Решение № 3163 от 17.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3163 гр. София, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20211110210123 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 18-4332-006474 от 30.04.2018г., издадено от Зв.К. – Зам. Началник на Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП – СДВР), с което на СН. Д. АНГ. на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП й е наложена „глоба” в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 месеца.

Недоволна от това НП е останала СН. Д. АНГ., която го обжалва в срок с жалба, подадена чрез адв. Н.Д.. В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на административно - производствените правила. Жалбоподателят посочва, че в АУАН като дата на нарушението е посочена датата 17.12.2017г., а в НП – датата 12.01.2018г. Поради това се претендира за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Изтъква се, че в Наказателното постановление липсва подробно описание на относимите обстоятелства относно състава на двете нарушения и че се затруднява правото на А. да организира защитата си. Посочва се, че от НП не ставало ясно какво е поведението на другия участник в ПТП-то и не била изяснена неговата самоличност. Отрича се да е установено, че А., като водач на МПС, е извършила маневра „отклонение в дясно по платното за движение“. От Наказателното постановление не ставало ясно дали в резултат на ПТП-то са настъпили имуществени вреди и в какво се изразяват те. Не било ясно и кое от 1 задълженията по чл.25, ал.1 от ЗДвП са вменени на жалбоподателката. Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП в жалбата се казва, че квалификацията е непълна и неправилна, тъй като точка 3 съдържа три букви, в които се предвиждат задължения за участниците в ПТП и от Наказателното постановление не ставало ясно кое конкретно задължение жалбоподателката не е изпълнила. Не било изяснено дали е имало съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и дали е следвало А. да оказва някакво съдействие за установяване на вредите от произшествието. По отношение на наложеното наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ в жалбата се посочва, че то е определено в размер към максимума без да са посочени основания за това. Твърди се, че това наказание не отговаря на извършеното деяние и личността на дееца, тъй като нямало данни жалбоподателката да е извършвала други нарушения на ЗДвП. На последно място в жалбата се посочва, че е налице изтекла давност по чл.82 от ЗАНН и се иска отмяна на НП на това основание. С тези аргументи в жалбата се иска СРС да отмени изцяло процесното Наказателно постановление като незаконосъобразно и да се присъдят направените по делото разноски.

Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателката С.А. не се явява лично. Вместо него се явява адв. Д., който в съдебно заседание на 18.01.2022г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав на 07.06.2022г. адв. Д. моли съда да отмени Наказателното постановление, тъй като по делото, включително и от показанията на разпитаните свидетели, не били преодолени неяснотите и противоречията в АУАН и НП, в това число и касателно датата на извършване на нарушението. Адвокат Д. посочва, че е направено и възражение за изтекла абсолютна погасителна давност. Пледира за отмяна на Наказателното постановление и за присъждане на разноски, като се представя списък с разноски.

Въззиваемата страна – Зам. Началник на ОПП – СДВР - редовно призован, не изпраща представител пред СРС и не взема становище по спора.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

На 17.12.2017г. около 18:30 часа св. Д.М. управлявал лек автомобил „...” с рег. № ....... в гр.София по ул. „М. Еминеску“ с посока на движение от бул. „Ситняково” към алея „Яворов“. Автомобилът се движел в дясното пътно платно. По същото време и на същото място, при същата посока на движение, но в съседната /лява за лек автомобил „...” с рег. № ......./ лента, на около половин метър зад автомобила на М., се намирал лек автомобил „.......“ с рег. № ........., управляван от жена. Водачът на лек автомобил „.......“ с рег. № ......... предприел маневра за престрояване в дясната лента на пътното платно, подала мигач, но не изчакал лек автомобил „...” с рег. № ....... да освободи лентата и го ударил. Щетите от удара били в областта на предна и задна странични /леви/ врати на лек автомобил „...”. Свидетелят М. разговарял с водача на лек автомобил „.......“ с рег. № ........., тъй като искал да бъде съставен двустранен констативен протокол за настъпилото пътно – транспортно произшествие (ПТП), но водачът на лек автомобил „.......“ с рег. № ......... отказал и 2 продължил по пътя си. Д.М. записал марка, модел и регистрационен номер на автомобила, извикал органите на КАТ и им предоставил данните за МПС-то, което е причинило удара.

На място около 19:15 часа на 17.12.2017г. пристигнали служители на ОПП – СДВР (свидетелите Д. и К.), които установили водача на лек автомобил „...” с рег. № ......., констатирали щетите по този автомобил и по негови данни съставили на място Протокол за ПТП № 1701187. За случая била изготвена и Докладна записка от св. Д..

След постъпването на тези писмени данни в ОПП – СДВР и образуване на преписка по случая, същата била възложена на св. ЦВ.. На 12.01.2018г. свидетелят Ц.Ц., в присъствието на А.Т. и Е.П. /свидетели на съставянето на АУАН/, издал срещу СН. Д. АНГ.

Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 430208 за това, че на 17.12.2017г. около 18:30 часа, в гр. София по бул. „Ситняково” с посока на движение бул.

„Цариградско шосе“ управлявал лек автомобил „.......“ с рег. № ......... и на светофара с бул.

„Гео Милев“ поради отклонение на дясно по платното за движение, реализира ПТП с попътно движещия се от дясно лек автомобил „...” с рег. № ......., след което напуска местопроизшествието като не уведомява органите на МВР, с което нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. АУАН е връчен на С.А. на същата дата (12.01.2018г.) срещу подпис.

