Решение № 54 от 31.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Благоевград, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20231200501130 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано с въззивна жалба от Г. А. К., ЕГН - **********, с постоянен адрес в гр. Б., ж.к. "****", бл. **, вх. *, ет. *, ап. * чрез пълн. адв. П.

Д. М. от Софийска адвокатска колегия, личен № **, служебен адрес: гр. С., ул. "**" № **, тел.

***, e-mail:*****, п р о т и в : Р Е Ш Е Н И Е № 539/27.07.2023 год. по гр. д. № 20221210100224 по описа за 2022 год. на Районен съд – Благоевград.

В жалбата се твърди, че в случая ищецът "С.Г. Груп" ЕАД, ЕИК - 205942517 бидейки универсален правоприемник на "С.Г. Груп" ООД, ЕИК - 148062016 (последното дружество е цесионер по процесния цесионен договор) се легитимира като кредитор на ответницата Г.

А. К. по силата на договор за прехвърляне на вземания, сключен на год. между "Юробанк И Еф Джи България" АД (по-нататък само Банката) като цедент и праводателят на ищцовото дружество като цесионер. Внимателния анализ на този договор извършен в контекста на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства сочи, че процесната цесия, по наше мнение, не може да легитимира ищеца като носител на релевираното парично вземане срещу първата ответница.

Излагат, че в дадения казус влизането в сила на договора за цесия от 21.12.2017 год., от който ищецът черпи правата си е поставено под отлагателно условие. Клаузата на чл.

10, ал.

1 от този договор гласи: "Страните се съгласяват изрично, че настоящия договор влиза в сила само и единствено след превод на сумата, посочена в чл. 9, ал. 1 от договора. В случай, че сумата не бъде преведена в срока посочен в чл. 9, ал. 2, страните изрично договарят, че настоящия договор не поражда действие между тях, като предвидените в него правни последици няма да настъпят и всички вземания ще се считат за непрехвърлени”. Прочита на чл. 9, ал. 2 от договор ни казва допълнително, че продажната 1 цена по цесионния договор следва да бъде заплатена от Цесионера на Цедента в срок до 28.02.18г. по този начин не ставало ясно платена ли е цената по този договор или не е и дали ищеца има качесгтво на кредитор на първия ответник Г. К.. При липсата на тези доказателства, които са основополагащи за преценка на ищцового качество на кредитор първоинстанционния съд е следвало, без оглед на всички останало, да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

На следващо място излагат съображения, че цесионния договор от 21.12.2017 год. е подписан от лицето П.А.Б. действащ като пълномощник на Султанка Иванова Цампарова, последната в качеството на управител на Цесионера "С.Г. Груп" ООД. Направеното от първоинстанционния съд разпределение на доказателствената тежест е налагало ищецът да представи по делото пълномощното на г-н П.А.Б. за да се прецени, дали сключването на процесния договор като правно действие е попадало в обема на предоставените му с пълномощното представителни права и дали договорът не е сключен при условия на ultra vires, респ. за да се разсеят всякакви възможни съмнения в тази посока.

Твърдят, че за да бъде цесионния договор действителен, а не нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вземането трябва да е пределно ясно специфицирано. В разглеждания казус това изискване не е спазено. В чл. 2, ал. 1, където е очертан предмета на процесния цесионен договор е разписано, че цедентът прехвърля на цесионера вземанията си срещу длъжниците, посочени в приложение № 1 към договора. Това приложение представлява списък на длъжниците, измежду които се среща и името на доверителката ми. В същото време, в чл. 1, ал. 2, където са дефинирани употребяваните в договора понятия и термини упоменато в т. 4, че сред документите касаещи вземането се включва и извлечение от счетоводните книги на Банката. Такова извлечение от счетоводните книги на банката обаче не е приложено и не съставлява част от процесния цесионен договор. То не е представено и по делото. А то е било особено нужно в случая, тъй като с процесната цесия са прехвърлени вземания срещу множество различни длъжници. При липсата му не би било възможно да се установи, какъв е актуалния размер на дълга по пера на всеки един от длъжниците, в т.ч. и на доверителката му, като се отчете, че цесията е извършена повече от девет години след сключването на кредитния договор, през който период доверителката ми е извършвала погасявания на кредитния дълг.

В жалбата се излага, че в чл. 27 от сключения между доверителката ми и Банката договор за потребителски кредит № ***/*** год. е отбелязано, че Банката има право да прехвърли вземанията си по договора на трети лица - финансови или нефинансови институции и дружества като между тях в текста изрично е визирана фирмата на дружеството „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД, гр. С.. Във всички последващи сключването на кредитния договор допълнителни споразумения към него, представени с исковата молба, съответно от 14.04.2010 год., от 20.06.2012 год. , от 05.08.2013 год. и от 27.02.2014 год. като кредитор вече фигурира не Банката - кредитодател, а тъкмо споменатото дружество „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД, гр. С.. Именно с последното дружество доверителката му е договаряла всички последващи сключването на кредитния договор негови изменения и допълнения, т.е. дружеството „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД, гр. С. е действало в качеството си на Цесионер на процесното вземане, което, и това е очевидно, му е било цедирано от банката в изпълнение на клаузата на чл. 27 от кредитния договор. Съгласно приложените допълнителни писмени споразумения, се индикира още и от мотивите на приложеното към исковата молба решение № 5803/08.11.2016 год. по гр. д. № 52/2016 год. по описа на Окръжен съд - Благоевград, от което разбираме, че действително на 02.10.2008 год. между Банката и „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД, гр. С. е бил сключен договор за цесия, с което Банката е прехвърлила на последното дружество процесното вземане.

Възниква въпроса за въззивника, след като Банката вече веднъж е прехвърлила процесното вземане на дружеството „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД, гр. С. как е било възможно впоследствие - на 21.12.2017 год. да прехвърли същото това вземане на праводателя на ищеца.

Твърди, че в разглеждания казус процесната сделка - дарение по нотариалния акт от 2

23.10.2017 год. е извършена след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор цедента в лицето на Банката по силата на кредитния договор от 19.06.2008 год., но преди сключването на процесния цесионен договор от 21.12.2017 год. При такива хипотези според тълкувателните указания на ТР № 2/26.03.2021 год. цесионерът притежава материалноправна легитимация да се защити с иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, тъй като този иск има характера на обезпечение, а съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД със сключването на договор за прехвърляне на вземането същото преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, вкл. с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Това обаче не се отнася до субективната предпоставка на иска по чл. 135 ЗЗД, а именно - знанието на длъжника за увреждането, а при възмездни сделки още и знанието на третото лице - негов съконтрагент. Знание на длъжника за увреждането по отношение на новия кредитор - цесионер ще се породи едва след връчване на уведомление за така извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, тъй като именно от този момент цесията произвежда действие за длъжника. В случая, първата ответница е уведомена за процесната цесия едва на 03.09.2018 год., т.е. почти една година след извършване на процесното дарение, и следователно до тази дата тя не е могла да знае дали, от какво естество и в какъв обем са правата, които Банката е прехвърлила на цесионера, а оттук и не е могла да формира знание за увреждане на Цесионера.

На следващо място заявява, че към датата на предявяване на иска дълга на доверителката му е частично удовлетворен в резултат на осъществена публична продан на неин, ипотекиран за обезпечение на отпуснатия й кредит, недвижим имот. В същото време ищецът не е представил доказателства за това каква е цената, която е била получена в резултат на проданта и дали действително е останала непогасена част от задължението на доверителката му и ако това действително е така - каква точно част от цедираното вземане е била погасена по този начин.

Искат от съда да отмени първоинстанционното решение. Претендират разноски.

В срока по чл.263 от ГПК от „С. Г. ГРУП“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Отец Паисий“№ 47 А, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК: 205942517, чрез пълномощника адв. Н. Д. М., ШАК, с адрес за призоваване и връчване на съобщенията: гр.

С., ул. „****“ No *, ет.*, e-mail за електронно връчване: ****, тел. ****, преупълномощена от Адвокатско дружество „М. и И.“, БУЛСТАТ: **

В отговорът се твърди, че в първоинстанционното дело г-жа К. не е спорила нито че има висящ и непогасен дълг, нито че „С. Г. Груп“ ЕАД е легитимния й кредитор, нито по валидността на цесията и обстоятелството, че същата е проявила действие (включително прехвърлително), както в отношенията цедент-цесионер, така и спрямо длъжника (спрямо нея) и всички трети лица. Поради това, в доклада по делото съдът не е посочил и не е указал, че за тези твърдени от ищеца-цесионер факти същият не сочи доказателства.

Отделно от горното, според практиката на ВКС не е нужно в процес по чл. 135 ЗЗД да се доказва вземането на кредитора - това вземане не е предмет на делото. В мотивите по т. 2 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ от 09.07.2019 год. по тълкувателно дело № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС четем: „Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка ши друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. “ По отношение на пълномощното за сключване от името на управителя на „С.Г.Груп“ ООД на Договора за цесия излагат, че същото не е необходимо да се представя, поради това, е единствено упълномощителят може да повдигне спор за ненадлежно представляване, така т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ от 12.12.2016 год. по т.д. № 5/2014 на ОСГТК на ВКС. Касае се и за търговска сделка, за която е приложимо правилото на чл. 301 от ТЗ.

3

Видно от публичният търговски регистър „Бългериън ритейл сървисиз“ ЕАД, ЕИК:

130950970 (към момента заличен търговец) има за универсален приемник именно „Юробанк България“ АД („Бългериън ритейл сървисиз“ ЕАД се влива в "И АР БИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: 204987121, а последното от своя страна се влива в Юробанк България“ АД). Поради това, несъстоятелни са възраженията на въззивника във връзка с цесиите между двете дружества.

Твърдят, че във връзка с индивидуализацията на вземането на г-жа К. в представените пред съда с исковата молба Приложения към Договора за цесия, то видно от същите индивидуализацията е абсолютно достатъчна и изчерпателна - вземането е посочено и по Договор и по размер и по кредитополучател. Нямат резон възраженията, че за да докажят индивидуализацията на вземането в Договора за цесия трябва да представим цялото кредитно досие и счетоводни справки.

Излагат, че от събрания доказателствен материал става видно, че скоро след осъждането си и след получаване на ПДИ по образуваното изпълнително дело за събиране на дълга, длъжницата К. започва да намалява своите имущества, като видно от представената по делото справка от електронен имотен регистър тя дарява на внуците си, не само имотът по процесното дело, дарен на г-ца П., но извършва още едно дарение на внуците си Г.Д.Д., за която пък сделка е образувано и приключило с влязло в сила Решение гр. дело № 223/2022г. пред Районен съд Благоевград, с което съдът е обявил за относително недействително разпореждането /казусът е идентичен, за сме представили пред първоинстанционния съд за сведение Решението/. Не споделят възражението пред първа инстанция на ответниците, че щом договорът за кредитът е бил обезпечен с ипотека върху друг имот, то увреждане - няма. И това е така, защото всеки длъжник отговаря с цялото си секвестириуемо имущество пред кредитора си, а не само с дадените обезпечения.