Решение № 61 от 07.02.2025, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 1236/2024
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 07.02.2025
- В сила
- 02.06.2025
- Състав
- Кристиан Бориславов Гюрчев
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 210в · Закон за защита на потребителите
- чл. 231 · Закон за защита на потребителите
- чл. 233, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 233, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68и, т. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68л, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68л, ал. 3 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 21 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 23 · Закон за защита на потребителите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 56 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. Русе, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520201236 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против Наказателно постановление № Р-005989/14.06.2024 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, с което на основание чл. 231 във вр. с чл. 210в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 60 000 лева за нарушение на същата разпоредба.
В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, като в тази насока се моли същото да се отмени и в условията на евентуалност да се измени, като се намали размера на наложената санкция до предвидения от законодателя минимум.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт Я. З., който поддържа изложеното в жалбата, като го доразвива от правна и фактическа страна в хода на пледоарията си.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя подробни писмени бележки чрез юрисконсулт Д.Ц., като претендира и юрисконсултско възнаграждение.
1
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от наказателното постановлението е получен от представител на дружеството-жалбоподател на 19.06.2024 г., а жалбата е подадена на 03.07.2024 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от дружеството-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е един от трите мобилни оператори, предоставящи телекомуникационни и интернет услуги на територията на Република България.
Със Заповед № 358/04.08.2020 г. на Председателя на КЗП, влязла в законна сила с Решение № 12401 от 06.12.2021 г., постановено по административно дело № 7309/2021 г. по описа на ВАС, било забранено на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД при осъществяваната от последното търговска дейност да използва нелоялна агресивна търговска пратктика по смисъла на чл. 68з, пр. 2-ро във вр. с чл. 68и, т. 4 във вр. с чл.
68г, ал. 1 във вр. с ал. 4 от Закона за защита на потребителите, а именно да не прекратява потребителските договори след изтичането на срока на надлежно отправените от потребителите едномесечни писмени предизвестия и по този начин да налага прекомерни и несъотвестващи на целта извъндоговорни пречки на потребителите, когато последните желаят да упражнят правата си по договорите и да ги прекратят по указания в тях начин.
С Наказателно постановление № Р-005989 от 14.06.2023 г., потвърдено с Решение № 343/06.07.2023 г., постановено по КАНД № 2237/2023 г. по описа на Административен съд-Плевен, на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 210в от ЗЗП.
С Наказателно постановление № Р-000185 от 10.06.2022 г., потвърдено с Решение № 359/13.07.2023 г., постановено по КАНД № 493/2023 г. по описа на Административен съд-Плевен, на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 30 000 лева за нарушение на чл. 210в от ЗЗП.
2
С Наказателно постановление № Р-002726 от 12.05.2023 г., потвърдено с Решение № 796/29.11.2023 г., постановено по АНД № 1807/2023 г. по описа на Районен съд-Русе, на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 210в от ЗЗП.
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с оглед осъществяваната от последното търговска дейност, стопанисва търговски обект – офис, находящ се в гр. Русе, бул. „Христо Ботев“ № 38, Кауфланд 2.
На 29.12.2023 г. Я.Т.Т., с ЕГН: **********, и Н.Н.Н.И. – внучка на Т., посетили горепосочения офис, където подали заявления за прекратяване на три броя договори, както следва: 1/ с вх. номер 912656435/29.12.2023 г. за номер ***; 2/ с вх. номер 912656182/29.12.2023 г. за номер ***; и 3/ вх. номер 912656251/29.12.2023 г. за номер ***. В трите заявления като дата, на която следвало да се считат за прекратени договорите, било печатно отбелязано 28.01.2024 г.
На 03.02.2024 г. Т. и Н.И. отново посетили процесния офис, където върнали предоставено им оборудване-рутер, с оглед изявеното желание за прекратяване на ползваната услуга. В тази връзка бил съставен приемо-предавателен протокол от служител на дружеството-жалбоподател, в който били вписани данните на върнатото устройство /сериен номер/.
На 29.02.2024 г. Т. и Н.И. посетили отново офиса, за да заплатят текущо потребление. Посочената от служителя на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД дължима сума озадачила Н.И., като впоследствие било разяснено, че същата включва и такса за невърнато устройство, а именно горепосочения рутер. След извършена справка било установено, че начисляването е следствие от допусната техническа грешка при въвеждане на данните от служителя, съставил на 03.02.2024 г. приемо-предавателния протокол. На същата дата Т. и Н.И. подали заявление за прекратяване на договор с вх. номер 929929429 за номер 201003344005, идентично откъм съдържание като предходно подадените заявления, като в същото било отбелязано дата на прекратяване на договора – 30.03.2024 г. От представената им последна фактура, те констатирали, че все още им се начисляват и такси за мобилни услуги във връзка с договорите, за които на 29.12.2023 г. били подали заявления за прекратяване и които следвало да бъдат прекратени на 28.01.2024 г.
