Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 591 от 23.12.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 7/2022
Вид
Решение № 591
Подписан
23.12.2022
В сила
22.05.2025
Състав
Тони Кръстев

Цитирани разпоредби

  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал.2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 3 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 430 · Търговски закон
  • чл. 430, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Варна, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И. като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20223100900007 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове от „Юробанк България” АД за осъждане на В. Н. В. и И. Й. В. да заплатят в полза на ищеца следните суми: главница в размер на 102 208,28 лева ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба; договорна лихва за просрочен кредит за период 20.03.2020 г. – 04.01.2022 г. в размер на 4997.54 лева; такси за период 20.03.2020 г. – 04.01.2022 г. в размер на 175,50 лева; застраховки в размер на 78,72 лева и нотариални разходи за периода 24.06.2021 г. – 04.01.2022 г. в размер на 356,00 лева, дължими на основание Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***** г. Претендират се и съдебно-деловодните разноски.

Твърди се в исковата молба, че съгласно Договор за кредит за покупка на недвижим имот *****г. „Юробанк И Еф Джи България“ АД предоставило на В. Н. В. и И. Й. В. кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на *** евро по курс купува за швейцарския франк към евро на „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита, от които равностойността в швейцарски франкове на 24 520 евро за покупка на недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 14 630 евро за други разплащания. Кредитът бил усвоен на 11.08.2008г. по сметка на кредитополучателя В. Н. В. в „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД, като размерът на усвоената сума бил **** швейцарски франка. Съгласно чл.1, ал. 4 от договора за кредит кредитополучателите се задължили да отговарят за задълженията по договора солидарно. На 02.10.2008г. между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД 1 бил сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, по силата на който всички вземания по жилищните кредити, заедно с всички обезпечения, изброени в Приложение към договора, в т.ч. по процесния договор за кредит, били прехвърлени на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Банката уведомила кредитополучателите за извършеното прехвърляне при сключване на Допълнително споразумение от 31.03.2009 г. и с покани от 23.06.2021 г. адресирани до В. Н. В. и И. Й. В.. Към Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***** били сключени Допълнително споразумение от 31.03.2009г., Допълнително споразумение от 15.05.2010г., Допълнително споразумение от 17.05.2011г., Допълнително споразумение от 27.12.2011г., Допълнително споразумение от 13.08.2012г., Допълнително споразумение от 22.03.2013г., Допълнително споразумение от 31.10.2013г., Допълнително споразумение от 11.03.2014г. и Допълнително споразумение от 20.11.2017г.

На 11.01.2013 г. била вписана промяна в наименованието на ищеца от „Юробанк И Еф Джи България“ АД на „Юробанк България“ АД. С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.02.2015 г. и Приложение – неразделна част от договора, „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД прехвърлило на „Юробанк България“ АД всички свои вземания към В. Н. В. и И. Й. В., произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот *****г. и Допълнителните споразумения, които са неразделна част от банковата сделка, заедно с всички обезпечения и други принадлежности. За извършената цесия кредитополучателите били уведомени при сключването на Допълнително споразумение от 20.11.2017 г. както и с покани от 23.06.2021 г. адресирани до В. Н. В. и И.

Й. В.. По силата на допълнително споразумение от 20.11.2017 г. остатъчният дълг по кредита бил превалутиран от швейцарски франкове в левове и към датата на превалутиране размерът на кредита бил 117 178,06 лева. С банково бордеро № ********** г. по банковата сметка на В. Н. В. с IBAN ***** „Юробанк И Еф Джи България" АД превела сумата от 117 178,06 лева. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от договора кредитополучателят се задължил да погасява кредита на равни месечни вноски включващи главница и лихва. Твърди се, че кредитополучателите са се задължили да плащат на банката договорна лихва, лихви при просрочие, разноските по кредита, такси съгласно тарифата на банката. Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 20.02.2020 г. "Юробанк България" АД обявило цялото задължение към 17.06.2021 г. в общ размер на 103 049,22 лева, за незабавно изискуемо и дължимо, като кредитополучателите били уведомени с нотариална покана peг., №1889, том. 1, №118 адресирана и получена от В. Н. В. и нотариална покана peг. №1894, том. 1, № 119 адресирана и получена лично от И. Й. В.. Датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е 06.08.2021г. Банката заплатила за сметка на кредитополучателите премии по имуществено застраховане в общ размер на 78,72 лева, както и нотариални такси в размер на 356,00 лева във връзка обявяване на предсрочната изискуемост.

В срока по чл. 367 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, в който излагат становище за неоснователност на предявените искове. Възразяват, че клаузите на чл.

