Решение № 34 от 03.02.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Кърджали, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20245140101180 по описа за 2024 година

Ищецът УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Кирович“ АД е предявило кумулативно обективно съединени осъдителни искове срещу Х. Ю. С. с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ вр. с чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 11667,00 лева – неплатена част от уговорена неустойка по чл. 9 от сключеното на 09.12.2020 г. между страните споразумение поради прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока на споразумението, ведно със законната лихва върху главницата от 11667,00 лева от подаване на исковата молба (27.08.2024 г.) до окончателното плащане, както и за сумите от 2058,29 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената втора погасителна вноска (главница) от 6667,00 лв. за периода от 30.01.2022 г. – 25.08.2024 г. и 1206,14 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената трета погасителна вноска (главница) от 5000,00 лв. за периода 30.09.2022 г. – 25.08.2024 г., съобразно сключеното на 24.09.2021 г. между страните споразумение.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът Х. Ю. С., ЕГН **********, е бил назначен на работа в УМБАЛ “Проф. Д-р Стоян Киркович” АД, ЕИК 123535874, гр. Ст. Загора, **** с трудов договор № ***, на длъжност *** по специалността "***", код по НКП 22127081, клас професии: ***, считано от 27.05.2019 г., със срок до датата на придобиване на права на специалист, но не по-късно от една година от допускане на специализанта до държавен изпит - до 31.05.2022 г., като същият е бил преназначен в ищцовото дружество с последващи допълнителни споразумения със срок до 31.05.2022 г, но преждевременно трудовото правоотношение с ответника е било прекратено със заповед № 371/20.09.2021 г. по взаимно съгласие на осн. чл.

1

325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, считано от 20.09.2021 г.

Ищецът твърди, че на 09.12.2020 г. между страните е било подписано споразумение (в сила от същата дата) във връзка с придобиване на специалност в сферата на здравеопазването (ЧР-01-1/13.01.2021 г.), с което са се споразумели, че УМБАЛ “Проф. д-р Стоян, Киркович” АД дава съгласие ответника Х. Ю. С. да се обучава в база за практическо обучение УМБАЛ “Проф. д-р Стоян Киркович” АД за придобиване на специалност „***“, със срок на обучение 1 г. и 8 м., на основание подписан трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, със задължението на ответника да остане на работа в лечебното заведение за срок, равен на срока за придобиване на специалност 1 г. и 8 м., като са предвидени неустойки при неизпълнение в полза на ищеца.

Така съгл. т. 7 от споразумението при прекратяване на обучението за придобиване на специалност, ответникът дължи неустойка на ищеца в размер на 10 000,00 лв. за всяка година проведено обучение. Съгласно следващата т. 8 при незапочване на работа в УМБАЛ “Проф. д-р Стоян Киркович” АД, след придобиване на специалност, ответникът дължи на дружеството неустойка в размер на 10 000,00 лв. за всяка година проведено обучение и като последна клауза на отговорност е предвидено, че при прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока по настоящето споразумение, ответникът дължи на дружеството-ищец неустойка в размер на 10 000,00 лв. за всяка година от остатъка на неотработения срок.

По нататък се твърди, че ответникът е прекратил трудовото си правоотношение с работодателя преди да е придобил специалност “***”, като по този начин се е отклонил от задълженията си по чл. 6 от подписаното между страните споразумение и е следвало да понесе отговорността си съгласно чл. 9 от споразумението, тъй като е била налице хипотезата на прекратяване на трудовия договор преди изтичане срока на споразумението, т.е. по отношение на неотработения срок следвало да се приложи хипотезата на пълното неизпълнение, респективно търсената неустойка се равнявала на максималния период от 1 година и 8 месеца (в размер на 16 667,00 лв. определена, както следва: за една година: 10 000,00 лв. и за 8 месеца: 10 000,00 лв.: 12 месеца х 8 месеца = 6 667,00 лв.), като същата е била дължима от датата на неизпълнението на договора - 20.09.2021 г. Във връзка с така определеното задължение от 16 667,00 лв. между страните е било подписано споразумение за разсрочено плащане на същото, като е било направено само едно плащане от страна на ответника на сумата в размер на 5000 лв.

Сочи, че към настоящия момент вземането от ответника д-р Х. Ю. С. е в размер на 11 667,00 лв. главница и 3264,43 лв. мораторна лихва съобразно клаузите на подписаното на 24.09.2021 г. между страните споразумение, за периода от датата на изискуемост на всяка неплатена погасителна вноска до датата на завеждане на исковата молба, които суми ответникът не е заплатил.

Искането е ответникът да се осъди да плати на ищеца претендираните суми, ведно със законна лихва върху главницата за периода от завеждане на 2 исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът в законоустановения едномесечен срок е подал отговор, в който счита иска за процесуално допустим, но неоснователен. По отношение на неоснователността на иска изразява становище, че в сключения между страните трудов договор № *** и допълнителни споразумения към него (от 01.01.2020 г. и 01.02.2021 г.) не е уговорена клауза за дължима неустойка от страна на ответника при предсрочно прекратяване на договора. Също така счита, че в представеното споразумение във връзка с придобиване на специалност в сферата на здравеопазването от 09.12.2020 г. не е направена референция към горепосочения трудов договор, който извод прави с тълкуването на т. 2 от посоченото споразумение, както и с оглед съдържанието на цитираните по-горе допълнителни споразумения. Счита, че при наличие на воля на страните за дължимост на посочената неустойка, това е следвало да бъде уговорено с допълнително споразумение към конкретния трудов договор. В допълнение сочи, че в споразумението от 09.12.2020 г. не е уговорен срок, след изтичането на който се дължи неустойка. Според ответника, при тълкуване на разпоредбата на т. 9 от споразумението, би могло да се заключи, че тя предвижда хипотеза при която специализантът е придобил специалност но време на действие на трудовият му договор, но той го е прекратил, преди да отработи срока в който се е обучавал в лечебното заведение. Твърди, че е налице неяснота относно дефиницията „неотработен срок“. Заключава, че клаузите на споразумението са неясни и непълни и от него не може да се определи каква е била волята на страните при сключването му.

