Решение № 74 от 26.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Варна, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Д.а Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263000600067 по описа за 2026 година , при произнасянето взе предвид следното:

Настоящият въззивен съдебен стадий е образуван след реализирано право на жалба по отношение правилността на присъда рег. №1/20.01.2026 година, произнесена от състав на Окръжен съд – Разград по НОХД №314/2025 година. Защитникът счита съдебния акт за незаконосъобразен - постановен при допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на подсъдимия относно стойността на инкриминираното наркотично вещество, също така при неправилно приложение на материалния закон, т.к. държаното от подс.К. наркотично вещество е за лична употреба, а почерпването на други лица не е и не би могло да се приеме за действие по разпространение, т.е. налице е било основание престъплението да се квалифицира по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК. Присъдата се обжалва и с довод за несправедливост, т.к. макар и при приложение на чл.55 от НК, наложеното на подсъдимия наказание явно не съответства на неговата лична степен на обществена опасност, както и на степента на обществена опасност на деянието. На база на развитите съображения, с въззивната жалба се отправят искания за второинстанционна 1 намеса в постановената присъда по реда на чл.335, ал.2 от НПК или по чл.337, ал.1 и ал.2 от НПК.

В пренията в съдебното заседание, защитникът поддържа жалбата.

Относно заявеното с тази жалба допуснато съществено процесуално нарушение, доводите се доразвиват и с оплакване за съществени непълноти в обвинителния акт на факти за обективните и субективни признаци на изпълнителното деяние по чл.354а, ал.1, пр.3 от НК, също и с аргументи за осъждане на подсъдимия за системно разпространение, но без да му е повдигнато съответно обвинение, заявява се и необоснованост на присъдата по отношение на фактическите положения за предхождаща деянието дейност на подс.К. за продажба или почерпка на други лица с наркотични вещества. В пледоарията си адв. Л. апелира за пълно оправдаване на подзащитния й по повдигнатото му обвинение, алтернативно за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция. Въззивният прокурор споделя частично доводите на въззивния жалбоподател в аспекта по чл.335, ал.2 от НПК, вследствие на допуснато съществено процесуално нарушения още при действието по чл.219 от НПК, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия срещу стойността на инкриминираното наркотично вещество.

Самият той (подсъдимият), желае да бъде оправдан.

Варненският апелативен съд, като взе предвид аргументите във въззивната жалба, становищата на страните в съдебните прения и след като служебно провери правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314, ал.1 НПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

С обжалваната присъда подсъдимият К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, пр. 3 и пр. 4 от НК, за което му е наложено ефективно наказание при общ режим от една година лишаване от свобода, при същия режим в изпълнение са приведени девет месеца лишаване от свобода. Със съдебния акт са решени въпросите за веществените доказателства и за разноските по делото.

Преди да премине към проверка на обосноваността и законосъобразността на атакуваната присъда по материалния закон, въззивният състав дължи произнасяне по оплакванията на въззивния жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили 2 правото на защита на подсъдимия. Доводите, настоящият състав разгледа в аспекта на задължителните указания, дадени с т.4.1 и т.4.2 от ТР 2-2002ОСНК, отхвърляйки ги изцяло като неоснователни, защото: 1) стойността на инкриминираното наркотично вещество не е фактически признак на престъпния състав по чл.354а, ал.1 от НК (цитираните съдебни решения от представителя на държавното обвинение сочат значението на цената при индивидуализация на наказанието) и 2) в обстоятелствената част на обвинителния акт държавното обвинение е изложило всички факти във връзка с правната квалификация на инкриминираното деяние, друг е въпросът за обосноваността на повдигнатото обвинение, който е с отделно значение във въззивния контрол и ще бъде разгледан по-нататък в настоящето решение.

Продължавайки с цялостната проверка на атакуваната присъда, настоящият съдебен състав посочва, че доказателственият процес в първата инстанция се е състоял в условията на пълно съдебно следствие, в чиито предели са проверени събраните данни и източниците им от предходната процесуална фаза, като обективната истина относно деянието и авторството е несъмнено разкрита, при следните фактически положения:

Подс. Д. К. е жител на гр. Разград. През 2024 година той живеел в жилище на ул. „Паркова“ №14, не работил, употребявал наркотични вещества, част от тях разпространявал и затова бил известен на органите на МВР.

Подсъдимият не разполагал с разрешение по чл.7 от ЗКНВП.

През нощта на 14.09.2024 година в дома на подс. К. гостували свидетелите А. Г. и В. П.. П. бил там, за да употребява метамфетамин. Г., пък купил за друг човек, срещу сумата от 20 лева, от същото наркотично вещество – то било претеглено от дееца на ел. везна и след като свидетелят занесъл дозата, и се върнал, бил почерпен с метамфетамин от Д. К..

Сутринта на 14.09.2024 година св. Б. – полицейски служител, се насочил към дома на подсъдимия, за да му извърши проверка. Свидетелят видял подс.

К. и св. Г. да излизат от дома на ул. “Паркова“, още там той се легитимирал и попитал подсъдимия дали има наркотици. Той отговорил утвърдително, влязъл в жилището си и предал доброволно стъклено шише, в което имало 0.54 грама метамфетамин (на стойност 37.80 лева) и една мерителна везна.

Изложената дотук фактическа обстановка се припокрива в по-голямата си част с приетата от първоинстанционния съд, като за достигане до 3 обстоятелствата на деянието и авторството, настоящата инстанция се основава на данни в гласни доказателствени източници, на веществени доказателства, на писмени доказателства, на данни от протокол за оглед на ВД и на заключението на ФХЕ.