Въз основа на този АУАН срещу СН. Д. АНГ. е издадено атакуваното Наказателно постановление № 18-4332-006474 от 30.04.2018г., с което Зам. Началник на ОПП – СДВР е наложил на А. на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП - „глоба” в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 месеца.

Наказателното постановление е връчено на СН. Д. АНГ. срещу подпис на дата 14.06.2021г., след което е обжалвано с жалба, подадена в СРС на 15.06.2021г.

С Разпореждане на Зам. Председателя на СРС и Председател на НО при СРС от 16.06.2021г. е изискана преписката от административно – наказващия орган. С писмо вх. № 22019 от 02.07.2021г. административно – наказателната преписка е изпратена от ОПП – СДВР на СРС и на 14.07.2021г. е образувано настоящото дело.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите Ц.Ц., Д.М., СВ. КР. и А. Д.; приобщените към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН бланков № 430208 от 12.01.2018г.; Протокол за ПТП № 1701187 от 17.12.2017г.; справка – картон на водача; Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-3495 от 02.09.2016г. и с № 8121з-952 от 20.07.2017г.; разписка относно датата на връчване на НП; Заповед на Директора на СДВР с № 513з-242 от 12.01.2016г. и формуляр за изготвяне на длъжностни характеристики и протокол за запознаване на служителите с длъжностна характеристика.

Показанията на свидетелите Ц., К. и Д. са неинформативни относно конкретното 3 деяние, тъй като и тримата свидетели нямат ясно съхранен спомен за него. Поради това съдът не постави в основата на фактическите и правните си изводи показанията на тези свидетели, разпитани пред СРС в съдебни заседания съответно на 18.01.2022г., 29.03.2022г. и 07.06.2022г. Същевременно доколкото показанията на св. Ц., че е съставил АУАН и показанията на св.К., че е съставил Протокол за ПТП намират опора в събраните по делото писмени доказателства (АУАН бланков № 430208 от 12.01.2018г. и Протокол за ПТП № 1701187 от 17.12.2017г.) - съдът кредитира думите на свидетелите в тази им част.

Показанията на свидетеля М. са информативни, подробни, вътрешно непротиворечиви и звучат достоверно. Същевременно те намират опора в Протокола за ПТП и АУАН (относно взаимното разположение на пътя на двете превозни средства, реализирането на ПТП-то и мястото на щетите но автомобила на св. М.) и заедно с това не се оспорват от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства. Поради това съдът кредитира думите на свидетеля М. относно управлявания от него автомобил, в кое платно се е намирал, къде е бил другият автомобил, как е настъпил ударът, какво са си казали след случката участниците в ПТП и че е бил извикан на място екип на КАТ, тъй като между участниците в ПТП-то не е имало съгласие да се състави двустранен констативен протокол за настъпилото ПТП. Същевременно показанията на св. М. относно часа, месеца и годината на случката не следва да се кредитират от съда, тъй като се явяват изолирани от останалия доказателствен материал и дори се оборват от датата и часа на ПТП-то, посочени в Протокола за ПТП, който като съставен в деня на инцидента следва да се кредитира с приоритет пред показанията на св. М., депозирани пред съда след повече от четири години след деянието. Същевременно, доколкото св. М. казва, че друг път не е имал ПТП със същия механизъм и на същото място, СРС приема, че думите му се отнасят за процесния случай, не са дискредитирани и в коментираната по-горе част са налице основания съдът да им се довери.

Съдът кредитира напълно Протокола за ПТП, тъй като той е обективно и достоверно писмено доказателство, изготвено около час след случката. От него се установяват датата, часа и мястото на ПТП, посоката на движение на лек автомобил „...”, разположението на другия автомобил спрямо този, управляван от св. М., механизма на реализиране на ПТП-то, щетите по лек автомобил „...” и отсъствието на единия от участниците в ПТП-то от местопроизшествието при пристигане на служителите на ОПП – СДВР.

Между Протокола за ПТП /от една страна/ и показанията на св. М. и АУАН /от друго страна/ има противоречие касателно улицата, по която се е движил лек автомобил „...“. С оглед времето на депозиране на показанията, момента на съставяне на АУАН и на Протокола за ПТП, СРС кредитира Протокола за ПТП, тъй като той е съставен в деня на инцидента от служители на ОПП – СДВР, посетили местопроизшествието и съответно не дава вяра на показанията на Д.М. и АУАН, респ. приема, че лек автомобил „...“ се е движил по ул. „М. Еминеску“, а не по бул. „Ситняково“.

Актът за установяване на административно нарушение следва /на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП/ да се кредитира от съда, ако е редовно съставен и констатациите от него не се 4 оспорват от събраните по делото доказателства. В случая в Акта е посочено, че ПТП е реализирано на бул. „Ситняково“, докато в Протокола за ПТП е посочена ул. М. Еминеску“.

Поради това в тази част (относно мястото на извършване на нарушението) съдът не кредитира констатациите от Акта. За другите обстоятелства (дата, час, взаимно разположение на двата автомобила и реализирането на ПТП) констатациите от Акта намират опора в Протокола за ПТП и отчасти в показанията на св. М.. Поради това само за тези обстоятелства СРС дава вяра на АУАН.