Решение № 468 от 20.07.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 20.07.2020год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1. ПЕТЪР САНТИРОВ

2. РОСИ МИХАЙЛОВА с участието на секретаря Снежана Колева и в присъствието на прокурора Томи Наков след като разгледа докладваното от съдия КОЛЕВА

ВНОХД № 5064 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба от защитника на подс. К. – адв. Н. срещу Присъда от 04.04.2019г. по НОХД № 427/2018г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав, с която подс. Н.Д.К. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, алт.1, т.1, пр.1 вр. чл. 78а от НК като е освободен от наказателна отговорност и съдът му е наложил административно наказание „ Глоба“ в размер на 1000 лева. Със същата присъда съдът е признал подс. Н.К. за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, алт.1, т.1, пр.1 от НК. С присъдата на основание чл. 354а, ал.6 от НК съдът е отнел в полза на Държавата предмета на престъплението – обект № 1 – Растителна маса, с тегло 3,41 грама, представляваща коноп / марихуана/, с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент 9,0 % на стойност 20.46 лева, съгласно физикохимичната експертиза с № 604-Х/2017г. от ОЕКД- СДВР и обект № 2 Растителна маса, тегло 1.01 грама, представляваща коноп / марихуана/, с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент 15,0 % на стойност 6.06 лева, съгласно физикохимична експертиза с № 604- Х/2017г. от ОЕКД- СДВР. Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подс. Н.К. да заплати направените по делото разноски в размер на 341, 85 лева по сметка на СДВР, както и сумата в размер на 10 лева по сметка на СРС, за служебно издаване на 2 броя изпълнителни листо.

В депозираната въззивна жалба се излагат съображения, че осъдителната част на присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане да се отмени акта и да се постанови нов, с който подс. Н.К. бъде признат за невиновен.

С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подс. К. – адв. Н. моли съда да уважи депозираната от нея въззивна жалба срещу първоинстанционният съдебен акт, по изложените в нея съображения. Твърди се, че СРС е проявил двойствен стандарт по отношение разглеждането на фактическата обстановка и съотнасянето й към правната квалификация както по отношение на първото деяние, така и по отношение на второто. Излага, че по отношение на първото деяние, правилно съдът е приел, че не може да бъде доказано по категоричен начин участието на подзащитния й и неговата вина, поради обстоятелството, че в автомобила, в който е намерено наркотичното вещество е имало и друго лице и по тази причина е оправдан. Не така стои въпроса с второто деяние, като се изтъква, че първата инстанция е изградила своите изводи на базата на предположения и наличието на косвени доказателства, като е прието, че подсъдимият е знаел, че в дома му има наркотични вещества. Прави се искане от съда да постанови оправдателен съдебен акт, алтернативно, се моли за приложение на чл.9, ал.2 от НК.

Подсъдимият Н.К. се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставеното му право на последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като взе предвид сезиращия го документ и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл. 314 и сл. от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законовия срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на глава

27 от НПК. За да постанови обжалваната присъда,

СРС, на основание чл. 371, т.1 от НПК е съобразил събраните в хода на досъдебното производство доказателства. СГС намира, че първостепенния съд е провел съкратено съдебно следствие при спазване на процесуалните правила, а постановената присъда е произнесена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от доказателствените материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя фактическите констатации на СРС.

Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подс. Н.Д.К. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с полувисше образование, работещ, женен с две деца, неосъждан с ЕГН **********.

На 17.10.2017г. около 16.10 часа в гр. София, бул. „*********дежурните полицаи при 06 РУ- СДВР – свидетелите Ц.В.Г. и М.В.И.провели полицейска операция по линия „Наркотици в района на община „ Красно село“. На горепосочения адрес забелязали паркиран лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Джимни“ с рег. № *****ТК с две лица в него. СвидетелитеГ.и И. се приближили до паркирания лек автомобил, легитимирали се като служители на полицията и поискали документите за самоличност на двете лица намиращи се в него, като усетили остра специфична миризма на марихуана. Установили по лична карта, че едното лице е подс. Н.Д. К., който седял на мястото на водач на автомобила, на предната лява седалка и лицето св. А.Н.П., които седял на предната дясна седалка На въпрос на полицейските служители дали притежават вещи и предмети, забранени от закона в тях, подс. К. започнал да се държи агресивно, отворил рязко вратата на автомобила и с нея ударил в носа св. Ц.Г., след което подс. К. излязъл от автомобила и направил опит за бягство, но бил настигнат и заловен от св. Ц.Г.. Тъй като подс. К. продължил да оказва съпротива, се наложило използване на физическа сила и помощни средства-белезници. Св. М. И. поставил белезници на другото лице, което било установено като св. А. П.. Веднага след това полицейските служители уведомили ОДЧ при 06 РУ-СДВР и изчакали на място пристигането на дежурно-оперативна група и разследващ полицай за извършването на необходимите процесуално следствени действия. При извършения обиск на подс. Н.К. не били намерени наркотични вещества или други забранени вещи, а единствено парична сума и мобилен телефон. При претърсването на автомобила на пода пред дясната редна седалка били намерени и иззети полиетиленова сгъвка с растителна маса. При последващо процесуално- следствено действие – претърсване на жилището, обитавано от подс. Н.К. ***, в кухнята в апартамента, в шкаф срещу вратата били намерени и иззети пластмасова кутийка с растителна маса и ел. везна. Подс. Н.К. бил задържан и доведен в 06 РУ- СДВР за изясняване на случая.

