Решение № 225 от 20.03.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Перник, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Колева при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело № 20251720105743 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. И. Т. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД .

Ищецът твърди, че страните сключили договор № ********************, с който в заем била отпусната сумата от 600 лв., който обаче съдържал неравноправни клаузи и е недействителен, за което са изложени подробни правни съображения относно приложимото законодателство и съдебна практика. Твърди се, че ищецът-потребител е заплащал суми във връзка с договора в общ размер от 1324,74 лв., като по този начин надплатил 724,74 лв.

(доколкото на връщане по недействителен договор за кредит подлежала единствено чистата стойност, съгласно чл. 23 ЗПК).

Твърди се, че действията на ответника, във връзка със събирането на допълнителни суми, съставляват „пладнешки обир на потребителя“, включително събиране на (недължимите) средства с телефонен терор и лепенки на входната врата на блока и жилището са разрушили социалния патримониум на ищеца и са му причинили стрес, главоболие, безсъние и по-високо кръвно налягане за период от 17.01.2022 г. до депозиране на исковата молба.

При тези съображения е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 724,74 лв. – недължимо платена над чистата стойност по недействителен договор за кредит № ********************, сумата от 7000 лева – неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, главоболие, безсъние и по-високо кръвно налягане за периода от 17.01.2022 г. до депозиране на исковата молба на 08.10.2025 г., причинени от действия на служители на ответното дружество във връзка с противоправно търсене на недължими суми по нищожен договор, както и сумата от 1052,32 лева – пропуснати ползи от лихви. Претендира разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Развити са подробни правни съображения, поради които ответникът счита, че договорът е действителен. По отношение иска за неимуществени вреди, оспорва наличието на причинна връзка между действията на 1 ответното дружество и състоянието на ищеца, като се оспорва и размера на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 23 ЗПК за връщане на суми, заплатени по нищожен договор за потребителски кредит № ********************, както и искове по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди в следствие противоправното претендиране от служители на ответника на недължими суми по нищожния договор, както и за имуществени вреди (пропуснати ползи от лихви, изразяващи се в невъзможност ищецът да използва незаконно удържаната сума).

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.

В процесния случай заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Не се спори, а от представените писмени доказателства – договор и платежни документи, както и от признанието на ответника, кредитирано от съда по реда на чл. 175 ГПК, се установява, сключването между страните в настоящото производство на договор за паричен заем № ********************, с предмет предоставяне в заем на парична сума от 600 лв., която реално е била предадена от ответника на ищеца. Срокът за погасяване е уговорен 11 месеца, при размер на вноската по кредита 65,88 лв., платима на 15-и ден от месеца, при ГПР 48,75%, ГЛП 40,90%, лихвен процент на ден 0,11%, като е посочено, че общото задължение възлиза на 1324,74 лв. Уговорено е закупуването на допълнителни услуги „Фаст“ при възнаграждение за услугата 210 лв., както и „Флекси“ с възнаграждение за услугата 390 лв., като месечната вноска за погасяване на вземанията за тези услуги възлиза на 54,54 лв.

Спорното между страните обстоятелство е относно действителността на процесния договор, респ. дали ищецът дължи допълнителни плащания по същия или единствено връщане на чистата му стойност.

В процесния случай договорът за заем е сключен при спазване на чл. 11, ал. 1, т. 7, т.

9, т. 11 ЗПК, посочени са индивидуализиращите данни за страните, размера на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, лихвения процент, размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът обаче не съответства на императивните изисквания на чл. 11, , ал. 1 т. 10 ЗПК, доколкото не е посочен действителният размер на ГПР, което води до неговата недействителност – арг. чл. 22 ЗПК.

Съгласно заключението на в.л. по приетата като компетентно изготвена ССчЕ се установява, че при изчисление на ГПР са включени единствено допусканията относно размер на усвоената главница, договорения годишен лихвен процент и срокът на договора, но не и допълнителни услуги. В случай, че към ГПР бъдат включени всички допълнителни вземания, вкл. за услугите „Фаст“ и „Флекси“ размерът на ГПР би възлизал на 514%.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите отразява „общите разходи по кредита“ на потребителя, като това понятие е дефинирано в § 1, т. 1 ЗПК като включващо „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит... в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. Процесният договор за кредит формално съдържа посочване на ГПР, без взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, съдържа и обща сума, дължима 2 от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора не съответстват на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения. В случая към ГПР не са включени уговорените допълнителни възнаграждения към кредитодателя за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, с уговорен начин на разсрочено плащане, съгласно погасителния план, и доколкото не попадат в обхвата на изключението на чл. 19, ал. 3 ЗПК, същите е следвало да бъдат взети предвид при изчисление и посочване на действителния размер на ГПР.

В конкретния случай предвид предпоставките, при които се предоставят услугите „Фаст“ и „Флекси“, същите са с характер на възнаграждение и е следвало стойността им да бъде включена изначално при формирането на ГПР (те са сигурен разход за потребителя). В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че това е следвало да се включи в процента на разходите по кредита. С включването на възнаграждението по услугите „Фаст“ и „Флекси“, , размерът на ГПР /определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, съобразно формулата в ЗПК/, би възлизал на 514 %, а не на посочената в договора стойност и надхвърля пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС на Република България.

При това положение в настоящия случай не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК за посочване на точния размер на ГПР по кредита в договора. Това е ситуация, която според настоящия състав следва да се приравни по правни последици на липса на посочване на ГПР. Този извод следва и при съответното тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК с изискването на чл. 22, § 3 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити задълженията по националния закон да не могат да бъдат заобиколени, поради начина на формулиране на договорните клаузи. Значението на точното посочване на ГПР за избора на потребителя дали да получи определен кредит е изяснено в практиката на Съда на Европейския съюз – съгласно в т. 62 – 67 от Решението 20.09.2018 г. по дело C-448/17 EOS KSI Slovensko s.r.o., е от съществено значение за правилната конкуренция на кредитния пазар и касае възможността на потребителите да разберат какво ще е задължението им. Поради това следва да се приеме, че неточното посочване на ГПР в договора за потребителски кредит следва да се приравни на липса на такова посочване.

В конкретния случай чрез клаузите за допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът задължава кредитополучателя да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност – доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие. Дейностите за услугата „Фаст“ по оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя. Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява възможността кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Дейността по „усвояване“ на кредит следва да се разбира като съвкупността от всички стъпки, през които кредитополучателят следва да премине, за да получи определена сума – от подаването на заявка за кредит, до фактическото получаване на парите. Тази дейност включва извършване на действия както от страна на потребителя (подаване на искане за кредит, деклариране на определени обстоятелства, предоставяне на документи за имущество и доходи), така и от страна на кредитодателя (проверка на имущественото състояние на потребителя, представяне на преддоговорна информация, съставяне на договор и ангажиране на служител за подписването му, съответно – предоставяне на отпуснатия кредит). В случая следва да се приеме, че законодателят забранява уговаряне на такси за всяка от тези стъпки, тъй като съществува житейска презумпция, че по този начин потребителят бива натоварен с разходи, които биха довели до търговска печалба на кредитодателя – дейността по отпускане и предоставяне на кредити е търговска дейност, при която основният източник на печалба е начисляваната лихва, поради което законодателят е предвидил ограничения на съпътстващите тази лихва разходи, включително тези за усвояване на кредита. Същото се отнася и до услугата „Флекси“, която касае определянето на „гъвкав погасителен план“.

В посочения смисъл конкретно е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело 3

C‑714/22.

С оглед всичко изложено, предвид липсата на коректно посочване на действителния размер на ГПР, настоящият съдебен състав намира, че сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респ. ответникът дължи връщане единствено на чистата стойност на същия – арг. чл. 23 ЗПК, т.е.

600 лева, поради което липсва основание за задържане на суми над този размер.

При изготвяне на заключението относно погасяванията на ищеца информация от счетоводството на ответника не е била предоставена – въпреки задължаването с Определение № 689/02.03.2026 г. на ответника да окаже съдействие на вещото лице във връзка със счетоводната информация, което му е било връчено по електронен път. В тази връзка, с оглед представения от ищеца опис на плащанията, в контекста на гласните доказателства и при прилагане последиците на чл. 161 ГПК, за които ответникът конкретно е бил предупреден с Определението от 02.03.2026 г., съдът намира за доказани извършваните от страна на ищеца погасявания по договора за кредит в посочения в исковата молба размер – общо 1324,74 лв.