Определение № 508 от 08.07.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. Враца, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500371 по описа за 2026 година

Производството се развива по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 12467/03.06.2026 г. от Р. Г. Д. против Определение № 1228/02.06.2026 г., с което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр. дело № 4426/2026 г. по описа на Районен съд – Враца до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 4599/2026 г. по описа на Районен съд – Враца.

Жалбоподателката счита, че определението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и ограничава правото й на ефективна съдебна защита.

Посочва, че с предходно Определение № 1215/01.06.2026 г. съдът е отказал да разгледа съвместно предявения от нея инцидентен установителен иск инкорпориран в молба с вх. № 21/05.01.2026 г. по описа на РС Оряхово, за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, като е отделил този иск в самостоятелно производство. Според нея именно това процесуално действие е довело до създаването на изкуствена преюдициалност между двете дела.

Жалбоподателката счита, че спорът следва да бъде разгледан в неговата цялост, тъй като искът за нищожност на договора и искът за съдебна делба са тясно свързани. Сочи, че съдът неправилно е разделил производствата и впоследствие е спрял делбеното дело, позовавайки се на необходимостта първо да бъде решен спорът относно действителността на сделката.

В жалбата се подчертава още, че делото е преминало през няколко районни съдилища, като през цялото време исковете са били разглеждани като обективно съединени, без това да затруднява развитието на процеса. Поради това жалбоподателката не приема промяната в подхода на Районен съд – Враца, която според нея води до неоправдано забавяне на правосъдието.

Според изложените доводи спирането на производството по делбата необосновано отлага защитата на наследствените й права. Счита, че съдът е длъжен да разгледа всички свързани въпроси в едно производство, за да установи правилно състава на наследствената маса.

Поради изложеното се иска отмяна на Определение № 1228/02.06.2026 г. по описа на РС-Враца и връщане на делото за разглеждане в неговия първоначален вид, без отделяне на исковете и без спиране на производството.

Постъпила е и въззивна частна жалба вх.№ 13697/12.06.2026 г. от адв. С. Л. –П. в 1 качеството й на назначен процесуален представител на Р. Г. Д., с която обжалва Определение № 1228/02.06.2026 г. по гр.д. № 4426/2026 г. на Районен съд – Враца, с което на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 4599/2026 г. на същия съд.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно и постановено в нарушение на процесуалния закон.

Излага, че гр.д. № 4599/2026 г. е образувано вследствие на отделянето в самостоятелно производство на предявен в делбеното производство инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, който е предмет и на иска за съдебна делба. Според жалбоподателя този иск е свързан с предмета на делбата и е следвало да бъде разгледан съвместно в рамките на делбеното производство.

Поддържа се, че чрез отделянето на инцидентния установителен иск и последвалото спиране на делото е създадена изкуствена преюдициалност, довела до необосновано забавяне на производството и до ограничаване правото на доверителката й на ефективна съдебна защита.

Посочва се още, че производството е преминало през няколко съдилища поради направени отводи на всички съдии от Районен съд – Бяла Слатина, Районен съд – Оряхово и Районен съд – Козлодуй, без спорът да бъде разгледан по същество. Според жалбоподателя постановените определения водят до неоправдано процесуално забавяне.

Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за наличие на преюдициалност между двете производства, като се поддържа, че тя е резултат от неправилното отделяне на инцидентния установителен иск. Твърди се нарушение на принципа на процесуална икономия и необходимостта всички свързани претенции да бъдат разгледани в едно производство.

В жалбата се сочи, че е подадена молба за обезпечение на исковете, чрез налагане на възбрана върху процесния недвижим имот, по която съдът не се е произнесъл, въпреки отстраняването на констатираните нередовности на исковата молба.

С оглед изложеното се иска отмяна на Определение № 1228/02.06.2026 г. по гр. д. № 4426/2026 г. на Районен съд – Враца и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

За да се произнесе по подадените въззивни частни жалби, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Г. Д., ЕГН **********, против В. Д. Е., ЕГН **********, с правно основание чл. 34 ЗС, с която е поискано от съда да бъде допусната и извършена съдебна делба на оставените в наследство от наследодателя на страните Г. Г. Е., ЕГН **********, починал на 29.07.2025 г., съсобствени:

1/недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Бяла Слатина, одобрени със Заповед № РД-18267/25.08.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр.

Бяла Слатина, ул. ***, намиращ се на ет. 3 в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, брой етажи: 5, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ на самостоятелния обект: 76.93 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 3 – 5.94 кв.м., 7.27 % идеални части от общите части и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта *** и над обекта ***,

2/движима вещ – лек автомобил марка „Шкода” модел „Фабия” с рег. № ВР **** СМ, с рама № ***, цвят: черен металик.

В хода на делото ищцата многократно е заявявала, че оспорва договора за покупко2 продажба на апартамента обективиран в Нотариален акт № 194, т. III, рег. № 3667, дело № 565/09.10.2024 г., с който собствеността върху същия е прехвърлена от Г. Г. Е. и В. Д. Е. на сестра й М. Г. Г.. Твърди, че сделката е привидна и прикрива договор за дарение, като уврежда наследствените й права.

След отвеждане на съдиите от Районен съд – Бяла Слатина делото последователно е разглеждано от Районен съд – Оряхово и Районен съд – Козлодуй, а впоследствие е изпратено на Районен съд – Враца.

