Решение № 681 от 30.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100105938 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Е. К. Н., А. Д. Н., и П.

Д. Н., с която са предявени срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от по 30 000 лв., частично от 200 000 лева за първите двама ищци и 84 000 лв., частично от 120 000 лева за третия ищец (изменение на иска за третия ищец е допуснато с протоколно определение в открито съдебно заседание на 10.12.2024 г. на основание чл.214, ал.1 ГПК).

Претендираните суми представляват обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 19.06.2018 г., вследствие на което е починал Д.П. Н. – съпруг на първата ищца и баща на втория и третия ищец. Претендират законната лихва от 28.08.2018 г. - датата, на която е предявена писмената претенция пред застрахователя, както и направените по делото разноски.

Ищците твърдят, че на 19.06.2018 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, осъществено от К. Г. Д. при управление на лек автомобил „БМВ 316 И“ с рег. № ******** под въздействието на амфетамин, метамфетамин и канабис, при движение по ул. „1-ва Българска армия“ от ул.

„Резбарска“ към ул. „Малашевска“. Автомобилът застигнал и блъснал в гръб пешеходеца Д.П. Н.. По повод настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано досъдебно производство ДП № 11233/2018 г., по описа на СРТП ОР - СДВР, съответно пр.пр. № 14151/2018 г. по описа на СГП. Ищците твърдят, че са били в изключително близки и топли отношения с починалия, приемат изключително тежко загубата му и претендират обезщетение за причинените болки и страдания от загубата на своя съпруг и баща, като признават наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, което отчитат 1 при претендирания размер на обезщетението. Претендират законната лихва от 28.08.2018 г. (датата на завеждане на претенцията за доброволно плащане пред застрахователя) до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, но оспорва деликта, твърди, че е налице случайно деяние – ударът е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил, тъй като пострадалият пешеходец се е движил в тъмната част на денонощието върху пътното платно и е попадал в опасната зона на лекия автомобил. При условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на ищците – Д. Н., като твърди, че последният неправомерно се е намирал на пътното платно, предназначено за движение на МПС и сам се е поставил в превишен риск.

Оспорва размера на претендираните обезщетения, като твърди, че същите не са съобразени с критерия по чл.52 ЗЗД. Оспорва претенцията за лихва. Прави и възражение за погасяване по давност на претенциите за главница и лихва, включително по отношение на увеличения размер на главницата, направено от ответника П. Д. Н. с молба от 23.09.2025 г. и допуснато с протоколно определение в открито съдебно заседание на 10.12.2024 г.

На основание чл.219, ал.1 ГПК, като трето лице помагач на страната на ответника ЗД БУЛ ИНС АД е конституиран К. Г. Д.. С определение от 18.12.2023 г. е приет за съвместно разглеждане предявения от ЗД БУЛ ИНС АД срещу К. Г. Д. обратен иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.1 и т.3 КЗ, за сумата от 30 000 лв., като частичен от 600 000 лева.

Ищецът по обратния иск претендира, ако исковете бъдат уважени и ЗД „Бул Инс” АД заплати обезщетение, водачът да му възстанови платеното обезщетение поради това, че при настъпване на произшествието е управлявал лекия автомобил под въздействие на наркотични вещества, като и поради това, че след ПТП с пострадало лице е избягал от произшествието и не е изчакал длъжностните лица от МВР.

Ответникът по обратния иск К. Д. го оспорва. Позовава се на изтекла пет годишна давност за вземането, считано от датата на настъпване на произшествието и открИ.е не дееца.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете по чл.432, ал.1 КЗ:

С присъда от 12.06.2024г., постановена по н.о.х.д. № 2453/2022 г. по описа на СГС, НО, К. Г. Д. е признат за виновен в това, че на 19.06.2018г. около 22:00 ч. в гр. София при управление на лек автомобил марка „БМВ“ модел „316 И“ с peг. ********, по бул.“Първа Българска армия“ с посока на движение от ул.“Резбарска“ към ул.“Малашевска“, в района на № 104 на бул.

2

„Първа Българска армия“, движейки се със скорост от 64 км/ч нарушил: чл.

20, ал. 2, изр.2 ЗДвП – не предприел своевременно аварийно спиране (не задействал своевременно спирачната система) и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Д.П. Н., на 72 г., въпреки че Д. е имал техническата възможност да възприеме своевременно пешеходеца Н. като опасност за движението на автомобила, който управлявал и да предотврати настъпването на удара чрез аварийно спиране, вследствие на което е реализирал пътнотранспортно произшествие с Д.П. Н. и по непредпазливост причинил смъртта му, като към момента на извършване на деянието К. Г. Д. бил употребил наркотично вещество амфетамин, установено с ФХЕ по протокол лаб. № 4075/17.07.2018г. на ВМА. С решение № 30 от 21.01.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1201/2024г. по описа на САС, НО, е изменена присъдата от 12.06.2024 г., относно размера на определеното наказание. В останалата част присъдата е потвърдена.

По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради което за обстоятелствата относно настъпване на увреждането по механизма, приет от наказателния съд, неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата. При наличие на влязла в сила присъда на наказателния съд, с която водачът на автомобила е признат за виновен за извършване на нарушение на правилата за движение, с което е причинил смъртта на пешеходеца, чл.300 ГПК забранява на гражданския съд на свой ред да преценява въпросите относно наличието на противоправно деяние, авторство и вина. Гражданският съд обаче може да преценява в каква степен пострадалият е допринесъл за настъпване на деликта и вредите и да отчита това участие при определяне на размера на обезщетението по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС Върховният съд е посочил кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. Съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г., постановено по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

От представеното удостоверение за родствени връзки (л.13) се установява, че починалият е съпруг на първата ищца и баща на втория и трети ищец, поради което съдът приема, че в тяхна полза е възникнало вземане за 3 неимуществени вреди от загубата на близък.

От показанията на свидетелите К.Д.Л. (живееща на семейни начала с ищеца П. Н.) и Й. А. И. (съсед на починалия) се установяват близките и хармонични отношения на ищците с починалия – между тях имало чувство на взаимна обич, нямали конфликти, а загубата на Д. Н. им е повлияла изключително негативно. Д. Н. бил изключително грижовен съпруг и баща.

Грижел се за болната си съпруга. Живеел в едно домакинство със съпругата си и сина си А. Н..

Съдът приема за недоказани твърденията на ответника за трайно влошени лични отношения между починалия и семейството му. В показанията си свидетелите М. Ю. Б. и М. Б. Б. се сочат, че при настъпване на ПТП пострадалият бил мърляв, имал вид на клошар и от него лъхало на алкохол – при инцидента имал в себе си бутилка с водка, която се е счупила и дрехите му били пропити с миризмата. Съдът приема, че посочените показания не установяват починалият да е водил скитнически начин на живот. Свидетелите са възприели външният му вид след настъпване на произшествието, а не преди това. Поради това логично е да се приеме, че дрехите му са замърсени от съприкосновението със земната повърхност след произшествието, а не че са били такива преди това. Свидетелите сочат още, че не познават пострадалия и нямат впечатления от живота му. От друга страна свидетелят Й. А. И. - съсед на починалия, сочи в показанията си, че го познава от 40 години, както и семейството му, че починалият е бил много грижовен баща и съпруг, сутрин ходил да взема кафе за съпругата си, работел, управлявал автомобила си , винаги бил избръснат, елегантен, свидетелят не го е виждал пиян. Ето защо съдът приема за недоказани твърденията на ответника за липса на съвместно съжителство и трайно влошени отношения между ищците и починалия.

По изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.

От присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на съпругът и баща на ищците. Родствените отношения между починалия и ищците установяват правото им на обезвреда на неимуществените вреди в следствие на загубата на близък. При така установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.432, ал.1 от КЗ - претърпени са неимуществени вреди от загуба на близък, от пътнотранспортното произшествие, и е причинено от моторно превозно средство чиято застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е сключена при ответното застрахователно дружество. В полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи психически болки и страдания от загуба на близък.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът 4 съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (73 г.), възрастта на ищците, съответно – 70 г., 45 г. и 46 г., близките им отношения, невъзвратимостта на загубата. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на по 120 000 лв. за всеки от ищците. Размерът на определеното обезщетение е съобразен с конкретните социално-икономически условия и стандарта на живот към момента на настъпване на произшествието – 2018 г., както и съдебната практика при определяне на обезщетенията за подобни вреди към относимия момент. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на родител и съпруг са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от 120 000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените неимуществени вреди.