Решение № 5901 от 11.05.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 748/2026
- Вид
- Решение № 5901
- Подписан
- 11.05.2026
- В сила
- 11.05.2026
- Състав
- Кремена Данаилова
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 141, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.157, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 2, т. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2а · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2а, б. "а" · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 5901
Варна, 11.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20267050700748 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс /АПК/, във вр. чл. 172, ал. 5 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от А. Д. Д. [ЕГН], чрез адв. А. Д. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-0324-000019/02.03.2026 г. издадена от началник на група към ОД на МВР - Варна, РУ Провадия, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за нарушение на чл.157, ал.4 от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „Мерцедес С 560 4 матик“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 /шест/ месеца, отнети са СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели № [рег. номер].
Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като не са изложени мотиви, жалбоподателят не е знаел, че са му отнети всички контролни точки, не е била издадена заповед по реда на чл. 171, т.4 ЗДвП, той не е собственик на МПС. В писмени бележки от 17.04.2026 г. допълва, че заповедта е с неправилен адресат, нарушен е принципа за съразмерност, тъй като е недопустимо налагане на глоба и ПАМ за едно и също нарушение. Отправено е искане за отмяна на заповедта. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – началник на група към ОД на МВР - Варна, РУ Провадия не е изразил становище по спора.
Съдът приема за установено следното:
На 21.02.2026 г. мл. автоконтрольор в РУ Провадия в присъствие на свидетел съставил АУАН серия GA № 4753355 против А. Д. за това че на 21.02.2026 г. около 17,20 часа в [населено място], [улица] в посока изхода на града е управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес“ модел С 560 4 матик, с рег. № [рег. номер], след като е лишен от това право по административен ред с влязло в сила НП № 28-0819-005749/11.02.2025 г., с което е нарушил чл. 150а, ал.1 ЗДвП, иззети са два броя рег. табели с № [рег. номер] и СРМПС *********.
Изготвена е справка в централната база на КАТ, в която за МПС с рег. № [рег. номер] са вписани „М. комерс-2“ ЕООД и А. Д. Д., но не е уточнено и двете лица ли са собственици или само първото.
Издадена е ЗППАМ № 26-0324-000019/02.03.2026 г. от началника на група към ОД на МВР - Варна, РУ Провадия, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за нарушение на чл.157, ал.4 от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „Мерцедес С 560 4 матик“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 /шест/ месеца, отнети са СРМПС № ********* и е броя регистрационни табели № [рег. номер]. В заповедта се изложени следните мотиви за издавено й: на 21.02.2026 г. Д. е управлявал посочения автомобил, след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал.4 ЗДвП, поради отнемане на контролните точки. След справка в автоматизираната информационна система „административно – наказателна дейност“ и БДС на МВР е установено, че Д. е придобил правоспособност и притежава Свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № ********* издадено от ОДМВР – Варна, което е обявено за невалидно, след като водача е изгубил правоспособността си, след като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си да върне СУМПС в съответната служба на МВР.
Декларация № 324000-2808/02.03.2026 г. е подадена от Д., в която е посочил, че през месец август 2025 г. е загубил СУМПС и е уведомен, че с подаване на декларацията СУМПС [номер]/26.05.2021 валидно до 26.05.2031 г. ще бъде обявено за невалиден документ.
ЗППАМ № 26-0819-00143/20.03.2026 г. е издадена от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна, за това, че на А. Д. Д. са отнети всички 30 контролни точки, с влезли в сила наказателни постановления, които са описани в заповедта, водачът не е върнал СУМПС в съответната служба на МВР, с което виновно е нарушил чл. 157, ал.4 ЗДвП и на А. Д. Д. е наложена на ПАМ на основание чл. 171, т.4 ЗДвП временно отнемане на СУМПС. Заповедта е връчена на А. Д. Д. на 27.03.2026 г. лично срещу подпис. Със заповедта се представени НП описани в същата.
Жалбоподателят е представил Свидетелство за регистрация І част на лек автомобил с рег. № [рег. номер], в който е записано, че собственик е „М. КОМЕРС – 2“ ЕООД и ползвател е А. Д. Д..
Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:
Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 06.03.2026 г., жалбата е подадена на 13.03.2026 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, която е адресат на заповедта, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му.
