Решение № 332 от 07.11.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Сливен, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20242230200502 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод жалба от Х. В. К. против наказателно постановление №22- 0455- 000574/24.01.2023г., издадено от началника на РУ на МВР- Т., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 600 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца на основание чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява. Изпраща упълномощен процесуален представител, който счита обжалваното наказателното постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени като излага подробни аргументи в тази насока. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Органът издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован за съдебно заседание изпраща упълномощен процесуален представител, който не се явява. Изпраща писмено становище, с което счита обжалваното наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско 1 възнаграждение в размер съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ.

Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът установи следната фактическа обстановка:

На 17.06.2022г. в 09,50 часа, в община Т., по главен път I- 6, километър 363+500, в посока от гр. С. за гр. Б. жалбоподателят Х. В. К. управлявал лек автомобил „Т.........“ с рег. №............, собственост на Ц.Б.М. като при въведено ограничение с пътен знак „В- 26“, с означение 60 км/час максимално допустима скорост, същият се движил със скорост от 94 км/час с приспаднат толеранс от 3 км/ч. Нарушението било установено със система TRF1- M 0584 с клип № 17534, с който горепосоченото моторно превозно средство било еднозначно определено. Нарушението било извършено в условията на системност по чл.182, ал.5 от ЗДвП като нарушителят Х. В. К. вече бил наказван за превишаване от 31 до 40 км/час на разрешената скорост с фишове серия К №4978039, връчен на 04.01.2022г. и влязъл в сила на 19.01.2022г., както и серия К №5574706, връчен на 17.03.2022г. и влязъл в сила на 01.04.2022г. По делото е приложена Декларация (лист 59), с която собственикът на моторното превозно средство Ц.Б.М. е посочил пред органите на полицията, че на 17.06.2022г. в 6,00 часа е предоставил лек автомобил „Т.........“ с рег. №............ на Х. В. К. и в момента на извършване на нарушението- 17.06.2022г. в 9,50 часа моторното превозно средство е било във владение на жалбоподателя по настоящото производство.

Предвид това на водача на моторното превозно средство Х. В. К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АД №009015/29.12.2022г. от полицейски инспектор при РУ на МВР- Т. за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата.

Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 13.01.2023г., който след като се запознал със съдържанието му го подписал и вписал, че няма възражения.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление №220455- 000574/24.01.2023г., с което на жалбоподателя били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 600 лева и „Лишаване от 2 право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца на основание чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2 от същия закон.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 28.03.2024г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесет дневен преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е неоснователна.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са изпълнени изискванията по чл.42, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6- месечния срок по чл.34, ал. от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган.

Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в акта за установяване на административно нарушение и в обжалваното наказателно постановление. Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Х. К..

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП:

„Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“. От приложените по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че действително жалбоподателят Х. К. на 17.06.2022г. в 09,50 часа, в община Т., по главен път I6, километър 363+500, в посока от гр. С. за гр. Б. е управлявал моторно превозно средство, а именно- лек автомобил „Т.........“ с рег. №............, собственост на Ц.Б.М. като при въведено ограничение с пътен знак „В- 26“, с 3 означение 60 км/час максимално допустима скорост, същият се движил със скорост от 94 км/час с приспаднат толеранс от 3 км/час. В случая наказанието е било наложено на основание чл.182, ал.5 от ЗДвП, съгласно която разпоредба: „Когато нарушението по ал.1, т.4- 6, ал.2, т.4- 6 и ал.3, т.4- 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца“.

Законодателят е дал легална дефиниция на понятието за „системно нарушение“ в т.62 на параграф 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, съгласно която точка: „Системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение“. В случая законът изисква системно нарушаване (три или повече пъти) на правилата за управление на моторно превозно средство с допустима, разрешена скорост и системността ще е налице след като даден правен субект вече е бил санкциониран за също такива по вид нарушения, без значение дали лицето е наказвано с влязъл в сила електронен фиш или наказателно постановление. От значение е да са налице поне три прояви на неспазване на изискването да не се превишава скоростта по чл.21, ал.1 или ал.2 от ЗДвП и нарушителят да е бил санкциониран по реда на чл.182 от същия закон. Системността е елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.182, ал.5 от ЗДвП.

