Решение № 260073 от 30.06.2022, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. Добрич, 30.06.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,

ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА при секретаря Теодора Димова, като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 761 по описа на ДРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Н.С.Н. с ЕГН ********** ***, против Д.Н.Л. с ЕГН ********** *** установителен иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 16500 лева, представляваща дължимо обезщетение за владеенето без основание на недвижим имот – комплекс „**“ в гр. Добрич, местност „Кобаклъка“ – за период от 33 месеца (по 500 лева месечно), считано от 23.01.2016г. до 23.10.2018г., предмет на издадена по ч.гр.дело №5158/2018г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК № 2908/18.12.2018г.

Претендират се сторените разноски в установителното производство.

В исковата молба са изложени следните твърдения: На 23.12.2015г. ищецът, като купувач, по силата на договор за покупко

– продажба, сключен с „ДОНИКА 62” ЕООД, придобил собствеността върху имот с идентификатор **** по КККР на гр. Добрич, ведно с построената в него сграда с идентификатор ****, представляващ комплекс „**“ в гр. Добрич, местност „Кобаклъка“. Законен представил на продавача било лицето Д.Н.Л.. По силата на договара ищецът влязъл във владение на имота. На 23.01.2016г. ищецът установил, че няма достъп до имота – ключалките били сменени, а Д.Н.Л. самоволно се била настанила в имота. Последната не допускала ищеца до собствения му имот. Според Н.С.Н. ответницата не ползвала имота на годно правно основание. До Д.Л. били изпращани многобройни покани да освободи имота. За ищеца като собственик бил налице правен интерес да претендира от владеещия несобственик обезщетение по чл. 59 от ЗЗД. По изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

Ответницата, редовно уведомена, в срока по чл. 131 от ГПК депозира писмен отговор, с който изразява становище, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Поддържа, че между страните в настоящото производство е налице облигационна връзка - Договор за заем за послужване, поради което предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД като субсидиарен такъв е недопустим и производството делото следва да бъде прекратено.

Пояснява се, че през пролетта на 2015 г. ответницата се запознало с лице на име Е., с когото започнала да води разговори за продажба на ресторант ** и на дворното място. Според това лице, той, заедно с други хора можели да намерят купувач за висока цена. Уговорката била, след като имотите се продадат, ответницата да получи сума в размер на 500000 евро, а останалата сума / горницата/ - да я получи Е. . Ответницата започнала да убеждава съпруга си - В. Н. Л., който бил представител и управител на ЕТ „В. Н. Л.“ да й прехвърли недвижимия имот, който по документи за собственост бил на едноличния търговец, на дружество на ответницата- „Доника 62“ ЕООД, в което тя била управител и едноличен собственик на капитала.

През късната есен на 2015 г., Е. заявил, че заедно с негов познат – ищецът по делото почти са „уредили нещата“. След това, с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №200, том VIII, per. № 13510 дело № 1483 от 15.12.2015 г. на нотариус Ю. Д.в, Нотариус с район на действие РАЙОНЕН СЪД град Добрич регистрационен № 160 на Нотариалната камара, продавачът - ЕТ „В. Н. Л.“ продал на купувача - „ДОНИКА 62“ ЕООД, процесния недвижим имот. На 23.12.2015 г., „Доника 62“ ЕООД, представлявано от ответницата, в качеството й на управител на дружеството, прехвърло на ищеца описания в исковата молба недвижим имот.

На ответницата й било обяснено, че формално имотът трябва да е на г-н Н..

Без да са договаряли продажна цена с ответницата, страните вписали, че недвижимия имот, се продава за сумата от 130 000 лева, защото това било цена, приблизителна на данъчната оценка. Нямало реално плащане на посочената цена. Така ищеца, станал формално собственик по документи, на описания в исковата молба недвижим имот – поземлен имот, ведно с построената в него сграда.

Страните сключили тази сделка от името на представляваното от ответницата дружество, тъй като според тяхната уговорка Д.Л. трябвало да продължи да ползва имота, докато се намери купувач и се извърши продажбата. Уговорено било, след като това се случи и ответницата получи сумата от 500 000 евро, тя да престане да ползва имота.

След сделката, Д.Л. продължила да ползва недвижимия имот. На 26.01.2016 г. продала дяловете от дружеството си на лицето Р. М. Х. и вече не била едноличен собственик на капитала и не участвала в посоченото дружеството.

През месец декември 2016 г., в разговор между страните ищецът заявил, че има забавяне, но скоро нещата ще се оправят и ще се извърши продажба. Тъй като по документи Н.Н. бил собственик на имота, макар че никога не се е приемал като такъв, за да бъде спокойна ответницата, че няма за в бъдеще ищецът да предприема действия против нея, било постигнато устно съглашение /договор/ тя да продължи да ползва имота, да го стопанисва и да се грижа за него срещу послужване, докато се продаде.

Вместо продажба на имота обаче , ответницата получила исковата молба по чл. 59 от ЗЗД.

Л. оспорва твърденията на ищеца, че той е собственик на недвижимия имот. Твърди, че не владее имота без правно основание, тъй като между страните е налице сключен договор за заем за послужване. Заявява, че ищецът винаги е имал достъп до имота, но никога не е желаел да ползва същия, именно защото знае, че не е собственик .

