Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1133 от 19.06.2019, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 2656/2018
Вид
Решение № 1133
Подписан
19.06.2019
В сила
23.07.2020
Състав
МАРИНА ХРИСТОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 203 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 75 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 284, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 286, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.43, ал.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.5, ал.4 · Конституция на Република България
  • чл.149 · Наказателен кодекс
  • чл.152 · Наказателен кодекс

Р

Е Ш Е Н И Е

№

1133

19.06.2019 г., гр. Б.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Б., осемнадесети състав, в публично заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИНА НИКОЛОВА при секретаря Г.С. и прокурор Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2656 по описа за 2018г. на Административен съд - Б. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба с вх. № 10150 от 12.09.2018 г. по описа на Административен съд - Б., подадена от К.К.Н., с адрес: ***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за присъждане на обезщетение за периода от 14.03.2017 г. до 12.09.2018 г., в размер на 10 000 лева, претърпени неимуществени вреди, ведно с направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева и дължимите такси и разноски за производството. Ищецът твърди, че причинените вреди са в резултат от неосигуряване на достъп на пряка слънчева светлина, нито достатъчно изкуствено осветление, нито приток на чист въздух в помещението, което е пребивавал в този период.

В съдебно заседание, ищецът К.К.Н. се явява лично и се представлява от процесуалния представител, който поддържа исковата молба, ангажира доказателства и представя писмено становище.

Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието – гр. София /ГДИН/, чрез процесуален представител, в писмен отговор на исковата молба оспорва изцяло иска по основание и размер с доводи за неоснователност и недоказаност на претендираното обезщетение /л.35-41/. Посочва, че липсват трите елемента от фактическия състав - незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, претърпени вреди и причинна връзка. Излага възражения, че нито едно от посочените обстоятелства в исковата молба не отговаря на действителността. Като цяло акцентира на липсата на събрани и представени от ищеца доказателства, които да свидетелстват за това, как и доколко пребиваването му в Затвора Б. при описаните условия се е отразило негативно върху състоянието му, включително и здравословното. Моли съда да отхвърли иска и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, дори при частично уважение на иска. В съдебно заседание не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Б. счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и същата следва да бъде отхвърлена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

Ищецът Н. *** на 14.03.2017 г., като изтърпява наказание лишаване от свобода в размер 12 години, при „СТРОГ“ режим, с начало 02.05.2018 г., за извършени престъпления по чл.149 от НК и чл.152 от НК (л.43-44). За времето от 14.03.2017г. до 06.04.2017г. Н. е бил настанен в Приемно отделение на Затвора Б., а за времето от 06.04.2017г. до 14.06.2018г. е бил настанен във втора група „Обвиняеми и подсъдими“. От настаняването си във втора група ищецът е обитавал спални помещения № 410, 207 и 208.

От 06.04.2017г. до 01.09.2017г., ищецът Н. е обитавал спално помещение № 410. Според приложената по делото справка, в посоченото спално помещение има 3 /три/ прозореца с размери 130см./65см., което да гарантира достъпа на пряка слънчева светлина, както и нормално проветряване и снабдяване с чист въздух. В спалното помещение има налични 2 /две/ ел. крушки по 60W с нажежаема жичка, които осигуряват изкуствено осветление през тъмната част на денонощието. Според справка с изх. № 134/17 от 18.02.2019г. (л.116-118) обитаемата жилищна площ на въпросното помещение е 20.86 м2., с параметри: ширина - 3.42 метра, дължина - 6.10 метра, височина - 3 м., като в помещението са настанени 13 лица, което отговаря на 1.67 кв. м. обитаема жилищна площ на едно лице.

От 01.09.2017г., л.св. Н. е настанен в новооткритите ремонтирани спални помещения в Затвор Б., както следва (л.43-44):

- от 01.09.2017г. до 05.01.2018г. в спално помещение №

207. В спалното помещение има 2 /два/ прозореца с размери 130см./65см., което гарантира достъпа на пряка слънчева светлина, както и нормално проветряване и снабдяване с чист въздух. Осветлението се осъществява от 2 /два/ плафона с LED крушки по 6 W LED, които осигуряват изкуствено осветление през тъмната част на денонощието. Санитарният възел на спалното помещение е оборудван с дежурно осветление на 12W, което свети през цялата нощ. Обитаемата жилищна площ на въпросното помещение е 19.43 м2., с параметри: ширина - 4.20 метра, дължина - 4.80 метра, височина - 3 м. В помещението са настанени 6 лица, което отговаря на 3.24 кв. м. обитаема жилищна площ на едно лице.

- от 05.01.2018г. до 14.06.2018г. в спално помещение №

208. В спалното помещение има 3 /три/ прозореца с размери 130см./65см., което гарантира достъпа на пряка слънчева светлина, както и нормално проветряване и снабдяване с чист въздух. Осветлението се осъществява от 3 /три/ плафона с 6W LED крушки, които осигуряват изкуствено осветление през тъмната част на денонощието. Санитарният възел на спалното помещение е оборудван с дежурно осветление на 12W, което свети през цялата нощ. Обитаемата жилищна площ на въпросното помещение е 28.03 м2., с параметри: ширина - 4.20 метра, дължина - 7.32 метра, височина 3 м. В помещението са настанени 8 лица, което отговаря на 2.43 кв. м. обитаема жилищна площ на едно лице.

На 14.06.2018г. Н. е бил преразпределен от 2-ра група

„Обвиняеми и подсъдими“ в трета група в корпуса на Б.кия затвор, където доизтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода, при постановен СТРОГ режим. От 14.06.2018 г. до подаване на исковата молба ищецът е настанен в III-та група, в спално помещение № 308, ремонтирано преди постъпването в групата (л.43). В посоченото помещение, според справката на началника на затова, има 3 бр. прозорци с размер 120см./60см., с достъп до пряка слънчева светлина.