На следващо място посочва, че не е налице основание за претендиране на неустойка по т. 9 от Споразумението от 09.12.2020 г., тъй като е свързана с едно бъдещо несигурно събитие, а именно придобиването на специалност.

Счита, че тъй като към момента на прекратяване на трудовия договор 20.09.2021 г., ответникът не е придобил специалност, съответно за него не е възникнало задължение да остане на работа в лечебното заведение за срок, равен на срока за придобиване на специалност. Не са били налице данни и към момента на прекратяване на трудовия договор обучението за придобиване на специалност да е било прекратено.

Отбелязва, че на 01.01.2022 г. след успешно положен държавен изпит е придобил специалността „Специалист по физикална и рехабилитационна медицина“, за което има издадено Свидетелство за призната специалност, ответникът, едва след прекратяване на договора му с ищеца. Счита, че дори и да се приеме, че е уговорена неустойка по т. 8 от споразумението, тя се дължи за всяка година проведено обучение или от 09.12.2020 г. (датата на сключване на споразумението, с което ищецът се е съгласил, ответникът да се обучава при него и е била предвидена неустойката) до 20.09.2021 г. (датата на прекратяване на трудовия договор, от който момент ответникът е престанал да се обучава при ищеца). Съответно изчислява, че би се дължала неустойка за 9 месеца и 10 дни. Но посочва, че в процесния случай, ищецът не претендира 3 неустойка по т. 8 от споразумението, а претендира неустойка на ДРУГО основание, това по т. 9 от споразумението и то за СРОК ОТ 1 година и 8 месеца, поради което счита, че искът следва да бъде отхвърлен само на това основание.

По отношение на подписаното на 24.09.2021 г. споразумение, счита че то е лишено от основание и не установява валидно възникнало задължение за заплащане на обезщетение. В тази връзка на първо място посочва, че в него е предвидено, че се дължи обезщетение на лечебното заведение за неизпълнение на споразумение от 09.12.2020 г., а не неустойка, като прави разграничение между двете. Употребата на термина „обезщетение“ в споразумението счита, че предполага настъпване на вреди за ответника, които следва да се докажат. От друга страна пък твърди, че в предходното споразумение от 09.12.2020 г. е предвидена неустойка, поради което липсва идентитет между предвиденото в двете споразумения. От това заключава, че липсва основание по смисъла на 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД на споразумението от 24.09.2021 г., което е сключено въз основа на споразумението от 09.12.2020 г.

От посоченото ответникът извежда и друг порок, а именно пълна неопределеност и неопределяемост на задължението му, респ. на неговия предмет, още към момента на сключването на споразумението, което определя като липса на предмет по силата на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. В резултат на изложеното ответникът счита, че недопустимо ищецът е кумулирал неустойка за неизпълнение с обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва за същото неизпълнение.

При условията на евентуалност, на основание чл. 111, буква „б“ от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за неустойка.

При условията на евентуалност, в случай че предявения иск се приеме за основателен и доказан прави възражение за прихващане с насрещните си вземания в размер общо на 5000 (пет хиляди) лева, платени на 21.09.2021 г., т.е. преди Споразумението от 24.09.2021 г., която сума счита за получена от ищеца без основание и подлежаща на връщане на основание чл. 55 от ЗЗД.

Иска отхвърляне на исковете и присъждане разноски.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез процесуални представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

От представените доказателства по делото е видно, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, обективирано първоначално в трудов договор № ***, а впоследствие и в доп. споразумение от 01.01.2020 г. и 01.02.2021 г. към трудов договор № ***, сключено на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 и Наредба № 1/2015 г. на МЗ, за извършване на определена работа - обучение за придобиване на специалност, по силата на което ответникът заема длъжността 4

*** по специалността "***" в ищцовата болница, с място на работа "Отделение по физикална и рехабилитационна медицина", със срок на договора до датата на придобиване на права на специалист, но не по-късно от 1 година от допускане на специализанта до държавен изпит до 31.05.2022 г. /т.

3 от договора и от доп. споразумения към него/. Определено е работното време по 7.00 ч. дневно и основното трудово възнаграждение 750 лв., променено с първото доп. споразумение на 1000 лв., а с последното на 1100 лв. В трудовия договор е посочено, че на осн. чл. 20 от Наредба № 1/2015 г. на МЗ, за ръководител на практическото обучение на служителя специализант е определен д-р С.К., който осигурява и контролира присъствието на специализанта в друго лечебно заведение за частите от учебната програма, които базата за практическо обучение не може да проведе и за предвиденото в учебната програма теоретично обучение. На 09.12.2020 г. страните сключили и споразумение във връзка с придобиване на специалност във сферата на здравеопазването.