Решение № 193 от 10.12.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. *В, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от СЖС Въззивно гражданско дело № 20251300500325 по описа за 2025 година

Делото е образувано по жалба на Е. Г. И. от гр.*В против действията на ЧСИ В.Т като излага оплраквания,че не е прекратено изпълнителното производство по изп.д. №20167240400587 по описа на ЧСИ.

Жалбоподателят твърди,че прекратяването на изп.дело при настъпване на условията на чл. 433,ал.1,т.8 ГПК когато взискателят не е предприел действия по изпълнението повече от две години е изрично предвидено и съдебният изпълнител следва служебно да прекрати производството поради настъпила перемция.Тъй като липсва постановление за прекратяване моли съда да постанови определение,с което да прекрати изп. производство.

На основание чл.436,ал.3 ГПК ЧСИ В.Т е изложила мотиви по подадената жалба.Посочила е,че на практика липсват действия,които да подлежат на обжалване.Подробно е описала извършените изпълнителни действия в хода на изп. Производство и счита,че няма период от две години,в които да не са предприемани такива,поради което не е налице хипотезата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

От данните по делото във връзка с направените оплаквания 1 по ч.жалба съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Изп.производство е образувано по молба на ***,което е придобило чрез цесия вземането на „***”АД-*** против „***“ЕООД Е. Г. И. и други физически лица въз основа на издадени изп. лист по гр.д.

№38062/2012г. на СРС за дължима сума в размер на 147 000лв.-главница, а с непогасени лихви и такси към момента остават неизплатени 337 911,71лв.В изпълнение процедурата по изп. производство ЧСИ е предприела редица изпълнителни действия по образуваното изп.д. №20167240400587 по описа на ЧСИ.От образуване на изп. Производство на 19.07.2016г. са налагани възбрана върху ипотекирания имот на 19.12.2016г.,от 06.06.2017г. до 06.07.2017г. е обявена публична продан за имота,на 19.06.2018г. е влязло в сила постановление за възлагане на имота,на 07.02.2020г. е поискано опис на друг ипотекиран имот,а на 21.01.2021г. е влязло в сила постановление за възлагане на имота,на 08.11.2021г. и на 10.03.2023г. има нови молби от взискателя за нови изп. действия,на 26.01.2024г. е поискано налагане на възбрана върху имот на длъжника,която е вписана на 19.02.2024г.Към момента има наложен запор върху пенсията на жалбоподателя,по който постъпват суми за погасяване на дълга.

Жалбоподателят,длъжник в изп. производство не е поискал прекратяване на изпълнителното дело пред ЧСИ.

При тези данни ВОС намира жалбата за допустима,а по същество за неоснователна.

ЧСИ В.Т на практита не е постановила отказ да прекрати производството по изп.дело,тъй като такава молба не е отправяна към нея от жалбоподателя или от някой друг от длъжниците или взискателя.На практика липсват действия,които да подлежат на обжалване.

С оглед пълнота на изложението въззивната инстанция счита,че следва да се произнесе по искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство.Действително в хипотезата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК-когато взискателят повече от две години не е поискал извършването на изп.действия производството по делото се прекратява по силата на закона.Настъпва така наречената перемция.Съдебният изпълнител може служебно да го прекрати или това да стане след като е сезиран с молба от длъжника или взискателя.

2

В случая не сме изправени пред хипотезата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК,тъй като липсва период от две години,в които взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.В даденото от ЧСИ становище в обясненията по чл.436,ал.3 ГПК,а и от материалите по изпълнителното дело е видно,че са предприемани множество изпълнителни действия по молба на взискателя и няма период от две години ,в които той да не е правил искане за предприемане на такива.

Предвид изложеното съдът счита,че жалбата на Е. Г. И. следва да бъде оставена без уважение, за което

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ В. Т по изп.д.

№20167240400587 по описа на ЧСИ,с които не е прекратено изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. *В, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от СЖС Въззивно гражданско дело № 20251300500325 по описа за 2025 година

Делото е образувано по жалба на Е. Г. И. от гр.*В против действията на ЧСИ В.Т като излага оплраквания,че не е прекратено изпълнителното производство по изп.д. №20167240400587 по описа на ЧСИ.

Жалбоподателят твърди,че прекратяването на изп.дело при настъпване на условията на чл. 433,ал.1,т.8 ГПК когато взискателят не е предприел действия по изпълнението повече от две години е изрично предвидено и съдебният изпълнител следва служебно да прекрати производството поради настъпила перемция.Тъй като липсва постановление за прекратяване моли съда да постанови определение,с което да прекрати изп. производство.

На основание чл.436,ал.3 ГПК ЧСИ В.Т е изложила мотиви по подадената жалба.Посочила е,че на практика липсват действия,които да подлежат на обжалване.Подробно е описала извършените изпълнителни действия в хода на изп. Производство и счита,че няма период от две години,в които да не са предприемани такива,поради което не е налице хипотезата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

От данните по делото във връзка с направените оплаквания 1 по ч.жалба съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Изп.производство е образувано по молба на ***,което е придобило чрез цесия вземането на „***”АД-*** против „***“ЕООД Е. Г. И. и други физически лица въз основа на издадени изп. лист по гр.д.

№38062/2012г. на СРС за дължима сума в размер на 147 000лв.-главница, а с непогасени лихви и такси към момента остават неизплатени 337 911,71лв.В изпълнение процедурата по изп. производство ЧСИ е предприела редица изпълнителни действия по образуваното изп.д. №20167240400587 по описа на ЧСИ.От образуване на изп. Производство на 19.07.2016г. са налагани възбрана върху ипотекирания имот на 19.12.2016г.,от 06.06.2017г. до 06.07.2017г. е обявена публична продан за имота,на 19.06.2018г. е влязло в сила постановление за възлагане на имота,на 07.02.2020г. е поискано опис на друг ипотекиран имот,а на 21.01.2021г. е влязло в сила постановление за възлагане на имота,на 08.11.2021г. и на 10.03.2023г. има нови молби от взискателя за нови изп. действия,на 26.01.2024г. е поискано налагане на възбрана върху имот на длъжника,която е вписана на 19.02.2024г.Към момента има наложен запор върху пенсията на жалбоподателя,по който постъпват суми за погасяване на дълга.

Жалбоподателят,длъжник в изп. производство не е поискал прекратяване на изпълнителното дело пред ЧСИ.

При тези данни ВОС намира жалбата за допустима,а по същество за неоснователна.

ЧСИ В.Т на практита не е постановила отказ да прекрати производството по изп.дело,тъй като такава молба не е отправяна към нея от жалбоподателя или от някой друг от длъжниците или взискателя.На практика липсват действия,които да подлежат на обжалване.

С оглед пълнота на изложението въззивната инстанция счита,че следва да се произнесе по искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство.Действително в хипотезата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК-когато взискателят повече от две години не е поискал извършването на изп.действия производството по делото се прекратява по силата на закона.Настъпва така наречената перемция.Съдебният изпълнител може служебно да го прекрати или това да стане след като е сезиран с молба от длъжника или взискателя.

2

В случая не сме изправени пред хипотезата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК,тъй като липсва период от две години,в които взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.В даденото от ЧСИ становище в обясненията по чл.436,ал.3 ГПК,а и от материалите по изпълнителното дело е видно,че са предприемани множество изпълнителни действия по молба на взискателя и няма период от две години ,в които той да не е правил искане за предприемане на такива.

Предвид изложеното съдът счита,че жалбата на Е. Г. И. следва да бъде оставена без уважение, за което

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ В. Т по изп.д.

№20167240400587 по описа на ЧСИ,с които не е прекратено изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________