от 17.06.2019г., декларация образец №6, НП № *** от ***., известие за доставяне, АУАН №*** от ***г., протокол №*** за извършена проверка от ***г., декларация от Д. П., молба от Д. П., призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК- 2бр., идентификационна карта, заповед №***г., заповед №***г., заповед №З***. Не се представиха доказателства, с които да се оборят констатациите в АУАН № ***/***г., при което съдът приема, че вярно отразяват фактическите обстоятелства относно нарушението.
Съдът, в случая не кредитира представения договор за предоставяне на услуга от 29.03.2019г. като основание, което изключва задължението за жалбоподателя да сключи трудов договор с П., и в тази насока следва да отбележи следното: Разликата между трудов договор и граждански договор се състои в техния предмет - с трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова функция, а с гражданския договор се уговаря определен резултат. Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в нормата на чл. 66 от КТ. Съществено значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. И при трудовия договор, и при гражданския договор, едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила - жив труд в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа. По гражданския договор се дължи т.нар. овеществен труд - постигане на определен резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя - на установен трудов ред и трудова дисциплина. При гражданския договор изпълнителят е независим от възложителя и му дължи само "изработване на нещо" - на уговорения резултат. От друга страна, договорът не може да промени правоотношението от трудово на гражданско, тъй като естеството на полагания труд определя вида на договора, а не обратното. В случая естеството на полагания труд изисква явно наличие на трудов договор, а не граждански. Извършваната дейност като барман, описана в гражданския договор, сключен между дружеството и Д.Ц.П., представлява престиране на работна сила, а не извършване на услуга. При анализа на събраните доказателства се установява, че правоотношението между страните е трудово и поради наличие на всички останали белези за полагане на труд - работно време, срок, длъжност, месторабота, работно място, трудово възнаграждение. Следва да се вземе предвид сключения между дружеството и Д.Ц.П. трудов договор на деня, следващ този на извършване на проверката. Действителното правоотношение между страните следва да бъде изведено от техните действия, мястото и условията на тяхното извършване, както по време на извършената проверка, така и непосредствено след нея.
Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство.
Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и законните разпоредби, които са нарушени – чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като правилно и законосъобразно е цитирана и санкционната норма в наказателното постановление : чл.414, ал.3 от КТ, която предвижда,че работодател, който наруши разпоредбите на чл.61,ал.1,чл.62,ал.1 или 3 и чл.63,ал.1 или 2 се наказва с „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1500 лева до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10000 лева, за всяко отделно нарушение, при което са спазени разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.
В предвид на изложеното съдът приема,че наложеното наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00 лева е съответсващо на допуснатото нарушение и правилно определено, като същото е в законовоопределения минимум.
При тези обстоятелства наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН Б.ски районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №*** от ***., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област, със седалище град София към ГД ИТ против „***” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б., област Софийска, ул.”***” №44, с управители Н.С.В. и Н. Н. В., действащи заедно и поотделно, с което за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416,ал.5 от КТ вр. чл.414,ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв., като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :