Решение № 49 от 28.07.2025, Районен съд - Момчилград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Момчилград, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20255150200112 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба против Наказателно постановление № 25- ***/ 29.04.2015г. на Началника на РУ „Полиция”-Момчилград към ОД на МВР- Кърджали, с което на Ц. И. П. с ЕГН- **********, на основание чл.183 ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, както и на основание Наредба № Із- 2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.137 „а“ ал.1 от ЗДвП.

В жалбата, предявена чрез адв.Н. М. от АК- Кърджали, са развити се съображения за незаконосъобразност на постановлението поради допуснати нарушения на материалният закон, и издадено при съществени процесуални нарушения, както и поради недоказаност на нарушението. Посочва се, че е налице противоречие в НП- на две места били посочени различни МПС с различни номера, което е водело до съществено нарушение на правото на защита. Иска се отмяна на НП. Претендира разноски.

Жалбоподателят, в съдебно заседание не се явява лично, и от адв.Н.М.- пълномощника на същият, е постъпило писмено становище със което поддържа своята жалба, по развити подробни съображения.

1

АНО в писмено становище намира жалбата за неоснователна, като се посочва, че нарушението е безспорно установено. Иска потвърждаване на обжалваното НП.

АНО, за съдебно заседание не изпраща представител, като в постъпилата молба от гл.ю.к. на ОДМВР- Кърджали се посочва, че жалбата е неоснователна, а обжалваното НП- правилно и законосъобразно и се иска потвърждаването на същото. Претендира ю.к. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

От събраните по делото доказателства се установява следното;

С АУАН сер.GA № 3430493/ 13.04.2025г. е констатирано, че на 13.04.2025г в 11,05ч., в общ.Момчилград, на Първокласен път №5, сп.“Джебел“, в посока на движение към „ГКПП- Маказа“, жалбоподателят, като водач на л.а.“Пежо 308“ с рег. № *******, е управлявал л.а. „Джип“ с рег.

№ *******, без да използва обезопасителен колан, с който автомобила е бил оборудван, и по този начин е била нарушена разпоредбата на чл.137 „а“ ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят е подписал съставения АУАН без възражение, като не е депозирал такива в тридневен срок по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставеният АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 25- 0303- 000114/ 29.04.2015г. на Началника на РУ „Полиция”-Момчилград към ОД на МВР- Кърджали, с което на жалбоподателя Ц. И. П. с ЕГН- **********, на основание чл.183 ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, както и на основание Наредба № Із- 2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.137 „а“ ал.1 от ЗДвП.

В обжалваното НП административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка- на 13.04.2025г в 11,05ч., в общ.Момчилград, на Първокласен път №5, сп.“Джебел“, в посока на движение към „ГКПП- Маказа“, жалбоподателят, като водач на л.а.“Пежо 308“ с рег. № *******, е управлявал л.а. „Джип“ с рег. № *******, без да използва обезопасителен колан, с който автомобила е бил оборудван, и е подвел нарушението под разпоредбата на чл.137 „а“ ал.1 предл.1 от ЗДвП, като е постановил глоба в размер на 50 лева, на основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП, както и отнемането на основание Наредба № І-2539 на МВР 2 общо на 10 контролни точки.

Като доказателство е представена справка за собственост на МПС, от която е видно, че жалбоподателят е собственик на л.а. „Джип Гранд Чероки“ с рег. № *******.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят, и свидетелят по установяване на нарушението, като и двамата са категорични, че при извършената на посочената дата и място проверка на жалбоподателя, като водач на МПС, са установили, че същият не ползва обезопасителен колан. В същото време актосъставителят заявява, че е допусната техническа грешка при изписване марката на управляваното от жалбоподателя МПС. Управляваното МПС е било „Джип“ с рег. № *******.

Предвид горното съдът намира за установено следното;

Жалбалата е допустима, т.к. е подадена в законоустановеният сроксъщата е била връчена на жалбоподателя на 02.06.2025г., и е подадена на 04.06.2025г., и като такава следва да се разгледа по същество.

Съдът намира, че при издаването на атакуваното наказателно постановление /на базата на съставения АУАН/, наказващият орган е нарушил разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като въпреки наличието на основни реквизити в обстоятелствената му част, се установява противоречиво описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено, а именно; на 13.04.2025г в 11,05ч., в общ.Момчилград, на Първокласен път №5, сп.“Джебел“, в посока на движение към „ГКПП- Маказа“, жалбоподателят, като водач на л.а.“Пежо 308“ с рег. № *******, е управлявал л.а. „Джип“ с рег. № *******, без да използва обезопасителен колан, с който автомобила е бил оборудван, и е подвел нарушението под разпоредбата на чл.137 „а“ ал.1 предл.1 от ЗДвП.

От тази приета за установена фактическа обстановка е видно, че е налице противоречие във съществените елементи, а именно не е установено със една категоричност извършеното нарушение със какво МПС, а именно не е ясно при управление на кое по вид и марка и рег. № МПС е извършено нарушение- за съда е неясно дали жалбоподателя е допуснал нарушението при управление на л.а.“Пежо 308“ с рег. № *******, или при управление л.а.

„Джип“ с рег. № *******- без да използва обезопасителен колан, с който автомобила е бил оборудван

3

Наказващият орган с е е задоволил да пресъстави фактическата обстановка, приета за установена от контролните органи; Това противоречиво посочване на управляваното МПС, със което е допуснато нарушение на правилото по чл.137 „а“ ал.1 от ЗДвП, води и до споменатото нарушение на ЗАНН. По този начин настоящата инстанция счита, че е било ограничено съществено процесуалното право на защита на самия жалбоподател, тъй като същият би могъл само да предполага марката и рег. № на автомобила, с който е извършил нарушението и за което е бил санкциониран.

На следващо место трябва да се отбележи, че с атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя са били отнети 10 контролни точки за извършеното нарушение по чл.137 „а“ ал.1 от ЗДвП . Тук наказващият орган се е задоволил единствено с упоменаването , че тази санкция се налага на основание Наредба № Із- 2539/2012г. на МВР, като в самото постановление лисва изписване на законовия текст, който регламентира определянето максималния размер на контролните точки, както и отнемането и възстановяването им, а именно чл.157 ал.3 от ЗДП. Съдът счита, че по този начин също е било ограничено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същия не би могъл да знае, а само да предполага по кой законов текст му се отнемат посочените 10 контролни точки.

Настоящата инстанция намира, че атакуваното Наказателно постановление № 25- 0303- 000114/ 29.04.2015г. на Началника на РУ „Полиция”-Момчилград към ОД на МВР- Кърджали, е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, допуснати са съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло в този му вид.

При този изход на делото съдът следва да се произнесе и по въпроса със разноските:

На основание чл.63 „д ал.1 ЗАНН, във вр. с чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. От страна на последния е доказано извършването на разноски в размер на 480 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, който е размер на съобразен със фактическата и правна сложност на делото и който размер е съобразен с разпоредбата на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Предвид това 4 направеното възражение за прекомерност от страна на АНО на адв.възнаграждение се явява неоснователно и следва същото да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното ,Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление № 25- 0303- 000114/

29.04.2015г. на Началника на РУ „Полиция”-Момчилград към ОД на МВРКърджали, с което на Ц. И. П. с ЕГН- **********, на основание чл.183 ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, както и на основание Наредба № Із- 2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.137 „а“ ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Кърджали, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. И. П. с ЕГН**********, сумата от 480 лева, представляващи сторени от последният разноски по настоящото производство.

Р е ш е н и е т о п од л е ж и обжалване пред Административен гр.Кърджали в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. съд-

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 5