Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 545 от 19.07.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 875/2021
Вид
Протокол № 545
Подписан
19.07.2022
В сила
19.07.2022
Състав
Радостин Георгиев Петров

Цитирани разпоредби

  • чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 375, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 545 гр. Варна, 19.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостин Г. Петров при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова

Сложи за разглеждане докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело № 20213100900875 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:05 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК, на второ четене:

Ищецът "НБС МЕРИТАЙМ" ООД , редовно призован, представлява се от адв. И.Т. с пълномощно по делото.

Ответникът Й. К., гражданин на Румъния, редовно призован по реда на чл. 40, ал. 2 от ГПК, не се явява лично, не се представлява.

Вещото лице Р. Хр. Ст., редовно призован, явява се лично.

Депозирал заключение с вх. № 16130/5.07.2022.

Адв. Т.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. Т.: Запознати сме с проектодоклада. Нямам възражения.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 759/25.05.2022 година и приема доклада за ОКОНЧАТЕЛЕН, като го обективира в протокола от днешното съдебно заседание:

Предявени са искове с правно основание чл.240, ал.1, чл.240, ал.2 и чл.92 от ЗЗД от "НБС МЕРИТАЙМ" ООД, ЕИК 127595228, със седалище гр.

Варна против Й. К., гражданин на Румъния, от гр. *****, ул. „*****“ * за заплащане на следните суми:

1

1.1. 16000 евро (шестнадесет хиляди евро) главница, дължима по договор за заем сключен между "НБС МЕРИТАЙМ" ООД и Й. К. с дата 20.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното й изплащане;

1.2. 1972.60 евро (хиляда деветстотин седемдесет и две евро и шестдесет цента) договорната лихва, съгласно т.1.2 от договора за заем с дата 20.04.2018г., изчислена за периода от 25.04.2018г. до 16.12.2019г. върху сумата от 20 000 евро;

1.3. 339.29 евро (триста тридесет и девет евро и двадесет и девет цента) договорна лихва съгласно т.1.2. от договора за заем с дата 20.04.2018г, изчислена за периода от 17.12.2019г до 24.04.2020г. върху сумата от 16 000 евро;

1.4. 966.40 евро (деветстотин шестдесет и шест евро и четиридесет цента) лихва за забава изчислена за периода от 25.04.2020г. до 20.12.2021 г., дължима съгласно т.3 по договор за заем с дата 20.04.2018г;

2.1. 20000 евро (двадесет хиляди евро) главница, дължима по договор за заем сключен между "НБС МЕРИТАЙМ" ООД и Й. К. с дата 23.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното й изплащане;

2.2. 2400 евро (две хиляди и четиристотин евро) договорна лихва, изчислена за периода от 25.04.2018г до 24.04.2020г, дължима съгласно т.1.2 по договор за заем с дата 23.04.2018г.;

2.3. 1208 евро (хиляда двеста и осем евро) лихва за забава, изчислена за периода от 25.04.2020г. до 20.12.2021г., дължима съгласно т.3 по договор за заем с дата 23.04.2018г.;

3.1. 9000 евро (девет хиляди евро) главница дължима по договор за заем сключен между "НБС МЕРИТАЙМ" ООД и Й. К. с дата 17.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното й изплащане;

3.2. 1080 евро (хиляда и осемдесет евро) договорна лихва, изчислена за периода от 17.12.2019г. до 16.12.2021г., дължима съгласно т.1.2 по договор за заем с дата 17.12.2019г.;

3.3. 3.60 евро (три евро и шестдесет цента) лихва за забава, изчислена за периода от 17.12.2021г. до 20.12.2021г., дължима съгласно т.3 по договор за заем с дата 17.12.2019г.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че с ответника са сключили три договора за заем.

Първият договор за заем с дата 20.04.2018г. е за предоставяне на заем на ответника в размер на 20 000 евро (в румънски леи 93 032 еквивалентни към 25.04.2018г. на 20 000 евро), като сумата е била преведена от ищеца по посочената в договора сметка на ответника на 25.04.2018г. Договорът за заем 2 е бил за срок от две години, но в т.2.3 от договора е допусната техническа грешка като в него е посочено, че срокът на заема е 3 (три) месеца, докато от т.3 от договора е видно, че заемът е бил отпуснат за срок от две години.

