Определение № 4692 от 11.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4692

********, 11.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502080 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №26989/24.09.2025г., подадена от "Юробанк България" АД, ЕИК 000694749, със седалище гр. София, срещу разпореждане №19123 от 12.05.2025г. по ч.гр.д.№20253110104960 В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Й. С., ЕГН **********, с адрес: ********, за сумата в размер на 176,42 лв., представляваща разходи за уведомяване на длъжника за периода от 20.12.2024г. до 16.03.2025г. по договор за потребителски кредит № ************** г.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Излага се, че претендираният разход е направен от банката за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на предсрочна изискуемост. Сочи се, че сумата представлява реално направен разход за отправяне на покани чрез ЧСИ и не представлява такса за действия, свързани с управлението на кредита. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочената в заявлението сума.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д.№4960/2025г. на Районен съд - Варна е образувано по заявление, подадено от заявителя "Юробанк България" АД, ЕИК 000694749, срещу С. Й. С., ЕГН **********, с адрес: ********, за суми по договор за потребителски кредит № ************** г.

1

Районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като е приел, че вземането за разноски за уведомяване противоречи на нормите на чл. 10а, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 ЗПК.

Настоящият състав споделя извода за противоречие със закона на осн. чл. 411, ал.2, т.2 ГПК, вр. с чл. 33 ЗПК, който позволява обезщетение само в размер на законната лихва. Също така намира, че въпреки наличието на редовно сезиране на компетентния съд с надлежен формуляр по чл. 417 ГПК, в заявлението не се посочва основание за дължимост на претендираното вземане.

Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е. съдът преценява дали съдържащите се в него факти и обстоятелства обосновават извод за наличие на редовна искова молба. В процесното заявление претендираното вземане за разходи за уведомяване е индивидуализирано като размер, но липсва твърдение относно конкретна клауза от договора, която ангажира отговорността на длъжника да заплаща направените от банката разходи за уведомяването му и при какви предпоставки. Твърдения за наличие на договорна клауза с описаното съдържание липсва и в настоящата частна жалба.

Действително в представеното към заявлението извлечение по сметка са посочени разходи за уведомяване в размер на 176,42 лв. като компонент от общото задължение на кредитополучателя, но от приложения договор и общи условия към него, от който се твърди да произтичат вземанията, не се установява да е предвидено задължение на кредитополучателя да заплаща разходи по връчване на покани и уведомления. Евентуалното наличие на друго основание за заплащане на такива разходи, както се сочи във въззивната жалба, не може да бъде съобразено в настоящото производство.

Основание за издаване на заповед по реда на чл.417, т.2 от ГПК са извлечението от счетоводни книги и документът, от който произтича вземането на банката, в случая договора за потребителски кредит, които в случая са в противоречие, а именно в извлечението са вписани процесните разходи, а от договора не се установява задължение за тяхното заплащане.

По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че е налице нередовност на подаденото заявление по смисъла на чл.410, ал.2 от ГПК и заповед за изпълнение в тази част не следва да бъде издадена.

Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил законосъобразно и правилно разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане

2

№19123 от

12.05.2025г. по ч.гр.д.

№20253110104960 В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Й. С., ЕГН **********, с адрес: ********, за сумата в размер на 176,42 лв., представляваща разходи за уведомяване на длъжника за периода от 20.12.2024г. до 16.03.2025г. по договор за потребителски кредит № ************** г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3