В обясненията си в съдебното следствие подсъдимият признава държането на метамфетамин, но изцяло за лична употреба, с което обяснява малкото му количество. К. потвърждава познанството си със свидетелите Г. и П., на които на инкриминираната дата дал да употребяват кристали, но не и срещу пари. Също така подсъдимият не отрича, че и друг път е предоставял наркотични вещества на различни лица срещу дребни суми - не с цел печалба, а за да си покрие разходите за покупката за свои нужди на метамфетамин.

Въззивният състав, при съблюдаване на изискването по чл.107, ал.5 от НПК, подложи на внимателна проверка за достоверност както обясненията на подсъдимия, така и всички останали доказателствени източници, достигайки до изводи, които в по-голямата си част са аналогични с оценката, проведена от контролираната инстанция. За извличане на обстоятелствата на деянието, обосновано окръжният съд се е доверил на показанията на свидетелите П. и Г., оценявайки собственото им съдържание за безпротиворечиво и логично, както и правилно е установил кореспонденцията на доказателствените източници помежду им. Към заетите от първата инстанция съображения въззивният състав допълва, че гласните доказателствени средства са в условията на фактическа последователност и взаимност с данните в обясненията на подсъдимия, с данните в показанията на св. Б., както и с веществените доказателства. Самите веществени доказателства са предадени доброволно от подсъдимия на разследващ полицай в досъдебното производство. За посоченото действие е съставен съответен протокол, който настоящият състав цени за писмено доказателство, установяващо връзката на материалния факт – в случая на стъклено шише с 0.54 грама метамфетамин и ел. везна, с обстоятелствата по делото. Самото отношение на тези материални факти към инкриминираното деяние е било установено: 1) с гласни доказателства в показанията на свидетелите Г. и Б. (НОХД, л.84 и ДПр, л.8; НОХД, л.87), 2) с протокол за оглед на веществено доказателство и фотоалбум (ДПр, л.22, л.24);

3) с гласни доказателства в обясненията на подсъдимия (НОХД, л.87) и 4)със заключение на ФХЕ. На основание очертаната и напълно безпротиворечива доказателствена съвкупност, и въззивният състав приема за несъмнено от 4 фактическа страна, че на 14.09.2024 година в гр.Разград подсъдимият К. държал метамфетамин с нетно тегло 0.54 грама на стойност 37.80 лева. Това наркотично вещество било поставено в стъклено шише с тапа, като общото тегло на метамфетамина и на шишето възлизало на около 8.8 грама (ДПр, л.25).

Към горното фактическо обстоятелство, в доказателствената съвкупност са налице и безпротиворечиви преки доказателства, че на инкриминираната дата в дома си подсъдимият почерпил с метамфетамин свидетелите П. и Г., както и че на същата дата получил от Г. 20 лева за доза кристали, измерена на приобщената като веществено доказателство по делото мерителна везна. До извода се достига след оценка на показанията на свидетелите Б., Г. и П. доказателствените източници се отличават с вътрешна безпротиворечивост и взаимна кореспонденция, установяващи по еднопосочен начин, че в нощните часове на 14.09.2024 година св.св. Г. и П. били в обща компания с подсъдимия в неговото жилище. С оглед данните в показанията на тримата горепосочени свидетели, въззивният състав достига до несъмнения извод, че пръв от апартамента е заминал св. П., а другият свидетел е останал до сутринта, и поточно до момента, когато заедно с подсъдимия е бил установен от св. Б. на излизане от жилището на ул. „Паркова“. Данните в показанията на св.св. П. и Г. са еднопосочни по две положения: 1) на инкриминираната дата и двамата били почерпени с кристали от подсъдимия и 2)деецът мерил дозите наркотично вещество на доброволно предадената от него ел. везна. По последното положение обясненията на подсъдимия (НОХД, л.88) се явяват изолирани, поради което в очертаната част същите съставляват единствено средство за защита. Само св. Г. дава показания за закупен от подсъдимия метамфетамин за 20 лева на инкриминираната дата, който занесъл на неустановено в наказателното производство лице. В тази част доказателственият източник внимателно се провери за достоверност, като такава се установява както вследствие на логическата му последователност, така и при констатирана кореспонденция в данните, въведени чрез показанията на св.св. Б. и П., доказващи връщането на св. Г. в дома на К., където бил почерпен с „една лайсна“ кристали (цитат – ДПр, л.9, втори абзац).

Оценката за достоверност на показанията на св. Г. и св. П. изисква 5 изрично становище във връзка с установените от първоинстанционния съд противоречия. Тези противоречия са преодолени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК, свидетелите са потвърдили верността на фактическите данни, съобщени при разпита им в досъдебното производство, вследствие на което контролираният съд правилно е ценил показанията от първата фаза на наказателното производство, с оглед близостта на проведените разпити до инкриминираното събитие.

В хода на съдебното следствие подсъдимият прави самопризнание, че и друг път е предоставял наркотични вещества на различни лица – безплатно или пък срещу дребни суми, като самопризнанията му в тази част не попадат пред ограничението по чл.116 от НПК, т.к. намират доказателствено потвърждение със събраните фактически данни при разпита на свидетелите Г., П. и Б., включително и с приобщено писмено доказателство във вид на характеристика (ДПр, л.30). Именно преките гласни доказателства в показанията на първите двама свидетели и писмените данни са обосновали фактически извод в мотивите на присъдата за предхождащо деянието разпространителско поведение, с което първоинстанционнният съд категорично не е надхвърлил обстоятелствената част на обвинителния акт, напротив, конкретизирал е фактическо положение от значение за индивидуализацията на наказанието. Що се касае до отричането от страна на подс. К. да е взел от св. Г. 20 лева за дозата метамфетамин за т.нар. Д. Д., в тази част обясненията се приемат само за средство на защита, по съображения, които настоящият съдебен състав вече изложи малко по-напред в решението си.