Съгласно т.1.2 от договора, заемателя се е задължил да погаси дължимата главница плюс лихва в размер на 6% годишно. В случай, че заемателя не погаси своите задължения преди изтичане на срока, за който е отпуснат заема, то съгласно т.3 от договора за заем, той дължи на заемодателя лихва за забава в размер на 0.01.% на ден върху непогасената сума, но не повече от 20% от непогасената сума. На 17.12.2019г. ответникът е върнал на ищеца на 4 000 евро, като посочил като основание за плащането „Заем 2018“. Тъй като през 2018г. са били отпуснати два заема, ищецът приел че с това плащане ищецът е погасил частично по по-стария от двата заема, а именно по заема с дата 20.04.2018г. Останалите дължими суми по този заем не са изплатени от ответника до настоящия момент.

Вторият договор за заем е с дата 23.04.2018г. и е за предоставяне на заем на ответника в размер на 20 000 евро. Сумата по заема (в румънски леи 93 032 еквивалентни към 25.04.2018г. на 20000 евро) е била преведена по сметката на ответника на 25.04.2018г. Договорът за заем е бил за срок от две години. В т.2.3 от договора е допусната техническа грешка като в него е посочено, че срокът за заема е 3 (три) месеца, докато от точка 3 от договора е видно, че заемът е бил отпуснат за срок от две години. Съгласно т. 1.2 от договора, заемателят се е задължил да погаси дължимата главница плюс лихва в размер на 6% годишно. В случай, че заемателят не погаси своите задължения до изтичане на двугодишния срок, за който е отпуснат заема, то съгласно т.З от договора за заем, той дължи на заемодателя лихва за забава в размер на 0.01.% на ден върху непогасената сума, но не повече от 20% от нея.

Ответникът не е погасил никаква част от този заем.

Третият договор за заем е с дата 17.12.2019г и е за предоставяне на заем в размер на 9 000 евро. Страните са постигнали договорката за отпускане на този заем на 16.12.2019г., но са разписали самият договор па следващият ден 17.12.2019г. Сумата по заема в размер на 9 000 евро е била преведена по сметката на ответника на 17.12.2019г. В платежното нареждане счетоводителят на ищеца е посочил в основанието за превода „Договор за заем от 16 декември 2019г.“, но договорът е оформен и подписан от двете страни на 17.12.2019г., на която дата е бил извършен и паричният превод в размер на 9 000 евро по сметката на ответника. Няма друг договор за заем подписан между страните през 2019г. Този договор за заем е бил за срок от две години, считано от датата на която заемополучателят е усвоил заема.

Съгласно т.1.2 от договора, заемателят се е задължил да погаси дължимата главница плюс лихва в размер па 6% годишно. Съгласно т.З от договора за заем, ответникът дължи на заемодателя лихва за забава в размер на 0.01.% на ден върху непогасената сума, но не повече от 20% от непогасената сума.

Ответникът не е погасил никаква част от този заем.

Ищецът излага, че и по трите договора за заем страните са се съгласили 3 за тях да се прилага българското право, а компетентен е съответния съд в гр.

Варна. С допълнителната искова молба поддържа изложените в исковата молба доводи и оспорва въведените от ответника възражения и оспорвания.

С писмен отговор ответникът Й. К. оспорва исковете. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение относно компетентността на ОС-Варна, както и на всички съдилища в България да разгледат спора.

Изложил е съображения за нищожност на клаузата на чл.6 от договорите, определяща компетентния съд в гр. Варна да разгледа спора между страните.

Направено е възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца с изтичането на 3 (три) години от падежната дата на двата договора, сключени на 20.04.2018 г. и 23.04.2018 г., съгласно чл.110 от ЗЗД. Според ответника, не може да се подчертае, че заемът е предоставен за срок от две години, а за срока, предвиден в т. 2.3. Излага, че договорът трябва да се тълкува в полза на този, който се задължава, съгласно принципа in dubio pro гео. Освен това в третия договор, сключен на 17.12.2019 г., неговата продължителност е изрично посочена, а в точка 2.3 е посочено, че заемът се погасява за две години.

