Решение № 2450 от 19.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2450 гр. Пловдив, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330112934 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание член 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 19 от ЗПК.

Ищецът С. Ф. Е. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Л. К. Б., със съдебен адрес: ***, в исковата си молба против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ж.к.

„Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от *** С. Н., Я. Ч. и Н. Л., иска от съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***, сключен през *** г. между страните, поради противоречие със закона и добрите нрави, както и поради неспазване на императивни изисквания на Закона за потребителския кредит. Претендира направените разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № ***, по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД му е предоставило в заем сумата от 5 000,00 лева. Поддържа, че договорът предвижда фиксиран годишен лихвен процент и годишен процент на разходите, като първоначално посочената общо дължима сума по кредита е 8 726,74 лева, включваща главница и договорна лихва. Впоследствие обаче се установило, че потребителят следва да внесе общо сумата от 13 926,74 лева, тъй като освен главницата и лихвата са включени и такси на обща стойност 5 200,00 лева за закупуване на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Според ищеца клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждения за допълнителните 1 услуги „Фаст“ и „Флекси“, представляват нищожни неравноправни клаузи. Поддържа се, че услугата „Фаст“ предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, а услугата „Флекси“ – право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, но по съществото си тези услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което за тях не може да се събира самостоятелно възнаграждение съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Ищецът твърди още, че възнаградителната лихва е прекомерна и противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля значително обичайните граници на справедливо възнаграждение за предоставяне на паричен ресурс. Сочи, че съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави е уговарянето на възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, като се позовава на постановена в този смисъл практика на ВКС.

В исковата молба се поддържа също, че посоченият в договора ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не са включени дължимите такси за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Тези такси, според ищеца, представляват общ разход по кредита за потребителя по смисъла на чл. 19 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като са пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни са на кредитора и следва да бъдат заплатени от потребителя. Поради невключването им в ГПР, посоченият в договора размер не съответства на действителното оскъпяване на кредита и потребителят е поставен в невъзможност да прецени реалната цена на финансовия продукт.

Ищецът излага, че договорът не съдържа ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите, не посочва кои компоненти точно са включени в него и как се формира общата сума, дължима от потребителя. Твърди се, че така е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, която изисква договорът за потребителски кредит да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, както и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Твърди се, че кумулирането на таксите за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ води до скрито оскъпяване на кредита, обогатява неоснователно кредитора и въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

Ищецът поддържа, че тези клаузи имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона и поради това са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, а недействителността на съществените клаузи обуславя нищожност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез *** Г. С. С.К., оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. В отговора на исковата молба се поддържа, че процесният договор съдържа приложимия лихвен процент по кредита, че същият не противоречи на добрите нрави и че лихвеният процент е уговорен свободно между страните съгласно принципа на чл. 9 от ЗЗД.

Ответникът твърди, че в българското право няма нормативно установен максимален размер 2 на договорната възнаградителна лихва, че законната лихва има различна правна и икономическа функция и че размерът й не може механично да се използва като критерий за действителност на възнаградителната лихва. Посочва се, че при договорите за потребителски кредит възнаградителната лихва представлява цена за ползването на предоставения финансов ресурс, а договорът има възмезден характер.

По отношение на ГПР ответникът поддържа, че в договора и общите условия е посочен начинът на изчисляване на ГПР, че е посочен приложимият фиксиран лихвен процент и че не съществува нормативно задължение в договора да бъдат изрично изброени всички компоненти на ГПР. Ответникът счита, че не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което да води до недействителност на договора.

Ответникът оспорва и тезата, че възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ следва да се включат в ГПР. Поддържа се, че тези услуги са допълнителни, доброволно избрани от потребителя, не представляват задължително условие за получаване на кредита и поради това не са част от общия разход по кредита. Според ответника, дори да се приеме, че определен разход е следвало да бъде включен в ГПР, това не води до недействителност на целия договор, а само до последиците по чл. 19, ал. 5 и ал. 6 от ЗПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и събрани по делото доказателства се установява, че между С. Ф. Е. и „Профи Кредит България“ ЕООД, е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца парична сума в размер на 5 000,00 лева. Не е спорно между страните, че договорът е сключен, че заемната сума е предоставена на потребителя, както и че ответното дружество е небанкова финансова институция, предоставяща кредити в рамките на търговската си дейност.

От твърденията в исковата молба, както и от представените договорни документи, се установява, че договорът предвижда възнаградителна лихва в размер на 3 726,74 лева, като общата сума по кредита, без включване на спорните такси за допълнителни услуги, е 8 726,74 лева. Наред с това в договора е предвидено възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 5 200,00 лева. Така общата сума, която потребителят следва да плати при включване на тези такси, възлиза на 13 926,74 лева.

Съдът приема за установено, че клаузите за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са включени в договорната документация като отделни възнаграждения, които не са отразени при посочването на ГПР по договора. Същевременно размерът на тези възнаграждения е значителен – 5 200,00 лева при предоставена главница 5 000,00 лева, тоест техният сбор надвишава размера на самата предоставена заемна сума. Това обстоятелство има съществено значение при преценката дали тези плащания имат характер на реално възнаграждение за самостоятелни допълнителни услуги или представляват скрит разход по кредита.

3

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции, която предоставя кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Следователно страните имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, а договорът представлява договор за потребителски кредит, за който се прилагат императивните правила на ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата има императивен характер и цели да гарантира, че потребителят ще получи ясна, точна и пълна информация относно цената на кредита, общата дължима сума, лихвения процент, ГПР и всички разходи, които следва да понесе във връзка с договора.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Тази информация е съществена за потребителя, защото именно чрез ГПР той може да прецени реалната икономическа тежест на кредита и да сравни различните кредитни предложения на пазара.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези, дължими на посредници за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“, който включва всички разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

В конкретния случай съдът намира, че възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ представляват разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит. Те са включени в договорната документация, известни са на кредитора към момента на сключване на договора, разсрочени са за плащане заедно с погасителните вноски и водят до значително увеличение на общата сума, дължима от потребителя. Поради това икономическата им функция е на елемент от цената на кредита, а не на самостоятелна, отделна и реално предоставена услуга, независима от договора за кредит.

Услугата „Фаст“, доколкото е свързана с приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, касае действия по усвояване на кредита. Разглеждането на искането за кредит, оценката на кредитоспособността, одобряването и изплащането на сумата представляват част от основната дейност на кредитора при предоставяне на кредита. Тези действия са необходими за самото възникване и изпълнение на кредитното правоотношение и не могат да бъдат 4 обособени като отделна услуга, за която потребителят да дължи допълнително възнаграждение извън цената на кредита.

Услугата „Флекси“, доколкото предоставя възможност за промяна на погасителния план при определени условия, е свързана с управлението на кредита след неговото отпускане.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Ето защо уговорките, с които срещу значителни суми се предоставят права, отнасящи се до усвояването и управлението на кредита, противоречат на императивната забрана на закона.

Съдът не споделя възражението на ответника, че тези услуги не следва да се включват в ГПР, тъй като били доброволно избрани от потребителя. Формалното отбелязване на доброволност не е достатъчно да изключи потребителската защита, когато по своето съдържание услугите са включени в договорния пакет, начислени са заедно с погасителните вноски и са с размер, който съществено променя икономическата тежест на кредита.