Решение № 3184 от 24.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3184 гр. София, 24.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Наталия П. Лаловска

Членове:

Мария Г. Шейтанова

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100500200 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20103151/19.09.2023 г., постановено по гр.д. № 3093/2021 г. на СРС, ГО, 178 състав, са отхвърлени като неоснователни исковете на Б. Н. С. срещу “Вадим“ ООД, както следва:

1. Иск по чл. 213, ал. 2 КТ за сумата от 1 625 лв. - обезщетение за недопускане на работника до работа за периода от 01.10.2020 г. до 10.12.2020 г.;

2. Иск по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1 260,25 лева, представляваща задържана неправомерно от дружеството работодател сума, удържана от дължимото възнаграждение за труд и преведена на 04.01.2021 г. по изпълнително дело № 1203/ 2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.03.2021 г., до изплащане на вземането;

3. Иск п о чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 125,71 лева – удържана сума от трудово възнаграждение, вероятно за служебна униформа според посоченото в исковата молба;

4. Иск по чл. 150 вр. 262, ал. 1 КТ за сумата от 5 715,37 лева - възнаграждение за извънреден труд за 575,8 часа за периода от 24.03.2018 г. до 30.09.2020 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.03.2021 г., до изплащане на вземането;

5. Иск по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 44 лева - неправомерни удръжки от заплата за месец август и месец септември 2020 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.03.2021 г., 1 до изплащане на вземането;

6. И с к по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1 950 лева - незаплатено трудово възнаграждение за месеците юли, август и септември 2020 г.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25037856 от 17.10.2023 г., дата подаване по и-мейл 16.10.2023 г., на Б. Н. С. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Излага, че даваните от нея дежурства са били от по 12 часа, а не от 8 часа, както е възприето в решението. Оспорва графиците за наряд, представени от работодателя, и се позовава на представените от нея графици. Сочи, че не е давала съгласие да охранява последния обект в Суходол, а напротив – незаконно не е допускана до работа на обект Министерство на финансите, за което й се дължи обезщетение за период от 01.10.2020 г. до 10.12.2020 г. Излага, че неправилно са отхвърлени всички предявени от нея искове. Моли решението да бъде отменено, а исковете – уважени.

Въззиваемият „Вадим“ ООД не подава отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

С исковата молба и уточняващи молби от 19.03.2021 г., 15.07.2021 г. и 20.09.2021 г. ищцата твърди, че по силата на възникнало с ответника трудово правоотношение по трудов договор № 9004139/23.03.2018 г. била назначена на длъжността „охранител“ при ответника. Според ищцата договорът бил прекратен по нейна инициатива на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ на 10.12.2020 г. с уведомително писмо. Оспорва да й е връчена Заповед № 2058/09.11.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение“ на 29.12.2020 г.

Твърди, че работодателят в нарушение на чл. 119 КТ променил мястото й на работа считано от 01.10.2020 г., премествайки я от охранителния пункт при Министерство на финансите на обект в Суходол/Факултета. Твърди, че за периода 01.10.2020 г. до 10.12.2020 г. не е получава възнаграждение или обезщетение, като такова й се дължи. С уточнителните молби, включително тази от 20.09.2021 г., твърди, че не е допускана до работа, като заповед за пренасочването й на друг обект не й е връчвана. Претендира сумата от 1 625 лв. – обезщетение по КТ, за този период.

На следващо място излага, че неправомерно са удържани от заплата й 1 260,25 лева по приключило изпълнително дело № 1203/ 2016 г. Въпреки че работодателят й възстановил сумата от 1220 лв., то сумата от 1 260,25 лева била неправилно преведена на ЧСИ.

Сочи и че сумата от 125,71 лева също е неправомерно удържана от заплатата й, вероятно за униформа, но със сигурност сумата е дължима като част от трудово възнаграждение, неизплатено според фиш от м. 09.2020 г. Претендира и сумата от 44 лева - неправомерни удръжки от заплата за месец август и месец септември 2020 г., заради това, че е отказала да работи на обект в Суходол. Пояснява, че охраняемият 2 обект в Суходол не бил подходящ за нея, но тя не е отказвала да работи на обекта МФ – молба от 15.07.2021 г. Поради това тази санкция/глоба от работодателя е неправомерно наложена.

С иск по чл. 128, т. 2 КТ претендира и сумата от 1 950 лева - незаплатено трудово възнаграждение за месеците юли, август и септември 2020 г.

На последно място, твърди, че е полагала извънреден труд в периода 24.03.2018 г. до 30.09.2020 г. за 575,80 часа, което било установено от ИТ с писмо изх. № 20081638/10.12.2020 г. Дължима била общо сумата от 8 682 лв., от която частично била издължена от работодателя определена сума с фиш от м. 09.2020 г., поради което ищцата претендира с иска 5 715,37 лева – молба от 20.09.2021 г. В тази връзка поддържа, че положеният от нея извънреден труд не е заплатен. Сочи, че работела на смени – дневна и нощна, при сумирано изчисляване на работното време за периоди с продължителност от шест месеца. В тази връзка се позовава на писмото ИТ. Оспорва графиците, представени от работодателя, с твърдения, че работела на дванадесетчасови смени, а не на осемчасови смени. Според изрично изразено становище в с.з. от 09.05.2022 г. /л. 254/ ищцата оспорва представените от работодателя графици за смените като неистински и съставени единствено за целите на производството. Не оспорва авторството, но оспорва тяхното съдържание. Ищцата не оспорва ведомостите за заплати, нито подписа си в тях.

Ответникът оспорва исковете при твърдения, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед № 2058/09.11.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение“, връчена на 29.12.2020 г., поради това че в периода 01.10.2020 г. – 26.10.2020 г. ищцата не се е явявала на работа – нито на обекта в Суходол, нито в МФ. Поддържа, че според трудовия договор ищцата е с място на работа – обектите на дружеството, които се определят според графика и нуждите на работодателя. Изтъква, че поради конфликти, създадени от ищцата на обект Министерство на финансите, тя е пренасочена на обект в Суходол считано от м.

10.2020 г.

Ответникът не оспорва ищцата да е полагала извънреден труд, както и същият да е останал невъзмезден до м. 12.2020 г., когато след получаване на предписание от ИТ е заплатил на ищцата сочените в писмото 575,8 часа извънреден труд. Сумата от 3 146,91 лв. за 575,8 часа извънреден труд според изчисленията на ИТ била заплатена на ищцата с коригирана ведомост за м. 09.2020 г., създадена през м. 12.2020 г. В тази ведомост сумата от 125,71 лева била приспадната, понеже вече е била заплатена с редовната ведомост от м. 09.2021 г. Работодателят поддържа, че ищцата е полагала труд на смени от по 8 часа – дневна или нощна смяна, при сумирано изчисляване на работното време за периоди от по шест месеца, както следва – от януари до юни и от юли до декември.

Относно сумата от 1 260,25 лева поддържа, че същата е преведена в изпълнение на задължително за работодателя запорно съобщение по ИД № 1690/2019 г., което ИД било неприключило към 04.01.2021 г. Сочи, че като работодател е получавал запорни съобщения по повече от едно ИД, а не само соченото от ищцата ИД № 1203/ 2016 г.

На ищцата била върната сумата от 1220 лв. с коригирищата ведомост за м. 09.2020 г.

Работодателят оспорва да е удържал каквито и да било суми от възнаграждението на ищцата, както и да й е налагал каквито и да било санкции или “глоби“.

Не е било спорно между страните, че ищцата по силата на трудов договор № 3

9004139/23.03.2018 г. и допълнително споразумение от 28.03.2018 г. /л. 78 и л. 80/ била назначена на длъжността „охранител“ при ответника.

Като място на работа според трудовия договор са посочени “обектите на фирма Вадим“ или не е посочен конкретен обект.

Не е било спорно и че трудовото правоотношение е било прекратено на 29.12.2020 г. Ищцата претендира суми, дължими преди тази дата, поради което без пряко значение за крайния изход на спора е точното основание, на което е прекратено трудовото правоотношение.

За пълнота обаче следва да се посочи, че ищцата на практика не оспорва, а и се установява, че считано от м. 10.2020 г. ищцата е преместена да работи като охранител от обект Министерство на финансите на обект в Суходол, с което тя не била съгласна.

В исковата молба ищцата излага, че Суходол не бил подходящо място за работа за жена охранител. Според Констативен протокол от 03.11.2020 г., от 01.12.2020 г. и от 09.12.2020 г. на л. 96 – л. 98, неоспорени, то ищцата не се е явила на работа считано от преместването й на обект в Суходол. С писмени обяснения по чл. 193 КТ на л. 102 ищцата поддържа, че няма задължение да се яви на сочения нов обект.

Установява се от показанията на свид. М. /л. 284/, служител на ответника, че на ищцата било съобщено, че считано от м. 10.2020 г. ще полага труд на обекта в Суходол, в чийто график била включена. В този смисъл са й показанията на свид. И.

/л. 287/, от които се установява, че ищцата била уведомена за новия обект, който ще охранява, но се обадила в дружеството, за да заяви, че няма да идва на работа. Техните показания намират опора в представените писмени доказателства – графици за смените на работниците на обект Суходол считано от 01.10.2020 г. /л. 90 – л. 95/.

Разпитан като свидетел Н.Б. – син на ищцата /л. 307/, е заявил, че майка му не желаела да работи на обекта в Суходол.

Поради неявяване на ищцата на работа над месец, то със Заповед № 2058/09.11.2020 г. /л. 103/ й е наложено наказание “уволнение“. Заповедта е връчена на ищцата чрез пълномощник – сина й Н.Б. /л. 106/, като пълномощното е изрично дадено за получаване на документи от работодателя.

Представеното към исковата молба уведомление на л. 13 от ищцата с написаната на него ръкописно дата 09.10.2020 г. не съдържа изрично изявление за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на служителя поради неизплащане на трудово възнаграждение. С него ищцата е поискала от работодателя да я възстанови на обект МФ или да бъде “съкратена поради съкращаване на работното място“. Поради нееднозначното искане в писменото изложение и неустановената връзка /оспорена от насрещната страна/ между него и известие за доставяне от 09.10.2020 г. на л. 15, то съдът намира, за целите на настоящото производство, че с това изявление не е прекратено трудовото правоотношение преди налагане на наказанието “уволнение“.

Съдът намира, че трудовото правоотношение е прекратено в хипотезата на чл.

330, ал. 2, т. 6 КТ считано от 30.12.2020 г. Както се посочи по настоящия спор релевантна и с решаващо значение за основателността на исковете е датата на прекратяване и тя е 30.12.2020 г.

Спорно между страните е било: дали на ищцата са правени удръжки от трудовото възнаграждение, дали да й заплатени трудовите възнаграждения за посочените от нея месеци, дали е възмездена за положения от нея извънреден труд за периода от 24.03.2018 г. до 30.09.2020 г. в цялост с плащането на сумата от 3 146,91 лв.