Осветителните тела са 3 бр., като в тях има разположени две LED крушки с консумирана мощност 10-12W, отговарящи на 65-70W обикновена крушка, както и на стандартите за осветеност. Според становище на старши комисар Мангъров – началник на Б.кия затвор, с изх.№ 134/17 от 30.11.2018г. (л.64), в спално помещение № 308, на ет.3 блок „В“ са подменени 3 бр. дървени прозорци, с нови изработени от ПВЦ петкамерен профил, с двоен стъклопакет. След поставяне на ПВЦ дограмата, същата е „обърната“ – шпаклована. Прозорците са изработени в съответствие със съгласуван и одобрен проект, с размери 130/70 см. При извършване на подмяната на прозорците, според справката, изпълнителят не е извършвала дейности с цел намаляване или увеличаване размера на отворите.

Приложени са чертежи /л.65-66 от делото/.

Относно проветряването и вентилацията в спалните помещения, в представените по делото справки, е посочено, че същото се осъществява по естествен начин, чрез отваряне на прозорци и врати, а през летния сезон и чрез използване на вентилатори. От извършено скрининг интервю на л. св.

Н. на 06.04.2017 год., е установено че нивото на актуално преживявания стрес е ниско, независимо от стресогенните събития, които изследваното лице преживява. Изследването лице не споделя сериозни психични проблеми, депресия или чувство за безнадеждност. Според справката, от 14.06.2018 г. при постъпването в III-та група, Н. не е демонстрирал поведение, изискващо изготвянето на заявка за психологическо консултиране, съгласно чл. 162 г. от ППЗИНЗС. Не е заявявал устно или писмено желание за консултация с психолог.

В хода на съдебното производство, по искане на Н. са събрани и гласни доказателства от разпитаните в о.с.з. на 24.01.2019 г. свидетели С.К.С. и П.А.В.. Видно от показанията на В., двамата с ищеца се познавали от година - година и половина, при пребиваването им в едно спално помещение - № 308, като от 25.11.2018 г. В. е преместен в затворническо общежитие „Ж.“. Според свидетеля, осветлението в помещението /№ 308/ било много слабо - изкуствено осветление, което не винаги работело и много трудно можело да се чете, но въпреки това, лишените от свобода не са правили искане за по-силно осветление. Прозорците били 3 броя с размери около 40-50-60 см., като на тях имало метална решетка и мрежа, от най-тънките. Проветряването през лятото се осъществявало чрез отваряне на прозорците, но поради поставената на тях мрежи, въздухът минавал трудно. През зимата, заради студа, лишените от свобода избягвали да отварят прозорците. Според свидетеля В., когато се е запознал с Н., ищецът е виждал нормално и не е носил очила. Впоследствие, с течение на времето, ищецът започнал да се оплаква, че чувства напрежение в очите и бил прегледан от очен лекар извън затвора като му били направени изследвания, от които се установило, че зрението му е влошено и му изписали очила. Според В., понякога и той самия носил очила, когато чете, които не са му изписани от лекар – „Намерих едни очила, сложих ги, видях че виждам добре с тях, и когато ми се налага ги ползвам“.

Видно от показанията на втория свидетел – С., същият познавал ищеца Н. от преди затвора, някъде от 2010-2011-2013 година, когато са се „засичали“ по строителните обекти, на които не е виждал Н. да работи с очила.

С. твърди, че помещението е затъмнено и не позволя да се чете, ако не работи осветлението, както и че лично той с ищеца са замервали тъмния и светлия отвор.

Сочи, че осветление е 220-волтово, от 6 часа до 10 часа вечерта, а след 10 часа вечерта имало дежурно осветление - 12-волтово, което мъждукало и на него било невъзможно да се чете. След направените в спалните помещения промени, лишените от свобода вече можели сами да включват и изключват изкуственото осветление, като до преди ремонта, това се правило от старшината. Според казаното от С., той самия също има „проблем с очите“ и знае, че Н. е бил записан за очен лекар, но не е запознат с детайли. Относно проветряването, С. твърди, че задължително проветрявали сутрин, а през зимата, за да се „запази топло“, гледали да затварят прозорците.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска за неимуществени вреди:

Искът е процесуално ДОПУСТИМ.

Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди за периода от 14.03.2017 г. до 12.09.2018 г., причинени от бездействието на длъжностни лица от администрацията на Затвора гр. Б., които са подчинени на ответника - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Твърдяното от ищеца бездействие се изразява в неосигуряване на достъп на пряка слънчева светлина, нито достатъчно изкуствено осветление, нито приток на чист въздух в помещенията, в които е пребивавал в този период, което е довело до увреждане на неговото зрение. Според ищеца, при постъпването му в Затвора – Б. е бил здрав, трудоспособен и с пълноценно зрение на 100%, като обаче към настоящия момент е с влошено зрение, поради липсата на светлина. Предвид това му състояние, Н. твърди, че е понесъл неимуществени вреди – болки, поради невъзвратното уреждане на зрението му, страдания, стрес, изразяващи се в дискомфорт и чувство за уронване на човешкото му достойнство, незащитеност и малоценност и притеснения за здравето му. Това си състояние ищецът оценя на 10 000 лева. В исковата си молба Н. посочва, че е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, чл. 3 от ЕКПЧ, както и чл. 113 от Наредба № 7/22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и чл. 20, ал. 2 от ППЗИНСЗ.

Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.