6, ал. 2 във вр. чл. 23 от Договора за кредит и чл. 3, ал. 5 от Договора за кредит са неравноправни на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП във вр. чл. 143 ЗЗП и като такава нищожни, тъй като и двете не са индивидуално уговорени и последиците от тях са цялостно 2 прехвърляне на валутния риск върху потребителя, в случая ответниците, които не могат да преценят на база ясни и предварително оповестени критерии икономическите последици от сключването на договора и тяхното приложение. Възразяват, че уговорката на чл. 3, ал. 3 от договора, съгласно която при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, върху остатъчния размер на кредита се дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница и се начислява надбавка за забава в размер на 10 пункта, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави. клаузата е и неравноправна, респективно нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 във вр. чл. 143, ал.2, т. 5 от Закона за защита на потребителите. Възразяват, че уговорките в допълнителните споразумения към договора за кредит са нищожни. Считат, че след като размерът на задължението е определен на база на нищожна договорна клауза, независимо от приемането му от ответниците, то споразуменията в тази част представляват спогодба по непозволен договор и са нищожни на основание чл. 366 от ЗЗД. Възразяват, че уговорките за преоформяне на задълженията по кредита, чрез натрупване на лихва към главница са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, тъй като представляват уговорка за анатоцизъм по смисъла на чл. 10 ЗЗД. Клаузите са нищожни и на основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД – поради липса на основание от страна на банката да прилага начисляване на лихва върху лихва, включително и при преструктуриране по чл. 13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Възразяват, че посочените нови размери на лихвата са определени едностранно от банката въз основа на неравноправни клаузи в първоначалния договор. Възразяват, че в допълнителното споразумение от 20.11.2017 г. към договора за кредит размерът на дълга е формиран неправилно по обменен курс „безкасово продава" на банката за швейцарски франк, вместо по обявения от банката „курс купува" за швейцарски франкове към датата на превалутирането. Възразяват, че клаузата на чл. 11 от допълнителното споразумение към договора от 20.11.2017 г. относно извършената цесия с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 02.10.2008 г., доколкото в същата се съдържа изявление за отказ от права, е нищожна на основание чл. 36 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, както и не съставлява надлежно уведомление до ответниците за извършената цесия по чл. 99 от ЗЗД. Възразяват, че не са редовно уведомени за извършените цесии в т.ч. посредством връчване на книжата по делото на назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Отделно се излагат доводи относно уведомяването на ответника В. Н. В.. Правят възражение относно датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 06.08.2021 г., тъй като е даден 14-дневен срок за изпълнение на задължението, едва след изтичане на който кредитът става предсрочно изискуем и длъжникът изпада в забава. Относно ответника В. В. не била настъпила предсрочна изискуемост, тъй като не бил уведомен надлежно, в т.ч. и с исковата молба, тъй като не са налице условията на чл. 47, ал. 6 ГПК и с определение на съда му е назначен особен представител. Правят възражение за размера на претендираната договорна лихва като сочат, че лихви и неустойки за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. от страна на длъжниците не се дължат на основание чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Сочат, че на 27.03.2020 г. са направили плащане в размер на 3

549,57 лв., следователно погасителна вноска с падеж 20.02.2020 г. не е останала непогасена и длъжниците не са изпаднали в забава. Поради липса на уговорена падежна дата в договора за кредит и в последното допълнително споразумение от 20.11.2017 г., както и липса на погасителен план, считат, че не са изпаднали в забава. Поддържат, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

В съдебно заседание страните поддържат изложените доводи и възражения. Ищецът е представил писмена защита.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № **** г., по силата на който банката-ищец предоставя на ответниците кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на *** евро по курс купува за швейцарския франк към евро на „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита за срок от 240 месеца, считано от датата на усвояване на първия транш от кредита. Видно от приложение № 1, кредитът е усвоен на 11.08.2008 г. при курс купува за швейцарския франк към евро 1,656663 като усвоеният при този курс кредит е в размер на *****. Договорена е годишна лихва равна на сбора от базовия лихвен процент /БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски франкове обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 1 пункт като към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 5%. За обезпечаване вземания на банката, произтичащи от договора за кредит е учредена договорна ипотека върху имота, за който е отпуснат кредита. Съгласно чл. 14 от договора за кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща застрахователните премии по имуществените застраховки на предоставеното обезпечение. Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя В. Н. В. (чл. 2, ал. 1 от договора), като усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс "купува" на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването. Съобразно чл. 6, ал. 2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и / или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс "продава" на банката за швейцарския франк към евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл. 21 от договора е предвидено, че кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в евро по обявения курс "купува" на банката за швейцарски франкове на датата на превалутирането, 4 както по отношение на превалутирания кредит банката прилага лихвените проценти, обявени от банката, като за превалутирането се дължи и комисионна. Според чл. 22 от договора, превалутиране е промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същата.