Непосредствено след случилото се, Нора Н.И., в качеството си на упълномощено от Я. Т. лице, съгласно пълномощно с рег. номер 827/29.02.2024 г., подала писмена жалба, заведена с вх. номер Р-ОЗ-325/29.02.2024 г., до Комисия за защита на потребителите, в която описала гореизложеното.
На 06.03.2024 г. служители на Регионална дирекция-Русе при Комисия за защита на потребителите, между които била и свидетелката Н. Б. Д., заемаща длъжност 3
„старши инспектор“, извършили проверка в процесния офис, във връзка с което бил съставен Констативен протокол № К-2739513. В хода на проверката проверяващите запознали управителката на офиса с така постъпилата жалба от Н.И., която извършила справка в системата на мобилния оператор. От същата било установено, че към момента на проверката Я. Т. е абонат само на мобилна услуга за номер *** и смарт приложение за ТВ. Налице било плащане в размер на 140 лева по фактура № 903330293, включваща цената на оборудване NetBox и такса за потребление в размер на 41,96 лева. В системата било заложено съобщение до потребителя, с което същият бил запознат чрез СМС с текст „заплатената сума от 140 лева за устройство NetBox ще бъде преразгледана, тъй като в издаденият на 03.02.2024 г. протокол е вписан грешен номер“. При извършената справка се установило и че услугите за номера ***, *** и *** са прекратени на 29.02.2024 г., вместо на 28.01.2024 г., както било посочено в подадените от Т. заявления. Регистрирано било и оплакване от последната от 27.02.2024 г. за това, че услугите, за които са подадени заявленията за прекратяване, не били прекратени в разписания срок.
На 14.03.2024 г. на електронната поща на Регионална дирекция-Русе при Комисия за защита на потребителите било получено становище от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в което е посочено, че извършената проверка по случая действително е установила, че заявките за прекратяване на договори за услуги с номера ***, *** и *** не са администрирани коректно във връзка с допусната грешка от служител на дружеството-жалбоподател, като същите били прекратени на 29.02.2024 г., вместо както било посочено в заявленията - на 28.01.2024 г. В тази връзка били извършени преизчисления на месечните такси и било издадено кредитно известие на стойност 62,31 лева, като във фактура от 12.03.2024 г. била заложена допълнителна отстъпка в размер на 10,45 лева. На 29.02.2024 г. била кредитирана и неустойката за оборудване към услуга „Фиксиран интернет“.
Съобразявайки гореизложеното, както и Заповед № 358/04.08.2020 г. на Председателя на КЗП, свидетелката Н. Д. приела, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 210в от ЗЗП. В тази връзка бил издаден Акт за установяване на административно нарушение № 005989 от 27.05.2024 г., който бил подписан от представител на дружеството без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, както и Наказателно постановление № Р000185/10.06.2022 г., Наказателно постановление № Р-005989/14.06.2023 г. и Наказателно постановление № Р-002726/12.05.2023 г., Директорът на Комисията за защита на потребителите, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деяние, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на 4 основание чл. 231 във вр. с чл. 210в от Закона за защита на потребителите на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 60 000 лева за нарушение на същата разпоредба.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: Заповед № 358/04.08.2020 г. на Председателя на КЗП, Решение № 12401/06.12.2021 г., постановено по административно дело № 7309/2021 г. по описа на ВАС, Акт за установяване на административно нарушение № 005989/27.05.2024 г., Наказателно постановление № Р005989/14.06.2024 г., Наказателно постановление № Р-0048961/06.04.2023 г., Решение № 343/06.07.2023 г., постановено по КАНД № 2237/2023 г. по описа на Административен съд-Плевен, Наказателно постановление № Р-000185/10.06.2022 г., Решение № 359/13.07.2023 г., постановено по КАНД № 493/2023 г. по описа на Административен съд-Плевен, Наказателно постановление № Р-002726/12.05.2023 г., Решение № 796/29.11.2023 г., постановено по АНД № 1807/2023 г. по описа на Районен съд-Русе, Констативен протокол № К-2739513/06.03.2024 г., разпечатка от кореспонденция по имейл, потребителска жалба, фактури, пълномощно, заявления за прекратяване на договор, приемо-предавателен протокол, кредитно известие, както и гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетелката Н. Б. Д. - актосъствител.
Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.
От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Разпечатката съдържа 39 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/112245a7-759b-48db-b5ca-a0644afe6840