Видно от доказателствата по делото жалбоподателят Х. К. е бил санкциониран за превишаване от 31 до 40 км/час на разрешената скорост, тоест за също такива нарушения на правилата на ЗДвП първо с електронен фиш серия К №4978039, връчен на 04.01.2022г. и влязъл в сила на 19.01.2022г., а след това и с електронен фиш серия К №5574706, връчен на 17.03.2022г. и влязъл в сила на 01.04.2022г. Нарушението по настоящото производство е извършено на 17.06.2022г., тоест в изискуемия от закона едногодишен срок от влизане в сила на първия електронен фиш, което по категоричен начин обуславя и доказва системността на нарушението.

Съдът не приема твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за недоказаност на факта за наличие на системност на нарушението поради липса и/или нередовно връчване на двата влезли в сила 4 електронни фиша, посочени по- горе. От приложените по делото разпечатки от Автоматизираната информационна система на МВР е видно, че горепосочените електронни фишове са били връчени и са влезли в сила. Също така е видно, че в известието за доставяне на електронния фиш серия К №5574706 се съдържат дата и час, име и фамилия на получателя, а именнобабата на нарушителя като е положен подпис от нея, което по несъмнен начин оборва твърдението за липса на правно индивидуализиращи белези на получателя на пратката.

Съдът не приема наведените аргументи от процесуалния представител на жалбоподателя за преустановяване действието на пътен знак „В- 26“ към момента на измерване на скоростта на моторното превозно средство, управлявано от Х. К., поради наличието на „поставена хоризонтална пътна маркировка за отбивки вдясно“, които представлявали кръстовища. Съгласно легалното определение, посочено в т.8 на параграф 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП: „кръстовище“ е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво“. В случая става въпрос за „отбивки“, както се е изразил в пледоарията си и самият процесуален представител на жалбоподателя. Съдът счита, че по никакъв начин не може тези „отбивки“ от пътя да се разглеждат като кръстовища по смисъла на закона, за да бъде изключена отговорността на жалбоподателя поради липса на административно нарушение.

Видно от съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, нарушението е достатъчно точно и ясно индивидуализирано и детайлно описано по време и място на извършване. Посочени са законовите разпоредби, които са били нарушени с деянието. Установено е лицето, извършило нарушението като подробно са отразени данните за индивидуализация на нарушителя- три имена, ЕГН, адрес. В достатъчна степен са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Всички подлежащи на доказване факти в производството са били изяснени, а на жалбоподателя са били предявени и конкретните фактически изводи на административнонаказващия орган.

От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят е формирал съзнание за това, че е управлявал моторно превозно средство, с каква скорост се е движил, както и 5 какво е действащото ограничение при движение в посочения пътен участък, въведеното с пътен знак „В- 26“, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване на разрешената за движение скорост.

Разпоредбата на чл.189з от ЗДвП предвижда: „ За нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“. Изрично установената забрана за приложение на института по чл.28 от ЗАНН за административни нарушения по ЗДвП налага извода, че деянието на жалбоподателя по настоящото производство не може да бъде определено като маловажен случай.

Установените от административнонаказващия орган фактически констатации за действията на санкционираното лице сочат съставомерност на допуснатото нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, което поради наличие на системност в конкретния случай се наказва по чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.4 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.63, ал.9 от ЗАНН е предвидено, че когато не са налице основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, съдът потвърждава акта по чл.58д от ЗАНН.

По тези съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а атакуваното наказателното постановление за законосъобразно, правилно и обосновано, поради което то трябва да бъде изцяло потвърдено.

Предвид изхода от спора и изрично направеното искане в депозираното писмено становище от процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на разноски, съдът на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва да осъди жалбоподателя Х. К. да заплати на въззиваемата страна разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в настоящото производство, които съдът счете, че следва да определи в размер на 80 лева.