Според ответницата ищецът е определил началната дата на претенцията си произволно без никакви конкретни факти. Eдва през месец октомври 2018 г. Н. е предприел някакви действия и е уведомил ответницата, че има някакви претенции по отношение на имота. Оспорва се ищцовата претенция и по размер. Размерът на наема, който претендира ищецът, е определен произволно и за целия недвижим имот, а с оглед характера на недвижимия имот е невъзможно същият да се ползва изцяло.

Поради изложеното ответницата настоява за отхвърляне на иска.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №5158 по описа за 2018г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от 18.12.2018г. е издадена заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът Д.Н.Л. с ЕГН ********** *** като длъжник да заплати на кредитора Н.С.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 16500 (шестнадесет хиляди и петстотин) лева, представляваща дължимо обезщетение за владеенето без основание на недвижим имот – комплекс „**“ в гр. Добрич, местност „Кобаклъка“ – за периода от 23.01.2016 г. до 23.10.2018 г. (за 33 месеца по 500 лева месечно).

Заповедта е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е депозирал възражение, че не дължи процесното вземане поради това, че ползва имота на правно основание. С разпореждане от 31.01.2019г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 18.02.2019г. Исковата молба е подадена на дата 27.02.2019г., поради което като допустима, подлежи на преценка по основателност.

С определение № 1696 от 18.06.2019г. на основание чл. 229, ал.1, т.1 от ГПК производството по делото е спряно до приключване на производството по гр. дело № 566 по описа на Окръжен съд - Добрич за 2018г. , образувано по повод искова молба вх. рег. №8045/28.12.2018г., подадена от Н.С.Н., срещу Д.Н.Л., с която е предявен иск по чл. 108 от ЗС за установяване спрямо ответницата, че ищецът е собственик на имот с идентификатор *** по КККР на гр. Добрич, ведно с построената в него сграда с идентификатор ***, представляващ комплекс „**“ в гр. Добрич, местност „Кобаклъка“, на основание договор за покупко – продажба от 23.12.2015г., и за осъждането на ответницата да предаде на ищеца владението на имота.

По горепосоченото гр. дело № 566 по описа на Окръжен съд - Добрич за 2018г. е постановено Решение № 88 от 14.04.2020г., влязло в законна сила на 11.10.2021г. Производството по настоящото дело е възобновено с Определение от 20.01.2022г.

Предявеният иск е с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Искът по чл. 59 от ЗЗД за възстановяване на имуществено разместване въз основа на неоснователно обогатяване, е субсидиарен иск. Правото да се предяви такъв иск възниква само и единствено когато страната няма друг път на защита.

За да се породи в правната сфера на ищеца вземане срещу ответника с основание чл. 59 ЗЗД, то следва да намерят своето проявление следните материалноправни предпоставки: да е налице обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, причинна връзка между факта на обедняване и този на обогатяване и да липсва валидно правно основание за това. Следва да се посочи, че фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, за разлика от този на чл. 55 ЗЗД не изисква да се налице пряко и непосредствено имуществено разместване между обеднелия и обогатилия се ( да е предадено имуществено благо). При чл. 59 ЗЗД обогатяването и обедняването могат да имат различни проявления, сред които безспорно е и хипотеза като процесната - когато собственик е лишен от възможността да полза свои имоти, тъй като ползите от тях, неоснователно се извличат от друго лице, което същевременно си спестява разходите, свързани с наемната им цена.

Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване не само факта, че е собственик на процесния имот, но и, че ответницата го ползва фактически за конкретния период от време, без правно основание за това, както и размера на вредата, равняваща се на средната наемна цена за имота.

При доказване на горното в тежест на ответницата е да докаже правоизключващото си възражение – сключен между страните за процесния период заем за послужване .

Съгласно чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за послужване заЕ.дателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне.

Договорът за заем за послужване е неформален, реален, безвъзмезден и едностранен, поради което за сключването му законът не изисква писмена форма.

За да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно – заЕ.дателят да се съгласи да предостави безвъзмездно конкретна, индивидуално определена вещ, за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне след ползването. С оглед реалния характер на договора за заем за послужване, необходимо е също да се установи и предаването на заетата вещ, респ. получаването й от заемателя. В тежест на ответницата е да установи тези елементи, при условията на пълно и главно доказване.

С влязло в сила на 11.10.2021г. Решение № 88/14.04.2020г. по гр. дело № 566 по описа на Окръжен съд - Добрич за 2018г. е признато за установено по отношение на Д.Н.Л., че Н.С.Н. е собственик по силата на договор за покупко- продажба, сключен с н.а. №**, рег.№13916, д.№1560 от 23.12.2015г. на нотариус, вписан с рег.№160 в НК, на процесния имот, а именно: имот с идентификатор *** по КККР на гр. Добрич, с площ от 3181 кв.м., ведно с построената в него двуетажна сграда – ресторант с идентификатор ***, с РЗП 885 кв.м., представляващ комплекс „**“ в гр. Добрич, местност „Кобаклъка“, като Д.Л. е осъдена да предаде на Н.Н. владението върху поземления имот и построената в него сграда. Следователно налице е първият елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно: със сила на пресъдено нещо е установено, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот.

Ответницата не оспорва, че през сочения период е ползвала имота. Правозащитното й възражение е за наличие на правно основание за това, а именно: заем за послужване, сключен с ищеца. По делото обаче Д.Л., въпреки указаната й доказателствена тежест, не е ангажирала каквито и да е доказателства, установяващи наличието на такова правоотношение.