Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 751 от 21.05.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 3470/2025
Вид
Решение № 751
Подписан
21.05.2026
В сила
21.05.2026
Състав
Антоанета Иванова Абрашева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 372, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. Русе, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520103470 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 372, ал. 1 от ТЗ.

Ищецът „РЛГ-България“ ООД, твърди, че получил по имейл от ответника Заявка договор № 13453/28.01.2025 г., като се задължил да извърши транспорт на стоки - кучешки легла до Република Германия, доставена на 03.02.2025 г. Договореното навло /цена/ за извършения транспорт било EUR 1800 без ДДС с левова равностойност 3520,49 лв. без ДДС. Транспортната услуга била извършена без забележки и била издадена фактура № **********/05.02.2025г. на стойност 3520,49 лв. без ДДС с равностойност в евро EUR 1800 без ДДС, съответно 4224,59 лв. с ДДС.

Съгласно уговорката за начин на плащане в Заявка-договор, същото се дължало 45 след получаване на 2 бр. фактури /оригинал + копие/ и 2 бр. оригинални ЧМР - товарителница. Цитираните документи били получени от ответника на 12.02.2025 г. на посочения в т. 3 от Заявката-договор адрес за кореспонденция - гр. Пловдив, бул. “Марица“ № 54. 45 дневният срок изтекъл на 29 март 2025 г. и след тази дата не било постъпвало плащане на дължимото за извършения транспорт навло.

Проведена била кореспонденция по имейл с ответника, като същият признал, че е забавил плащането и заявил, че ще плати задължението си на 16 май 2025 г. На 30 май 2025г. ищецът отново изпратил имейл, с който дал срок на ответника да изпълни задължението си до 5 юни 2025 г., но към момента на подаване на исковата молба нямало постъпило плащане.

Поради изложеното, моли съда да осъди „Адонай Лоджистик“ ООД, ЕИК 160069144, със седалище и адрес на управление в област Пловдив, община Марица, с. Бенковски, п.к. 4201, ул.“1-ВА“ № 29Д, да заплати на 1

„РЛГ-БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 117684594 със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул.“Янтра- Студентска“ № 9, бл. “Дав 3“, вх. 1, ет. 1, ап. 1, сумата от 4224,59 лв. с ДДС, представляваща цена за транспортна услуга, съгласно фактура № **********/05.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба – 11.06.2025 г.

Претендира разноски по делото и разноски по производството за обезпечаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Адонай Лоджистик“ ООД не депозира отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, с оглед направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:

В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по чл.

131 и чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства /заявка-договор за транспорт от 29.01.2025 г., международна товарителница, фактура № **********/05.02.2025 г., известие за доставяне от 12.02.25 г., кореспонденция между страните по електронна по електронна кореспонденция от 12.05.25 г. и 30.05.25 г./, предявените осъдителни искове се явяват вероятно основателни.

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

В тежест на ответника следва да се присъдят и направените от ищеца деловодни разноски в настоящото производство, съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „АДОНАЙ ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК 160069144, със седалище и адрес на управление: с. Бенковски, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. „1-ва“ № 29Д, представлявано от управителя Супхи Мехмед Хасан, да заплати на „РЛГ-БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 117684594, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ж.к. Възраждане, бул./ул. Янтра-Студентска № 9, бл.

ДАВ 3, вх. 1, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя Явор Гелков и прокуриста Дичо Желев, сумата от 2160 евро (с левова равностойност 4224,59 лева) с ДДС - главница, представляваща цена за предоставена транспортна услуга, съгласно фактура № **********/05.02.2025 г., ведно със законната 2 лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 602.81 евро (с левова равностойност 1179 лева) – разноски по делото.

Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3