Решение № 73 от 11.05.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Ловеч, 11.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20254310200017 по описа за 2025 година С Електронен фиш Серия К № 9854777 на ОД на МВР Ловеч на М. А.

С., ЕГН: ********** от гр.София е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 600.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 14.09.2024 г. в 20:05 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км. 65+700, землището на с.Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC Lynx, насочена в посока София, снимаща в двете посоки, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з.В-26, 60 км/ч и отчетен толеранс от 3 км или 3% с МПС «Волво В 50» с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 107С499А01080023. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 93 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/9169316 на 09.07.2024 г.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят М. А. С., който го обжалва чрез адв.А. С. в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като не е ясно дали е взета предвид допустимата грешка на измервателния уред и дали е приспаднат толеранса на измерената скорост, не е спазен чл.10, ал.1 от 1

Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средство и системи за контрол, не е доказана техническата годност на използваното техническо средство и дали същото е преминало първоначална и последваща проверка, не е установено точно мястото на извършване на нарушението, не е посочена конкретната разпоредба на чл.182, ал.2 от ЗДвП, която е нарушена повторно, като не присъстват доказателства за връчване на жалбоподателя на ЕФ, спрямо който нарушението се явява извършено в условията на повторност. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, за него се явява адв.А. С., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и излага, че са налице съществени разминавания между схемата на пътния участък от органите на МВР и тази на АПИ, като счита, че за меродавна следва да бъде приета тази от АПИ, на която обаче стационарна камера не е изобразена. Сочи, че мястото на нарушението – км.65+700 е отбелязано като място вътре в кръстовището, поради което съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци важат до следващото кръстовище, поради което в която и посока да се е движил процесният автомобил, то такава забрана не би следвало да важи за него. Сочи още, че посоката на движение на автомобила изобщо не е посочена в ЕФ, което е основание за отмяната му. Излага, че представената снимка не е относима към описаното нарушение в ЕФ, тъй като с него водачът е санкциониран за скорост от 82 км/ч, а на снимката е посочена скорост от 96 км/ч; на снимката е посочена дата 14.09.2024 г., а в ЕФ е посочена дата на нарушението 20.05.2024 г. Във връзка с повторността на нарушението излага, че няма годни доказателства, които да удостоверяват, че предходния ЕФ е влязъл в сила.

Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ, като присъди направените по делото разноски, съгласно представения списък.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от материалите към преписката – известие за доставяне/л.16/ ЕФ е връчен лично на жалбоподателя на 10.12.2024 г., а жалбата е подадена на 23.12.2024 г. по 2 пощата, видно от пощенското клеймо и е входирана в ОД на МВР-Ловеч на 30.12.2024 г. и е препратена до РС-Ловеч, като по същество е неоснователна.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 93 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с п.з.В-26, извън населено място, т.е. превишение от 33 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 60 км/ч и тя произтича от п.з. В-26, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в използваното АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 65+700, землището на с.Малиново, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка е отразено,че превишената скорост е 96 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км толеранс е 93 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Тук следва да се отбележи, че не може да бъде споделено възражението на адв.С., че има разминаване между датата на нарушението и установената скорост в снимковия материал и тези в ЕФ, тъй като видно от писмените доказателства по делото обстоятелствата като дата, място и констатирана скорост в обжалвания ЕФ напълно съответстват на приложения снимков материал/л.21/, а посочената дата от адв.С. – 20.05.2024 г. и констатирана скорост от 82 км/ч касаят ЕФ № 9169316/л.17/, който наказващият орган е цитирал в обжалвания ЕФ, за да квалифицира нарушението като извършено в условията на повторност. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място, което е видно от представените схеми, както тази представена от ОД на МВР-Ловеч, така и от тази от ОПУ-Ловеч. За разлика от адв.С., съдът не намира съществени различия в представените две схеми относно обозначаването на стационарната камера. В схемата, 3 представена от ОД на МВР-Ловеч освен знак Е24, присъства и текстово изписване «стационарна камера», а в тази от ОПУ – Ловеч липсва текстовото изписване, но присъства п.з.Е24, който обозначава наличието на автоматизирани технически средства или системи за контрол на скоростта.

По-важното е с оглед състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е, че присътва п.з.В26, с който е въведено съответното ограничение на скоростта в процесния пътен участък, който не е в кръстовище, както се твърди от защитата, а в района на бензиностанция, което е и причината да лъде въведено това ограничение. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Тук следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е добавил към нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като същата представлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с оглед пълното и точно описание на нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, както и изричното посочване на чл.21,ал.2 от ЗДвП като нарушена разпоредба, съдът приема, че не е налице засягане или ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му във вина нарушение.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 93 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 60 км/ч, видно от приложените схеми, от които освен наличието на ограничителен знак за скорост е видно и местоположението на автоматизираното техническо средство, както и че е имало табела с обозначение “стационарна камера”.

Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - стационарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №00305904964В, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който 4 фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 06.10.2009 год, протокол за проверка № 113–СГ-ИСИС/08.08.2024 год. на БИМ, схема за контрол на скоростта с техн. средство, от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.

Следва да се има предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗИ, съгласно която когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно §7 от ПЗР на ЗИ средства за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях, което в случая е налице и се установява от приложения към делото протокол от последваща проверка. В случая представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е със срок на валидност 06.10.2019 г., но с оглед представения протокол за проверка на използваната АТСС, съдът приема, че същата е от одобрен тип.Анотирана съдебна практика

Не се споделя възражението за липса на отразяване посоката на движение на заснетия автомобил, тъй като от представения снимков материал е видна посоката на движение, а именно че автомобилът е отдалечаващ се и след като техническото средство е насочено в посока София, то автомобилът се е движил в посока гр.София.

Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението, а от приложената схема е видно, че във въпросния пътен участък присъства табела с обозначение - камера за контрол на скоростта. Не е необходимо да присъства снимка на разположението на АТСС, мястото на разположението й, както и протокол за 5 поставянето й, тъй като съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. такива изисквания са налице само при използване на мобилно АТТС, а в случая използваното АТСС е стационарно.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш,тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).