Решение № 280 от 09.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Бургас, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № ****2120107868 по описа за **** година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е предявен от Д. Д. П. с ЕГН **********, срещу Л. Ц. Д. с ЕГН ********** установителен иск с правно основание чл.

124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на Поземлен имот с площ от 161 кв.м., за който е отреден имот с идентификатор *****.***.** код по ЕКАТТЕ на село А., квартал с номер ***, поземлен имот **, местност „Н.***“, село А., с предназначение: за труд и отдих с номер по предходен план: ** /*******/, при граници:

********.**, ********.**, ********.** и ********.**.

Направено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт от **.**.****г., № *** том *, peг. № ****, дело № ***/ **** г. на нотариус И. К..

По твърдения в исковата молба, ищцата, като наследник на Д. Г. П., починал на **.**.****г., е собственик на процесния недвижим имот. Същата сочи, че имотът е бил предоставен на покойния й баща преди повече от 10 години преди неговата смърт от Община С. на основание параграф 4 от ЗСПЗЗ. Излага, че в регистъра на новообразуваните имоти за местността „Н.***“ село А., баща й е бил записан като собственик на имота.

С изрично становище представено в съдебно заседание на **.**.****г. ищцата е заявила, че претендира да е станало собственик на имота въз основа 1 на давностно владение, което еднолично е упражнявала от **.**.****г. След месец декември 2023 г. ищцата твърди, че имотът е бил ограден с мрежа от ответницата, без нейното знание и съгласие. След това Д. се снабдила и нотариален акт за имота, въз основа обстоятелствена проверка.

Ищцата излага, че тя и баща й, преди смъртта му, са владеели имота в продължение на 25 годни, поради което тя е придобила собствеността му на основание спокойно и непрекъснато давностно владение в посочения период.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на исковата претенция.

Твърди се, че родителите на ответницата - Ц. М. С. и И. С. С. са собственици на дворно място, записано като имот 84 с площ 255 кв.м., находящ се в местността „Н.***“. Съгласно издаденият им документ за собственост, имотът се води в землището на м.с. Р., но всъщност попада в землището на с. А., а по някои регистри, се води в землището на гр. Ч.

Съгласно КККР представлява ПИ с идентификатор ********.**. Ответницата сочи, че този имот родителите й са придобили като ползватели чрез предоставяне по реда на постановление на МС. С Решение № ****/**.**.**** г. по гр. д. ****/**** г. на БРС, влязло в законна сила на **.**.**** г., били признати за ползватели, а с нотариален акт № ***, том **, дело ****/**** г. на БРС са били признати за собственици. Излага, че видно от представения към исковата молба регистър на новообразуваните имоти, родителите й са записани на основание цитирания нотариален акт като собственици на новообразуван имот ** с площ 0.255 дка.

В отговора се твърди, че съсед на имота на родителите на ответницата от запад е бил Д. П. - баща на ищцата. Сочи се, че от началото на 21 век, същият изоставил мястото и престанал да го обработва, дори спрял да го посещава, макар, че е живеел в блоковете на с. А.

Ответницата излага, че след като видяла, че Д. П. е изоставил имота, година-две след това, заедно със съпруга си започнали да го стопанисват, като предприели действия по неговото облагородяване.

В отговора се твърди, че Д. П. е знаел за тези им действия, т. к. те не само че се познават лично, но и той е живеел в непосредствена близост. След неговата кончина, нито ищцата, нито нейният брат са се противопоставили на тяхното владение. Ответницата заявява, че лично ищцата знае, че тя владее 2 имота, обработва го и го свои. Сочи, че Д. П. също е живяла в с. А. , но никога не е отишла да види мястото.

Макар изложеното в отговора на исковата молба, изрично в проведеното по делото първо съдебно заседание процесуалният представител на ответницата е уточнил, че тя твърди че е придобила правото на собственост въз основа на давностно владение, в периода от **.**.**** г. до датата на съдебното заседание.

Твърди се в отговора, че едва сега, с издаването на заповед за одобряване на плана на новообразуваните имоти от страна на Областния управител на Област Б., ищцата е видяла, че баща й е записан като ползвател на имота и затова е решила да заведе настоящето дело. Твърди, че тя не е владяла имота, като същевременно няма и никакви документи, дори и удостоверение за предоставяне право на ползване. От друга страна сочи, че е налице несъответствие между претендирания от ищцата ПИ с идентификатор *****.***.** с площ по КК от 161 кв.м. и описания в регистъра на новообразуваните имоти - имот № ** с посочена площ 0.289 дка. По изложените съображение ответната страна оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Моли да бъде отхвърлена и претенцията за отмяна на процесния нотариален акт.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното за установено от фактическа страна:

От удостоверение за наследници на Д. Г. П., починал на **.**.****г., се установява, че негови наследници по закон са Д. Д. П. - дъщеря и Н. Д. П. – син.

От представения Регистър на новообразуваните имоти на село А., местност Н.*** - А. е видно, че за поземлен имот с номер **, в графа собственици е посочен Д. Г. П., а площта на имота е 0,289 дка.

От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***, том * , рег. № ****, дело № *** от **** г. е видно, че ответницата Л. Ц. Д. е призната за собственик на поземлен имот с площ от 161 кв.м. с идентификатор *****.***.** в местността Н.***, село А..

По делото е изготвено заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което е прието без възражения от страните. Видно от заключението на вещото лице, процесният имот с идентификатор *****.***.** е частично идентичен с имот записан под номер ** в плана на новообразуваните имоти за местност Н.*** - А. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че площта на имота е увеличена, като в настоящите 289 кв. м. влиза и този имот със 161 кв. м. В кадастъра имотите, които са по Параграф 4, не могат да бъдат по-малки от 200 кв. м., поради това в момента, когато се подготвя картата, този имот от 161 кв. м. е обединен с други по-малки имоти и в един момент вече е с площ от 289 кв. м.

3

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на допуснатите по искане на ищците свидетели.

В показанията си свидетелят Г. С. Г. сочи, че през **** г. постъпил като военен във В. А.. През **** г. получил градинката от ищцата и покойния й баща, за да я обработва. Свидетелят не заплащал наем на бащата на ищцата. В градинката имало едно бунгало с две преходни стаи. Г. сменил катинара на бунгалото и от **** г. до **.**.**** г. стопанисвал градината, като държал в бунгалото на склад пособия. През **** г. бил прехвърлен в друга база и върнал ключовете на ищцата. Свидетелят излага, че познава бащата на ответницата – бай Ц., който бил комшия на градинката. Той давал съвети на свидетеля как да отглежда посевите в градинката. Свидетелят сочи, че когато му била дадена градинката, собственикът му казал, че ако нещо стане с него, да търси дъщеря му. Свидетелят посочва присъстващата в залата ищца, с която е комуникирал след смъртта на баща й.

Свидетелят Й. К. К. излага, че е военнослужещ и с Г. са колеги.

Свидетелят знаел, че Г. обработва градинка и когато били колеги редовно ходел там. Имотът бил около 200 кв.м., ограден с ограда, а в него имало бунгало, ток и вода.

В полза на ответната страна по делото е разпитан свидетелят К. С. С..

Същият сочи, че живее в село А. в бл. **, а процесният имот е близо до блокчетата. Свидетелят имал също имот на около 100 метра от спорния, който ползвал от **** г. Поне веднъж седмично свидетелят минавал покрай процесния имот, който бил съседен на имота на родителите на Л.. С. излага, че първоначално, преди **** г., родителите на Л., заедно с нея ползвали имота.

Те го чистили предимно и в горния край сеели лук, чесън. Свидетелят виждал родителите и Л. в имота, заедно и поотделно, но не е виждал други хора да обработват мястото. С. сочи, че познава Г., но никога не го е виждал да обработва имота, нито някой член от семейството му.

На поставени въпроси свидетелят отговоря, че познава Д. и баща й.

Излага, че може преди **** г. бащата на ищцата да е обработвал земята, преди той да се премести да живее в селото. Твърди, че Д. не е ходила да обработва мястото. Свидетелят сочи още, че той е бил свидетел и пред нотариуса, при съставяне на констативния нотариален акт.

По делото е разпитан и свидетелят Н. Ж. Н.. Същият сочи, че познава Л. и съпруга й Б.. С Б. се познавали дължи години, откакто имали лодка заедно.

Излага, че живее в село А. от **** г.- **** г. Н. сочи, че знае кое е процесното дворно място. Излага, че сега в момента Л. го обработва, а когато били млади го обработвали родителите й. Още когато свидетелят се преместил в село А. попитал на кого е това място и бащата на ответницата му казал, че то е на Д.

В., от който била и бараката в имота. Свидетелят предложил на Ц. и съпругата му да я бутнат, но те му казали, че не знаят какво има вътре, както и че си косят и си сеят, но не в целия двор. На зададен въпрос свидетелят излага, че не може да каже, дали след смъртта на бащата на ищцата, родителите на ответницата са обработвали целия имот. Н. сочи, че се е случвало да ходи в имота на родителите на Л. и да влиза през техния двор в процесния имот, а не 4 през входна врата откъм улицата.

При така установената фактическа обстановка по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място съдът намира, че така предявена искова претенция е допустима, доколкото за ищците е налице правен интерес от предявяване на иска. Същият се установява от обстоятелството, че ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение по отношение на имот, който ищцата счита за свой въз основа на давностно владение.

Предявеният положителен установителен иск намира правното си основание в нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК. Съдът е сезиран с искане от ищцата за установяване по отношение на ответницата, че тя е собственик на процесния недвижим имот въз основа на давностно владение, което еднолично е упражнявала от **.**.****г. до месец декември **** г.

По делото е представен регистър на новообразуваните имоти, видно от който като собственик на процесния имот е записан Д. Г. П.. От доказателствата по делото се установи, то това лице е наследодател на ищцата Д. П..

Не бяха ангажирани доказателства обаче относно това дали е издадена заповед на Областния управител на Б., с която на основание §4к, ал. 6 ЗСПЗЗ, е одобрен планът на новообразуваните имоти и регистъра към него по отношение на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ за местност Н.***, село А., землище на гр. Ч.. Не е представено и решение на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Съгласно трайната съдебна практика по приложението на закона, ако решението на ОСЗ е постановено след изменението на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г.), възстановяването на собствеността става със заповед на кмета на общината след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, а решението на Поземлената комисия само признава правото на собственост. На основание чл. 10, ал. 13, изр. 2 ЗСПЗЗ до влизането в сила на крайния акт в реституционната процедура давност не тече. По делото няма данни реституционното производство за процесния имот да е приключило, доколкото не е представена заповед на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което следва да се съобразни именно нормата на чл. 10, ал. 13, изр. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно която трето лице не може да се позове на давностно владение. Ищцата в настоящото производство има качеството именно на такова трето лице, доколкото същата се домогва да се легитимира като собственик на процесния имот на оригинерно правно основание, каквото е давностното владение.

Разпечатката съдържа 45 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/111af690-cc07-4136-89bc-184bd5309cb4