По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 10 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да прекратяват служебно регистрацията на регистрирано пътно превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, по т.1.3 ОД на МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП в рамките на обслужваната територия.
Със Заповед № 365з-7399/04.09.2025 г. на директора на ОД МВР – Варна във връзка с т. 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на сектори/групи в РУ на МВР - Варна са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП за цялата територия обслужвана от ОД на МВР – Варна. От установеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
Заповедта е издадена в писмена форма. В същата са описани фактите относно датата, на която е установено Д. да управлява МПС, но липсва посочване на конкретни факти, чрез които да се установи, че на водача са отнети всички контролни точки и е изгубил придобитата правоспособност, съответно е бил длъжен да върне СУМПС в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, за да се приеме, че са налице нарушение на чл. 157, ал.4 ЗДвП. Липсата на мотиви нарушава право на защита на жалбоподателя, съответно препятства съда да извърши дължимата проверка, поради което допуснатото съществено процесуално нарушение е основание за отмяната на оспорената заповед.
Със ЗППАМ № 26-0819-000143/20.03.2026 г. на началник група към ОДМВР – Варна сектор „ПП“ – Варна на Д. за нарушение на чл. 157, ал.4 ЗДвП е наложена ПАМ на основание чл. 171, т.4 ЗДвП – посочено е, че временно се отнема СУМПС, въпреки че е следвало да се посочи, че се изземва СУМПС, защото тази мярка не ограничена със срок. ЗППАМ № 26-0819-000143/20.03.2026 г. подлежи на предварително изпълнение, връчена е на 27.03.2026 г. не е оспорена и е влязла в сила на 11.04.2026 г. Както издаването, така и влизането в сила на тази заповед е след издаване на процесната ЗППАМ от 02.03.2026 г. Недопустимо е с по-късно издадена заповед да се мотивира предходно издадена такава, поради което ЗППАМ от 20.03.2026 г. не може да служи за мотиви на процесната заповед. В случая не може да намери приложение чл. 142, ал.2 АПК, защото макар и да е установено с последваща заповед, че контролните точки на водача са отнети, към момента на издаване на процесната заповед поради липса на мотиви в нея не е ясно въз основа на какви факти ответникът е приел, че водача е загубил правоспособността си към 21.02.2026 г., когато е установено управлението на МПС.
Следващо самостоятелно основание за отмяната на оспорената заповед е посочване на неправилен адресат. Съгласно чл. 141, ал.1 ЗДвП, за всяко регистрирано моторно превозно средство или ремарке се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, което съдържа данните за превозното средство съгласно наредбата по чл. 140, ал. 2. На основание чл. 33, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., свидетелството за регистрация се състои от две части, съдържащи данни за превозното средство и собственика, съгласно изискванията на Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства (OB, L 138/57 от 1 юни 1999 г.) и Директива 2003/127/ЕО на Комисията от 23 декември 2003 г. за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства (OB, L 010/29 от 16 януари 2004 г.). Жалбоподателят е представил Свидетелство за регистрация на МПС част І за лек автомобил с рег. № [рег. номер], от което се установява, че собственик на автомобила е „М. КОМЕРС – 2“ ЕООД и ползвател на автомобила е А. Д. Д.. Съгласно чл. 171, т.2а, б. „а“ ЗДвП, ПАМ се прилага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата посочени в разпоредбата. Следвало е в случая ПАМ да се приложи на собственика на автомобила „М. КОМЕРС – 2“ ЕООД. А. Д. Д. е ползвател на автомобила, съгласно чл. 4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 и не е нормативноустановено той да е адресат на заповедта.
Оспорената заповед е незаконосъобразна, което налага отмяната й.
Жалбоподателят е заплатил държавна такса в размер на 5,11 евро. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.04.2026 г. е заплатил в брой възнаграждение за адвокат в размер на 300 евро, което е под предвидения минимум /511,29 евро/ по чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. На основание чл. 143, ал.1 от АПК следва ОД на МВР – Варна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 305,11 евро.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0324-000019/02.03.2026 г. издадена от началник на група към ОД на МВР - Варна, РУ Провадия.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [населено място] да заплати на А. Д. Д. [ЕГН], сумата в размер на 305,11 евро /триста и пет евро и единадесет евроцента/, за сторени разноски по делото и възнаграждение за адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: