Решение № 1354 от 02.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1354 гр. Бургас, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120107656 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от В.

Н. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б.******, срещу „ДС ТРАВЕЛ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Б.******, ЕИК 202285614, представлявано от управителя Д. И. К.

По твърдения в исковата молба, ищецът е бил назначен на работа при ответника на длъжност „********“ с Трудов договор № */****** г. и основно трудово възнаграждение от 933 лева. Трудовият му договор не е бил прекратен с изтичането на предвидения в него шестмесечен срок, поради което на основание 69, ал. 1 от КТ същият се е трансформирал в безсрочен.

Ищецът сочи, че трудовото му правоотношение е прекратено на 24.03.2025 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Излага, че съгласно ПМС № ********2024 минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2025 г., е определена в размер на 1077 лева месечно, което автоматично е индексирало основното му месечно трудово възнаграждение именно в този размер. Този извод според него следва от разпоредбата на чл. 66, ал. 2 КТ, съобразно която трудовият договор не може да съдържа по-неблагоприятни условия от уредените с повелителни правни норми (какъвто е и размерът на минималната работна заплата за страната).

Освен горното излага, че по силата на трудовия договор, чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и ПМС № ********2007 г. за определяне на минималните размери на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, издадено на основание чл. 244, т. 2 от КТ, на работника се дължи допълнително трудово 1 възнаграждение в размер на 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. Твърди, че след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество останали неизплатени дължимите му трудови възнаграждения (основно и допълнително) за месеците януари, февруари и март 2025 г. Излага, че към 14.08.2020 г. трудовият му стаж като ******** е 30 г., шест месеца и два дни, като отделно от това има допълнително стаж и като ******** на ********. Като към тях се прибавят 10 месеца и 27 дни на същата длъжност при ответния работодател, то следва, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение същият възлиза на над 31 години. Поради това и съобразно разпоредбата на чл. 12, ал. 10 НСОРЗ счита, че полагаемото му се допълнително трудово възнаграждение възлиза на 1,86 % от основната заплата, т.е. на сумата от 20,03 лева за всеки един отработен месец. Предвид изложеното размерът на неизплатеното му брутно трудово възнаграждение за месеците януари, февруари и март 2025 г. се явява в размер 1097,03 лева месечно или общо 3291,09 лева за трите месеца.

Ищецът сочи, че съгласно т. 1 от сключения между страните трудов договор, възнаграждението за положения труд подлежи на изплащане найкъсно до 25-то число на месеца, следващ този, за който е положен трудът.

След тази дата работодателят изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва съгласно разпоредбите на чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С оглед изложеното и дължимата законна лихва до датата на предявяване на настоящия иск е в общ размер на 345,16 лева, изчислена както следва:

- Законна лихва за периода от 26.02.2025 г. до 28.12.2025 г. върху сумата от 1097,03 лева - 127,10 лева.

- Законна лихва за периода от 26.03.2025 г. до 28.12.2025 г. върху сумата от 1097,03 лева - 115,47 лева.

- Законна лихва за периода от 26.04.2025 г. до 28.12.2025 г. върху сумата от 1097,03 лева - 102,59 лева.

Твърди още, че към датата на депозиране на исковата молба процесните суми не са му заплатени, поради което и предявява своите искови претенции, а именно за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3291,09 (три хиляди двеста деветдесет и един лева и девет стотинки) лева, съставляваща неизплатени трудови възнаграждения за месеците януари, февруари и март 2025 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в общ размер на 345,16 (триста четиридесет и пет лева и шестнадесет стотинки) лева, считано от деня, следващ деня на падежа на всяко едно месечно възнаграждение (съответно 26.02.2025 г., 26.03.2025 г. и 26.04.2025 г.) до датата на предявяване на настоящата искова претенция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

В съдебно заседание по искане на ищеца съдът е допуснал изменение на иска, като е приел, че е сезиран с иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 410.44 лв. с еврова равностойност от 1 743.73 евро, съставляваща неизплатени трудови възнаграждения за месеците януари, 2 февруари и март 2025 г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в общ размер на 345,16 (триста четиридесет и пет лева и шестнадесет стотинки) лева, считано от деня, следващ деня на падежа на всяко едно месечно възнаграждение (съответно 26.02.2025г., 26.03.2025г. и 26.04.2025г.) до датата на предявяване на настоящата искова претенция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага, че предявената претенция е допустима, но изцяло неоснователна.

Ответникът не спори, че между него и ищеца има сключен трудов договор на 26.04.2024г., по силата на който същият се задължава да изпълнява длъжността „********“ срещу основно възнаграждение в размер на 933лв.

Трудовият договор с ищеца действително бил прекратен на 24.03.2025г., на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие на страните по договора.

Не спори и че уговорката между страните, обективирана в трудовия договор, е била трудовото възнаграждение да бъде заплащано до 25-то число на месеца следващ текущия, т.е. изработения.

