Решение № 1118 от 08.10.2019, Окръжен съд - Пловдив

ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1118 гр.Пловдив, 08.10.2019г.

Пловдивски окръжен съд, ХХІІ гр. с-в, в закрито заседание от 08.10.2019г. с председател Пенка

Стоева, като разгледа докладваното от председателя гр.дело №2680 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.250 от ГПК.

С молба вх.№25762/30.08.19г. /л.346/, И.Г.П., ищец по гр.дело №2680/2017г. на ПОС, моли съда да допълни постановеното по делото Решение №975/19.07.19г., като осъди ответника Т.Т. да му заплати и законна лихва от датата на исковата молба, върху присъдените му с решението суми от 85 494.51лв. и 10 439.34лв., тъй като е повдигнал такова искане с молба от 07.12.17г. и съдът го е включил в доклада си по делото, обективиран с Определение №708/02.04.18г., а не се е произнесъл по него с постановеното по делото решение.

Препис от молбата и от

Разпореждане №7404/02.09.19г. /л.348/ за изпращането и на ответника, е бил връчен на ответника на 24.09.19г.,чрез адв.Б.С. /виж л.350/. В дадения му от съда едноседмичен срок, изтекъл на 02.10.19г., ответникът не е подал отговор.

Съдът намери, че искането на ищеца е допустимо и частично основателно, воден от следните съображения:

Препис от Рещение №957/19.07.19г. е връчен на ищеца на 29.07.19г.

/виж л.343/, а молбата му за допълване на постановеното по делото решение е изпратена по пощата на 28.08.19г. /виж л.346 и л.347/ и като такава е подадена в определения от чл.250,ал.1 от ГПК едномесечен срок от връчване на решението, което я прави допустима.

Молбата на ищеца е основателна, тъй като:

Видно от молба вх.№37450/11.12.17г., изпратена по пощата на 07.12.17г., в хода на производството по отстраняване на указани му от съда нередовности на исковата молба, ищецът е повдигнал, извън описаното с нея, и искане съдът да му присъди законна лихва за забава върху първите две суми, описани с тази молба/главница и възнаградителна лихва/, от датата на исковата молба до окончателното им плащане /виж абзац предпоследен на л.29гръб/;

В мотивите на Разпореждане

№11935/13.12.17г. /виж л.35/, съдът е коментирал, че повдигнатото с цитираната молба от ищеца искане съставлява допълнение към исковата молба, за което няма пречка да се приеме за разглеждане в процеса, а с Определение №708/02.04.18г. изрично е посочил като съставляващо част от предмета на спора искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху сумата от 86 994.51лв., претендирана като невърна заемна сума /главница/ по договор за заем, и върху сумата от 57 952.11лв., претендирана като незаплатена възнаградителна лихва за периода 27.10.11г.-17.10.17г. по чл.14,ал.2 от договора за заем /виж л.118-л.120 и конкретно-р.ІІ, т.1.1;

С постановеното по делото решение съдът не се е произнесъл по това искане на ищеца /виж решението на л.318-л.339/, макар да е уважил частично исковете му за посочените две суми-съответно- до размер от 85 494.51лв. и от 10 439.34лв.;

И двете присъдени суми съставляват парични вземания, при забава в заплащане на които ответникът дължи обезщетение за забава и съдебната практика стои трайно на позицията, че исковата молба поставя ответника в забава, но доколкото искането за присъждане на законна лихва на ищеца е повдигнато не с исковата молба, постъпила в съда на 30.10.17г., и за него не е приложима разпоредбата на чл.129, ал.5 от ГПК, тъй като не е свързано с проведеното от съда производство по отстраняване на указани на ищеца нередовности на исковата молба, законна лихва следва да му се присъди не от датата на исковата молба-30.10.17г., а от датата 11.12.17г., на която в съда е постъпила негова молба вх.№37450, с която исковата молба е допълнена по отношение на искането му за присъждане на законна лихва върху описаните две суми.

Ето защо съдът намери, че постановеното по делото Решение №975/19.07.19г. следва да се допълни, като върху присъдените на ищеца суми от 85 494.51лв. и от 10 439.34лв. се присъди и законна лихва, считано от 11.12.17г. до окончателното им плащане, а искането му за допълване на решението, с което законната лихва върху същите суми да се присъди от датата на исковата молба-30.10.17г., следва да се остави без уважение.

При тези мотиви и на основание чл.250 от ГПК, съдът

Р

Е Ш И:

Допълва постановеното по гр.дело №2680/2017г. Решение №975/19.07.19г., като в диспозитива за осъждане на Т.М.Т., след тирето за сумата от 8125-осем хиляди сто двадесет и пет лева, съставляващи разноски по съразмерност с уважената част от исковете, добавя ново тире, със следния текст:

-законна лихва върху сумата от 85 494.51лв. и върху сумата от 10 439.34лв., считано от 11.12.17г. до окончателното им плащане.

Оставя без уважение искането на ищеца за допълване на решението, като законната лихва върху сумата от 85 494.51лв. и върху сумата от 10 439.34лв. се присъди, считано от датата на исковата молба-30.10.17г.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: