Решение № 219 от 04.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. С.З., 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20235501000141 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 31/16.01.2023г., постановено по гр.д №3061/2022г. по описа на Районен съд - С.З., в частта с която е признато за установено по отношение на А. С. С., че дължи на „К.Т.“ ЕООД следните суми, а именно: сумата от 47, 74 лв. главница по Договор за паричен заем № 37535 от 27.06.2019г. и 1, 02 лв. лихва за забава, начислена за периода от 24.03.2022г. до 08.06.2022г., както и законната лихва върху главницата от 13.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, присъдени със Заповед за изпълнение № 1255 по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2377/2022г. по описа на С. районен съд и А. С. С., е осъдена да заплати на „К.Т.“ ЕООД, разноски по делото в размер на 606,12 лв.

Въззивникът А. С. С. излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част и моли въззивният съд да отмени същото като неправилно.

Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се взема становище, че жалбата е неоснователна, прави се искане да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират разноските пред въззивната 1 инстанция.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.

Ищецът „К.Т.“ ЕООД моли съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено спрямо ответника А. С. С., съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от договор за паричен заем № 37535 от 27.06.2019 г., а именно: редовно падежирала главница, в размер на 57,54лв.; лихва за забава в размер на 12.85лв., начислена за периода от 24.03.2022 г. до 08.06.2022 г., законна лихва за забава за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 13.06.2022г. до изплащане на вземането. Моли ответницата А. С. С., да бъде осъдена да заплати на „К.Т.” ЕООД всички направени по настоящото дело разноски (платени държавни такси и хонорари за вещи лица), включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който счита предявеният иск за допустим. Оспорва иска, като неоснователен, като излага подробни съображения.

По делото не е спорно, че по силата на Договор за паричен заем № 37535/27.06.2019г., ведно с Погасителен план и Общи условия към договора, „К.Т.” ЕООД – София е предоставил на А. С. С. кредит в размер на 1 000 лв. за потребителски нужди. С подписването на договор за паричен заем № 37535 от 27.06.2019г., заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заеманата сума. За дата на плащане на първата погасителна вноска е посочена – 27.06.2019 г., като крайният срок за погА.ване на заема е 27.03.2020 г., погасителните месечни вноски са 9 бр., по 129, 94 лв. с възнаградителна лихва /редовна лихва/ и посочен ГПР, обезщетение за забава при забава на плащанията в размер на законната лихва за забава, в размер на ОЛП +10% пункта. Съгласно чл.16.3 от ОУ е уговорена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по договора, която неустойка възлиза на общата сума от 1 063, 30 лв./118,14 лв. за месец/, която сума е била включена в погасителните вноски, като общият размер на погасителната вноска възлиза на сумата от 248, 08 лв., като общият размер на 2 погасителните вноски /главница, лихви, неустойки/ е 2 232, 72 лв.

Видно от приложеното по делото Решение № 260254 от 30.10.2020 г., по гр.д. № 595/2020г. по описа на С. районен съд, постановено по предявен иск от А. С. С. против „К.Т.“ ЕООД, съдът е прогласил за нищожна клаузата от Договор за потребителски кредит № 37535 от 27.06.2019г., с която е договорена „неустойка по чл.16.3 от Общите условия“, в размер на 1 063, 26 лв. Така постановеното решение е влязло в законна сила.

По делото са приети справки за кредитната задлъжнялост относно ответницата, издадени от Централен кредитен регистър към БНБ, с изх. № БНБ - 125577/14.11.2019г./според нея към 31.10.2019г. А. С. С. има остатък на редовна главница от 590, 84лв. и 107,25лв. остатък просрочена главница/ и с изх. № БНБ - 33084/22.03.2022г./според която към 22.03.2022г. А. С. С. има остатък на редовна главница от 590,84лв. и общо 837,74лв. балансова експозиция/.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 2377/2022г. по описа на С. районен съд, съдът е издал заповед № 1255/16.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил А. С. С. да заплати следните суми: сумата от 57,54лв. - главница останала неизплатено задължение по Договор за паричен заем № 37535 от 27.06.2019г.; сумата от 12,85лв. лихва за забава, за периода от 24.03.2022г. до 08.06.2022г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на заявлението – 13.06.2022г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК А. С.

С. е възразила против издадената заповед, поради което „К.Т.“ ЕООД е предявил установителен иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

От заключението на съдебно-счетоводна експертиза, се установява следното:

По Договор за заем № 37535/27.06.2019г., ищецът „К.Т.“ ЕООД, гр.

София е предоставил на ответницата А. С. С. сумата от 1000лв., за потребителски нужди, с краен срок за погА.ване 27.03.2020г., като месечните вноски са 9 бр. в размер 129,94лв., с възнаградителна лихва /редовна лихва/ и посочен ГПР, обезщетение за забава при забава на плащанията в размер на законната лихва за забава, в размер на ОЛП +10% пункта. Сумата е изцяло усвоена в брой на 27.06.2019г. с подписването на договор за паричен заем № 3

37535/27.06.2019г., който има силата на разписка за предадената, съответно за получената заемна сума.

Съгласно представената от ищеца информация от счетоводната система за транзакциите по процесния заем, ответницата е направила шест плащания в общ размер на 1 111, 92 лв., както следва: сумата от 250лв. – платена на 25.07.2019 г., номер на приходен касов ордер 0000131439; сумата от 250 лв. – платена на 28.08.2019 г., номер на приходен касов ордер 0000139081; сумата от 250 лв. – платена на 25.09.2019 г., номер на приходен касов ордер 0000139370; сумата от 300лв. – платена на 26.11.2019 г., номер на приходен касов ордер 0000151437; сумата от 36 лв. – платена на 30.11.2019 г., номер на приходен касов ордер **********; сумата от 25, 92 лв. – платена на 11.12.2019 г., номер на приходен касов ордер 0000000001.

Според вещото лице непогасените задължения на ответницата по Договор за паричен заем № 37535 от 27.06.2019г., към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към датата на изготвяне на заключението са с общ размер 48,76 лв., включващ непогасена главница 47, 74 лв. и лихва за забава - 1, 02 лв., изчислена за претендирания в исковата молба период от 24.03.2022 г. до 08.06.2022 г. Посочено е, че при преизчисляване на евентуалната главница, имайки предвид дните на забава 77 дни и размера на претендираното обезщетение за забава - 12, 85 лв. /лихва за забава за период от 24.03.2022 г. до 08.06.2022 г./ се установява, че това обезщетение е за главница в размер на 600 лв., каквато не е установена по процесния кредит.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК , спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.

В договора сключен между страните е посочен размера на заема - 1 000 4 лв., изготвен е погасителен план, в който е посочено броя и стойността на месечните погасителни вноски – 129, 94 лв. В настоящия случай в договора е посочен годишния процент на разходите по кредита – 46, 20 %, както и е посочен общият размер на сумата, която ответницата следва да върне – 2 232, 72 лв. изчислени към момента на сключване на договора за паричен заем.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В настоящия случай уговорения между страните размер на ГПР е 46, 20 % и съответно е по - нисък от установения в горепосочената норма, императивен максимален размер до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. В този смисъл въззивният съд намира за неоснователни възраженията на въззивницата, че договорът е недействителен, тъй като нищожната неустойка завишава ГПР. Ето защо въззивният съд намира, че в настоящия случай не са налице хипотезите по чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 от ЗПК, визирани в чл.

22 от ЗПК и сключеният между страните договор е действителен и съответно е породил облигационните си последици.

Видно от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, ответницата е направила шест плащания по процесния заем, в общ размер на 1 111, 92 лв., с която сума е погасена главница в размер 952, 26 лв. и договорната лихва в пълния й размер от 169, 46 лв. Така е останал непогасен остатък от главницата, който е в размер 47, 74 лв. Претенцията за лихва за забава за периода от 24.03.2022 г. до 08.06.2022 г. е в размер 1, 02 лв.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че по сключения между страните Договор за заем № 37535/27.06.2019г. за ответницата А. С. С. е възникнало задължението да заплати на „К.Т.“ ЕООД сума в размер на 47, 74 лв., представляваща главница и лихва за забава в размер на 1, 02 лв. за периода от 24.03.2022 г. до 08.06.2022 г.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият „К.Т.“ ЕООД е направил искане за присъждане на разноски, но по делото не са представени доказателства, че такива са направени, поради което не следва да се присъждат.

5

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 31/16.01.2023г., постановено по гр.д № 3061/2022г. по описа на Районен съд - С.З. в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6