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно- психиатрична и психологична експертиза от заключението, на която се установява, че осв. Н.К. е психично здрав, не са констатирани придобити или вродени нарушения на интелекта и няма данни за актуално протичащ или минал психотичен епизод. При осв. не е налице формиран синдром на зависимост, няма данни за специфичните физиологични, когнитивни и поведенчески промени; при него се касае за епизодична употреба на канабиноиди ( марихуана). Осв. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното му състояние не се явява пречка за участието му във всички фази на производството.

В хода на досъдебното производство е изготвена и физико-химична експертиза, от заключението на която се установява, че обект № 1 ( намерен в апартамента на подсъдимия К.) представлява процентното съдържание на тетрахидроканабинол с нето тегло 3,41 грама и процентното съдържание на тетрахидроканабинол е 9%, а обект № 2 ( намерен до предната дясна седалка на автомобила, управляван от подсъдимия) представлява коноп ( марихуана) с нето тегло 1.01 грама и процентното съдържание на тетрахидроканабинол е 15%.

От заключението на оценителната експертиза, се установява, че стойността на 3.41 грама коноп (марихуана) с 9% активно вещество е 20.46 лева, а стойността на 1.01 грама коноп (марихуана) с 15% активно вещество е 6.06 лева.

Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени.

При оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на което ги е кредитирал. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени доказателствените материали, обосноваващи приетата фактология, без да е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се точете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста / р.

372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г. на ВКС, Н.К., III НО/.

С основание показанията на свидетелите

Ц.Г.и М. И. са били кредитирани от първостепенния съд. Същите са изчерпателни, логични, последователни и безпротиворечиви помежду си, като не само съответстват на останалите доказателствени материали, а и не се оспорват от защитата на подсъдимия. Изложеното от двамата полицейски служители е основният източник на информация досежно стеклите се събития, като в случая не са налице основания за съмнение в достоверността на техните разкази, с оглед на което и въззивният съд им даде пълна вяра. Показанията на посочените свидетели напълно се препокриват и с приложените по делото протоколи за претърсване и изземване, от които се установява намирането на инкриминираното наркотично вещество в жилището на подсъдимия. Това се доказва и от показанията на поемните лица свидетелите Л. и В., които кореспондират в унисон със съответния протокол от следственото действие.

Възражението на защитата, че подс. К. не е знаел за намереното в жилището наркотично вещество, се приема за неоснователно. Данните по делото сочат, че адресът на който е осъществено действието по претърсване и изземване е адреса, на който адресно регистриран подс. К.. Видно е, че действието е осъществено при условията на неотложност и в присъствието на подс. К. са открити инкриминираните вещества и везна, за които лицето, пред разследващите, е дало съответни обяснения. Последните не са били с такава насоченост, че да обусловят проверка на друга версия, извън очертаната от обвинението по съзнавано държане на марихуана от самия подсъдим. Данните, че посоченото жилище е обитавано не само от подс. К., но и семейството му, не дават основание за различен извод от този, че подсъдимият упражнява непосредствена фактическа власт над имота и на намерените там забранени вещества. Доказателство за това, че е съзнаван неправомерния характер на извършваното от него държане, е поведението му при проверката от полицейските служители на управлявания от него автомобил - смутен и побягнал, провокирано от въпроса дали в лицата и автомобила има забранени вещества.

При тези обстоятелства, въззивният съд не приема доводите на защитата, че присъдата, в осъдителната си част почива на предположения.