Решение № 558 от 11.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330103411 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 против И. Г. Х., ЕГН: **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във ср. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми по Договор за потребителски кредит № **г.: 500 лв. (петстотин четиридесет и шест лева и пет стотинки) – главница; 34.15 лв. (тридесет и четири лева и петнадесет стотинки) - договорна лихва за периода от 30.10.2019 г. до 30.12.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 204.57 лв. (двеста и четири лева и петдесет и седем стотинки) - обезщетение за забава за периода от 31.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 97/04.01.2024г. по ч.гр.д. 88/2024г. по описа на ПРС, XVIII състав.

Ищецът твърди, че на ** г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ** г.. сключен между "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД. произтичащо от договор за потребителски кредит № ** г.. е прехвърлено в собственост на ..Агенция за 1 събиране на вземания" ЕАД. ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Общите условия към договора за потребителски кредит съдържат клауза, която дава право на Кредитодагеля по всяко време да прехвърля правата си по договора на избрано от него трето лице. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД с Уведомително писмо с изх. № ** от дата 1** г.. изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. в качеството й на пълномощник на цедента.

Твърди се, че "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД е упълномощило ..Агенция за събиране на вземания" ЕАД. в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от ** г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99. ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на "АЙ ТИ ЕФ ТРУП" АД чрез ..Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ ** от ** г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес.

Сочи се, че на 30.09.2019 г. между "АЙ ТИ ЕФ ТРУП" АД /Кредитодател/ и И. Г. Х. /Кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит с № **, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. С подписването на договора за кредит страните са се съгласили и декларирали, че договорът за потребителски кредит е сключен на основание Предложение за сключване на договор за потребителски кредит отправено от Кредитополучателя към Кредитодателя и Стандартен Европейски формуляр предоставен предварително от Кредитодателя на Кредитополучателя, в който са посочени индивидуалните условия на потребителския кредит.

Сочи се, че с подписването на договора Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя парична сума в размер на 500 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, като Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя общата стойност на плащанията по кредита, която е в размер на 534.15 лв. Така. договорната лихва но кредита е уговорена от страните в размер на 34.15 лв.

Съгласно 1 югасителния план. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срок до 30.12.2019 г. на 3 равни месечни погасителни вноски, в размер на 178.05 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 30.10.2019 г.. а падежът на последната погасителна вноска е 30.12.2019г.

Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 30.12.2019г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Съгласно договора за потребителски кредит, при забава на което и да е парично задължение Кредитополучателят дължи законна лихва за забава върху неплатената главница за времето на забавата. На посоченото основание, на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва, за периода от 31.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на ИМ от ответника, с който се поддържа становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди се, че че договор за потребителски кредит №**г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл.26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че с сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл.

22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗГГК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно обстоятелството, че между ответника И. Х. и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № **г., по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 500 лева със срок на погасяване до 30.12.2019г. Това обстоятелство се подкрепя и от представения на л. 8 по делото договор за паричен заем.

С разпоредбата на чл. 5 и сл. от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне две от следните обезпечения: запис на заповед, издаден от заемателя, банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл.

9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем.

С клаузата на чл. 5.6 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) сключен между “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача всички вземания по договори за потребителски кредит, сключени в съответствие с действащото законодателство, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.

По делото е представено Приложение № 1 към договора, в което е посочено вземането на цедента против ответника.

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.

Следва да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

3

99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.

По отношение на породеното между страните облигационно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В конкретния случай, съобразно чл. 5.6 от договора, кредиторът изисква заплащането на неустойка за непредставено обезпечение, посочена в Приложение № 1 от към договора за кредит като сума в размер от 1, 71 лева средно на ден. Прочитът на съдържанието на процесната клауза от договора и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество същата представлява скрито възнаграждение за кредитора ( което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка).

Изискванията за предоставяне на обезпечение в кратък срок и заплащане на неустойка при непредставяването на такова са на практика неосъществими за потребителя, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в нисък размер ( 500 лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция за целия размер на вземането по договора ( за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях ( така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение ). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели единствено да капитализира допълнителен приход.

Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към разходите по кредита, като по този начин директно нарушава нормата на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК и едновременно с това се стреми да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в погасителния план към Договора, изначално разсрочва вземането за „неустойка при липса на обезпечение” като при формирането на всяка анюитетната вноска добавя и част от дължимата сума за „неустойка“. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да 4 бъде включено в годишния процент на разходите. Това следва да се окачестви като нелоялна и по – специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО ( директивата адресира нелоялните търговски практики ), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Последното обстоятелство е особено значимо, тъй като в процесния случай в Приложение № 1 към договора е посочено, че общата сума, която потребителят ще заплати в края на договора е 534, 15 лв. Тази стойност обаче, не съответства на реалните разходи по договора, тъй като в нея не е включено вземането за „неустойка“ ( което, както вече бе посочено представлява скрито възнаграждение, което кредиторът условно е обозначил като „неустойка“ ).