Ответникът оспорва изцяло твърдението на ищеца, че възнаграждението му не е заплатено, като твърди, че същото е платено в срок и в брой, което обстоятелство се потвърждава и от факта, че ищецът е работил през процесните месеци за дружеството преди трудовото му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, а не по инициатива на работника по чл.327, ал. 1, т.2 от КТ, както би следвало да се случи, ако работодателят действително бе забавил изплащането на трудовото възнаграждение. В условията на евентуалност оспорва размерите на претендираните трудови възнаграждения.

Ответникът излага, че с оглед на това, че исковата претенция е за трудово възнаграждение, то на основание чл.4, ал.1, т.1 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, ДЗПО са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.

Съответно се дължат и задължителни здравно осигурителни вноски по ЗЗО и данък общ доход на основание чл.24 от ЗДДФЛ. Поради това от брутната работна заплата на работника се удържат всички дължими към държавата вноски и се заплаща нетна сума или чиста сума за получаване, която изчислена на база минималната работна заплата за 2025г. е в размер на 1077.00 лв. е 835.74 лв.

Твърди още, че доколкото ищецът сочи в исковата си молба, че трудовото му правоотношение е прекратено считано от 24.03.2025г., то претенцията му за трудово възнаграждение след тази дата се явява необоснована. Отделно през месец март 2025г. ищецът е ползвал по болничен лист № ******** от 14.03.2025г. - 4 дни отпуск поради временна неработоспособност за периода 3 от 14.03.2025 до 17.03.2025г., поради което възнаграждението му за месеца следва да бъде изчислено за 12 работни дни.

Ответникът възразява и по отношение на претенцията на ищеца за допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит по чл. 12, ал.10 НСОРЗ, като твърди, че при сключване на трудовия договор между страните К. не го е уведомил за притежавания от него трудов стаж на тази длъжност, което се установявало и от сключения между тях договор.

По отношение на претенцията на ищеца за автоматично увеличение на трудовото му възнаграждение, с оглед на приемането на ПМС № ********2024г. за увеличаване на размера на минималната работна заплата, сочи, че същото не се случва по силата на закона и следва да бъде договорено изрично от страните или да бъде увеличено едностранно от работодателя по силата на чл.118, ал.3 от КТ. В този смисъл счита, че брутното и основно възнаграждение на ищеца остава непроменено, както е договорено в размер на 933.00лева, като с оглед на въведената минимална работна заплата осигурителният му доход възлиза на 1077 лева.

Предвид изложеното моли така предявените претенции да бъдат отхвърлени, като ищецът бъде осъден да заплати на ответника всички сторени в процеса разноски.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е налице спор между страните, че между тях са били налице валидно възникнали трудови правоотношения, в рамките на които ищецът се е задължил да изпълнява при ответника длъжността „********“ срещу основно възнаграждение в размер на 933 лв. В тази връзка е представен и трудов договор № */******г.

Видно от трудовия договор, страните са се съгласили, че за трудов стаж и придобит професионален опит се дължи 0% допълнително възнаграждение.

Не е посочен и предходен стаж на ищеца на същата длъжност.

Страните са приели, че така предвиденото по договора трудово възнаграждение ще бъде изплащано до 25 число на месеца. Като допълнително условия на договора е предвидено, че за трудов стаж и придобит професионален опит на работника се дължи 0,60%.

Представена е Заповед № */****** г. за прекратяване на трудовото правоотношение па основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 24.03.2025 г.

По делото са представени копия на трудовите книжки на ищеца, видно от които същият има предходен опит и стаж, като е изпълнявал длъжността ******** и при други работодатели.

По делото е допусна съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че по данни от представените от ответника - ДС Травел ЕООД фишове за начислени трудови възнаграждения за всеки от месеците януари 2025, февруари 2025 и март 2025, брутното възнаграждение на ищеца е 4 както следва 1077 лв. за януари и февруари и 721,60 лв. за март месец. След удръжките възнагражденията са 835,74 лв. за януари и февруари, а за март месец 567,48 лв. При така изчислените суми не е начислено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, съгласно чл.12, ал. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

За да изчисли дължимото допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, съгласно чл.12, ал. 4 от НСОРЗ, вещото лице е съобразило представените по делото три броя трудови книжки и е изчислило трудовия стаж при прилагане на разпоредбите на чл. 355 от КТ. Трудовият стаж, изчислен от експертизата, на длъжност „********“ е 35г.,10м. и 13дни , в това число 30 г. 6м. 1д. „********“. Експертът е приел, че така изчисленият трудов стаж на длъжността „********“ отговаря на посочения в Разпореждане №********** за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 22.07.2020 г. №******** от 06.10.2020, осигурителен стаж за II категория труд. Предвид така изчисленият стаж и съобразно разпоредбите на НСОРЗ, вещото лице е изчислило, че за месеците януари и февруари на 2025г. ищецът е следвало да получи допълнително по 200,32 лв. за придобит стаж, а за март месец сумата от 89,41 лв., като тези суми са брутни.

Съобразявайки всичко по-горе вещото лице е изчислило, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец януари и месец февруари на 2025г. е 1277,32 лв., а за месец март 855,80 лв. или общо сумата от 3410,44 лв. с равностойност от 1743,73 €.