Ответникът излага, че на 20.04.2018 г. е сключен договорът за заем между ищеца и ответника, като предмет е сумата от 20 000 евро, равностойността в леи, за да се използва като оборотен капитал. На 25.04.2018 г. паричната сума от 20 000 евро (равностойността в леи 93 032 леи) е преведена от NBS Maritime SRL/НБС Меритайм ООД Варна клон Констанца от неговата сметка, открита в банка „First Bank“ по сметката на ответника, открита в същата банка "First Bank лист. Ответникът излага, че е получил по сметката си във First Bank сумата от 93 032 леи и е изтеглил от сметката си сумата от 93 465,00 леи, като 465 леи е комисионна на банката.

Банката, в която са имали сметки страните и първоначално се е казвала Банка Пиреос, а по-късно е променила наименованието си на First Bank /Първа банка/. По същия повод, на същия ден 25.04.2018 г., ответникът е върнал получените пари, съответно 93000,00 леи по сметката на NBS Maritime SRL/НБС Меритайм ООД Варна клон Констанца, съгласно касова бележка № 00046, издадена от Pireus Bank Констанца - Делфинариум (понастоящем Първа банка).

На 23.04.2018г. е сключен друг договор за заем между ищеца и ответника, имащ предмет отново сумата от 20 000 евро, с равностойност в леи, която да се използва като оборотен. На 25.04.2018 г. ответникът получил още една сума от 20 000 евро, равностойността на 93 032,00 леи по сметката му, от НБС Меритайм ООД /NBS Maritime SRL/ Варна клон Констанца, и изтеглил сумата от 93 465,00 леи, като 465 леи е банковата комисионна, съгласно банковото извлечение. Знаейки, че няма нужда от пари в дружеството, ответникът внесъл сумата от 88 000 леи на същия ден 25.04.2018 г. в същата банка по сметка в NBS Maritime SRL Варна клон Констанца, съгласно Нареждане за събиране на приходи 00050/ 25.04.2018 г.

Задържана/спряна била сумата от 5032 леи, равностойност на приблизително 4

1000 (хиляда) евро, пари, използвани за плащане на таксите за входовете на пристанището и зареждане на превозните средства на дружеството.

На 17.12.2019 г. се сключил нов договор за заем между двете страни в размер на 9000 евро, при същите условия, но с падеж на погасяване, след две години. Ответникът е получил на 17.12.2019 г. в сметката си сумата от 9000 евро от НБС Меритайм ООД /NBS Maritime SRL/ Варна клон Констанца. В същия ден ответникът изтеглил от банката сумата от 4950 евро и банката взела комисионната от 49,5 евро, като общо от получената сума е 4999,5 евро.

Тъй като не е имал нужда от пари към този момент, на същата дата 17.12.2019 г. внесъл по сметката на NBS Maritime SRL Варна клон Констанца сумата от 4950 евро съгласно инкасо нареждане № 00045/17.12.2019г. Също така, в същия ден той върнал по банков път сумата от 4000 евро от заема. Остатъкът от 50 евро от заема от 9000 евро, бил използван за закупуване на канцеларски материали. Както на 25.04.2018 г., така и на 17.12.2019 г., ответникът е бил придружен в банката от двама колеги, съответно С. Щ. - S. C. с местожителство в Констанца и К. Ю. Г. (C. I. G.), които моли да бъдат допуснати до разпит. Ответникът моли за отхвърляне на исковете като неоснователни.

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже сключването на трите договора за заем, че е изпълнил задълженията си по тях като е предал паричните суми на заемателя.

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че при условие, че ищецът докаже изгодните за него факти, ответникът при условията на пълно и главно доказване, дължи да установи възраженията си, вкл. възражението за погасяване на вземанията по давност. Ответникът следва да докаже твърденията си, че е върнал взетите заеми, ведно с уговорените лихви.