Междувременно ищцата с молба вх. № 113/09.01.2026 г. е уточнила, че поддържа иск за прогласяване на нищожност на договора за покупко-продажба от 09.10.2024 г., сключен пред нотариус КарабЕ., с който наследодателят Г. Г. Е. се е разпоредил с имущество, част от наследствената маса. Заявено е, че поддържа прогласяване нищожността на сделката на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД – липса на действителна воля и противоречие със закона, на основание чл. 29 ЗЗД – злоупотреба с тежкото здравословно и психическо състояние на наследодателя и на основание чл. 33 ЗЗД – увреждане на наследствените права на ищцата.

С Определение № 1215/01.06.2026 г. съдът е отделил за разглеждане в самостоятелно производство предявения от Р. Г. Д. иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 194, т.

III, рег. № 3667, дело № 565/09.10.2024 г., с който процесният апартамент в гр. Бяла Слатина е прехвърлен на М. Г. Г.. По отделения иск е образувано гр. д. № 4599/2026 г. по описа на Районен съд – Враца.

Съдът в мотивите на атакуваното определение приел, че изходът на производството по гр.д. № 4599/2026 г. има преюдициално значение за спора по съдебната делба, тъй като уважаването или отхвърлянето на иска за прогласяване нищожността на договора ще обуслови преценката дали процесният имот е съсобствен между страните по делбата или е станал собственост на трето лице по силата на договора за покупко-продажба.

Поради това съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е спрял производството по гр. д. № 4426/2026 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 4599/2026 г. по описа на Районен съд – Враца.

Частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежно легитимирани лица, имащи правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато изходът на делото зависи от решението по друго висящо дело. Това е налице при преюдициалност – когато по другото дело се решава въпрос, който е от значение за правилното решаване на спора.

В задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че преюдициалност е налице тогава, когато по друго висящо производство ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо правен спор относно правоотношение или правнорелевантен факт, който е от значение за възникването, съществуването или упражняването на спорното право по обусловеното дело. В този случай съдът по обусловеното производство е длъжен да съобрази правните последици на решението по преюдициалния спор при постановяване на своя съдебен акт.

В настоящия случай производството по гр. д. № 4426/2026 г. е във фазата по допускане на съдебна делба. В тази първа фаза съдът следва да установи между кои лица ще се извърши делбата, кои имоти съставляват делбената маса и какви са правата на 3 съделителите върху тях. Следователно съдът е длъжен да формира извод относно принадлежността на процесния недвижим имот към наследствената маса и относно съществуването на съсобственост между страните.

Безспорно е по делото, че предмет на иска за делба е самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Бяла Слатина.

Безспорно е също така, че по гр. д. № 4599/2026 г. по описа на Районен съд – Враца е предявен иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 194, т. III, рег. № 3667, дело № 565/09.10.2024 г., с който именно този имот е прехвърлен на М. Г. Г..

Следователно по преюдициалното производство ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо въпросът дали процесният договор е породил вещнопрехвърлителното си действие и дали правото на собственост върху имота е преминало върху приобретателя.

От разрешаването на този спор пряко зависи разрешаването на основния въпрос в делбеното производство – дали процесният имот е част от наследствената маса и съществува ли съсобственост между страните по отношение на него.

При уважаване на иска за нищожност договорът няма да произведе вещнопрехвърлителен ефект и имотът ще се счита за останал в патримониума на наследодателя към момента на откриване на наследството, поради което би могъл да бъде включен в делбената маса. При отхвърляне на иска следва да се приеме, че договорът е породил своето вещноправно действие и собствеността върху имота е преминала върху приобретателя, което обуславя различен извод относно предмета на делбата и кръга на лицата, носители на права върху имота.

Поради това между двете производства съществува пряка и непосредствена връзка на обусловеност, като решението по гр. д. № 4599/2026 г. ще има значение за правилното разрешаване на спора по делбата.

Този извод съответства както на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС относно значението на валидността на правната сделка като преюдициален въпрос, така и на трайната практика на ВКС по приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

В Определение № 71/10.03.2014 г. по ч. гр. д. № 7287/2013 г., II г. о., и Решение № 66/16.06.2014 г. по гр. д. № 5605/2013 г., I г. о., ВКС приема, че споровете между сънаследниците и съсобствениците относно правоотношенията, обуславящи допускането на съдебната делба, включително относно кръга на съделителите, размера на дяловете им и принадлежността на имотите към делбената маса, могат да бъдат разрешавани както в рамките на делбеното производство по реда на чл. 342 ГПК, така и чрез самостоятелен иск по общия исков ред. Разпоредбата на чл. 342 ГПК урежда единствено процесуалния срок за повдигане на тези възражения пред делбения съд, но не изключва възможността заинтересованата страна да предяви отделен иск за защита на спорното си право, включително и след образуване на делбеното производство, стига решението за допускане на делбата да не е влязло в сила. В случаите, когато изходът на предявения иск е от преюдициално значение за правилното разрешаване на спора по допускане на делбата, производството по делбеното дело подлежи на спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на исковия процес с влязъл в сила съдебен акт, тъй като едва решението по допускане на делбата преклудира възможността за последващо оспорване на тези правоотношения между същите страни.