Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5230 от 31.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12289/2025
Вид
Решение № 5230
Подписан
31.07.2026
Състав
Евгени Георгиев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5230 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20251100112289 по описа за 2025 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[1] Столична община (Общината) е заявила в искова молба от 31.10.2025 г., че на 17.02.2021 г. е сключила с ответника „Ц. КОЗ“ ЕООД (Ц.) договор за наем на общински имот. Имотът е бил 1 390,00 кв. метра от имот с идентификатор ***. Уговорената наемна цена е била 2 052,00 лева с ДДС на месец, която впоследствие е била увеличавана през 2022 г, 2023 г. и 2024 г.

[2] На 21.11.2024 г. Общината е извършила проверка и е установила, че вместо Ц. да ползва 1 390,00 кв. метра, той е ползвал 4 992,00 кв. метра - целия имот с идентификатор ***. Разликата от 3 602,00 кв. метра над наетата площ Ц. е продължил да ползва до 30.04.2025 г. и не е бил заплащал на 1

Общината наемна цена или обезщетение. Затова Общината моли съда да осъди Ц. да заплати:

- 34 939,40 лева обезщетение за ползването без основание на 3 602,00 кв. метра от имот *** от 01.12.2024 г. до 30.04.2025 г. плюс законната лихва от 31.10.2025 г. до окончателното изплащане;

- разноските по делото (исковата молба, л. 3-5; уточнителната молба, л.

52).

2. По писмения отговор на ответника

[3] Ц. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. през нември 2024 г. Общината не е замервала реално използваната площ, а това тя е направила само през 2017 г. при действието на предходен договор за наем;

2. не е била използваема цялата площ, отдадена под наем, тъй като е имало течове от моста над имота, а в него е имало и 12 колони от по 30,00 кв. метра всяка;

3. Общината не е използвала процесните 3 602,00 кв. метра и затова не е обедняла;

4. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова Ц. моли съда да отхврли иска.

[4] Ц. е заявил, че от 01.12.2024 г. до 31.05.2025 г. той е охранявал процесните 3 602,00 кв. метра, за което Общината не му е заплащала. Затова той моли, ако съдът уважи иска на Общината, да разгледа негово възражение за прихващане за 3 667,88 лева, които Общината не му е заплатила за охраната на 3 602,00 кв. метра от 01.12.2024 г. до 31.05.2025 г. (писмения отговор, л. 5861).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

2

1. Обстоятелства, които съдът установява

[5] Не се спори, че през 2017 г. Ц. е имал с Общината договор за наем на 1 390,00 кв. метра от имот ***, който се е намирал на ул.

„********, под моста, които Ц. е използвал за паркинг. Не се спори, че целият имот *** е бил от 4 992,00 кв. метра (вж. и скицата, л. 16).

[6] Частта от 1 390,00 кв. метра, която Ц. е наел от Общината, се е намирала в частта от имот ***, която е била откъм улицата. За да се е стигнело до останала част от имот ***, е трябвало да се премине през тези 1 390,00 кв. метра, които са били откъм улицата (показанията на свидетелката Б., л. 113-115).

[7] На 08.06.2017 г. служители на Общината в присъствието на Цветан Козуреков, управителят на Ц., са извършили проверка на паркинга и са установили, че Ц. е ползвал 1 800,00 кв. метра. От тях обаче, са били неизползваеми 405,00 кв. метра поради теч от моста над паркинга (констативния протокол, л. 62).

[8] Впоследствие, през 2021 г. Общината са сключили нов договор за наем на тези 1390,00 кв. метра от имота под моста. (договора, л. 9-10). От 28.03.2024 г. за наетите 1 390,00 кв. метра Ц. е следвало да заплаща на Общината 2 704,76 лева месечна наемна цена (анекса, л. 12). Към 21.11.2024 г.

Ц. е бил оградил с метални пана, покрил с бетонна и асфалтова настилка и е ползвал целия имот *** (констативния протокол, л. 13; възражението, л. 73-75; показанията на свидетелката Б., л. 113-115, чиито разпит съдът е допуснал по искане на Ц.).

[9] На 20.12.2024 г. Общината е уведомила Ц., че с изтичането на един месец от уведомлението е прекратявала договора за наем (писмото, л. 18).

Впоследствие, тя е продължила срока за освобождаване на наетия имот до 31.05.2025 г. (писмото, л. 32). Ц. е продължил да ползва целия имот 3

*** поне до 02.06.2025 г. (констативния протокол, л. 23; заявлението, л. 34; констативния протокол, л. 37). Не се спори, че дотогава Ц. е охранявал целия имот ***.

[10] От наетите 1 390,00 кв. метра Ц. не е могъл да ползва 405,00 кв. метра поради течове от моста (констативния протокол, л. 62; възражението, л.

73-75; показанията на свидетелката Б., л. 113-115). Не се спори, че Ц. не е заплащал на Общината обезщетение за ползването на частта от имот *** над наетите 1 390,00 кв. метра.

[11] Общината е заплатила 1 397,58 евро държавна такса (л. 53) и е била представлявана от юрисконсулт (л. 47 и л. 113-115). Ц. е заплатил 1 700,00 евро адвокатско възнаграждение (л. 110-112).

2. Спорни обстоятелства

[12] Две са спорните обстоятелства. Едното е, дали Ц. е ползвал площ над наетата от него и, ако е ползвал, колко е била тя. Второто е, дали от наетата площ от 1 390,00 кв. метра е имало неизползваема и колко е била тя.

[13] Съдът приема, че Ц. е ползвал целия имот ***, но и, че от наетите 1 390,00 кв. метра е имало 405,00 кв. метра неизползваема площ.

Съдът приема това поради следното, констативните протоколи на Общината от 21.11.2024 г. (л. 13) и от 24.04.2025 г. (л. 23) са официални свидетелстващи документи в частта им, с която е било установено, че Ц. е ползвал площ над наетата, а именно целия имот *** (съдът погрешно е приел противното в открито съдебно заседание на 08.05.2026 г., стр. 4 от протокола, л. 103-106. От тази грешка обаче, няма никакви отрицателни последици за страните). Това е така, защото официален документ е този, който е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по установените ред и форма за извършените от него и пред него действия (чл. 179, ал. 1 от ГПК).

[14] Заместник-кметът и служителите на Общината, отговарящи за 4 общинската собственост, са длъжностни лица, на които е възложено да опазват общинската собственост. Ето защо на тях им е възложено да установяват използването на общинска собственост от трети лица без основание и съответно изземването от тези трети лица (чл. 12, ал. 2 от

Закона за общинската собственост и чл. 27, ал. 2 от Наредбата на Столичен общински съвет за общинската собственост).

[15] В случая в протокола от 21.11.2024 г. заместник-кмет и служители на Общината, отговарящи за общинската собственост, са установили, че Ц. е ползвал площ, по-голяма от наетата, като тази площ е отговаряла на цялата площ на имот ***, която е била от 4 992,00 кв. метра (констативния протокол, л. 13; скицата, л. 16-гръб, която е приложение към протокола). На 24.04.2025 г. двама служители на Общината, отговарящи за общинската собственост са установили, че не е имало промяна в ползването на имота, установено през ноември 2024 г.

[16] В кръга на службата както на заместник-кмета, така и на служителите на общината, отговарящи за общинската собственост, е било да установят тези обстоятелства и те са го направили по установения ред и форма, като са вписали в констативните протоколи това, което лично са възприели. Ето защо тези два констативни протокола са официални документи по отношение на установеното, че Ц. е ползвал целия имот *** към 21.11.2024 г. и към 24.04.2024 г., т. е. частта от имот ***, която е била извън отдадената под наем.

[17] Официалният документ съставлява доказателство за изявленията пред длъжностното лице и за извършените от него и пред него действия (чл.

179, ал. 2 от ГПК). Затова съдът е длъжен да приеме, че към 21.11.2024 г. и към 24.04.2024 г. Ц. е ползвал целия имот ***. Съдът установи, че към 02.06.2025 г. Ц. все още не е бил освободил имота. Затова съдът приема, че Ц. е ползвал целия имот от 21.11.2024 г. до 02.06.2025 г.

[18] Дори обаче, двата констативни протокола да не бяха официални документи в частта относно установеното ползване на целия имот 5

***, са налице и други доказателства, че Ц. е ползвал целия имот в този период. Това са показанията на свидетелката Б., която изрично е заявила, че минимум четири-пет месеца през дъждовния период (есен-зима-пролет) Ц. е ползвал частта от имот ***, извън отдадените под наем 1 390,00 кв. метра. Във възражението си от 09.12.2024 г. Ц. също е заявил, че служителите на Общината са замерили цялата площ на паркинга (стр. 3 от възражението, л. 73-75). Цялата площ на паркинга е оградената площ, а това е целият имот ***.

[19] Съдът приема, че Ц. не е могъл да ползва 405,00 метра поради течове от моста, защото това изрично е било установено от служители на самата Община още през 2017 г. Съдът не приема обаче, че тази площ е поголяма, защото данни за това се съдържат единствено в показанията на свидетелката Б.. Тези показания обаче, имат не само логически противоречия, но и противоречат на други събрани доказателства и твърдения на самия Ц..

[20] Така например свидетелката е заявила, че при наводнения от канализацията, която не е могла да поема дъждовната вода, е имало вода до един метър в наетата част. Затова Ц. е местил автомобилите в останалата част от имота под моста. Ако е имало вода от един метър в частта откъм улицата обаче, е логически необяснимо как клиентите са стигали до автомобилите си в задната част на имота под моста през вода от над един метър. Също така Ц. никога не споменава за наводнения от един метър поради канализацията, а за течове от моста над паркинга. Поради тези противоречия съдът не вярва на свидетелката Б. относно това каква част от наетите 1 390,00 кв. метра са били неизползваеми и приема, че такива са били само 405,00 кв. метра.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

1. По иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД

6

[21] Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. Ц. да се е обогатил за сметка на Общината;

2. Ц. да не е върнал на Общината това, с което се е обогатил.