Определение № 10442 от 16.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10442 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110150994 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от „Икис Лайт“ ООД срещу В. И. К..

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.

С Определение № 8005/25.02.2026 г. производството по делото е прекратено в частта на предявения иск по чл. 108 ЗС поради оттегляне на исковата молба в тази й част.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ищецът е направил искане за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели за установяване на относимите обстоятелства от фактическа страна. Направеното искане не отговаря на изискването на чл. 156, ал. 1 ГПК. С оглед липсата на посочени конкретни обстоятелства, които ще са предмет на доказване чрез събирането на гласни доказателствени средства, на ищеца следва да се даде указание, като му се предостави възможност да отстрани нередовнстта.

Преди да се произнесе по искането на ищеца за допускане на СОЕ, съдът намира, че с оглед предмета на спора и цената на иска, най – целесъобразно е първо страните да бъдат насочени към информационна среща за процедура по медиация. Налице са основанията по чл. 140а, ал. 1, т. 10 и ал. 2, т. 2 и т. 5 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация.

На страните следва да се укаже, че са длъжни да участват в информационната процедура за медиация лично или чрез свой представител /упълномощаването следва да е изрично съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК/, като съгласно чл. 78а, ал. 2 ГПК, страна, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща разноските за провеждане на един час информационна среща съобразно наредбата по ал. 1. Когато информационната среща не е проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда съгласно чл. 81 ГПК.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАДЪЛЖАВА страните лично или чрез свой представител /упълномощаването следва да е изрично съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК/, да участват в информационна среща за процедура по медиация в срок най-късно до 05.05.2026 г.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 78а, ал. 2 ГПК, страна, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща разноските за провеждане на един час информационна среща съобразно наредбата по ал. 1. Когато информационната среща не е проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда съгласно чл. 81 ГПК.

ДА СЕ ПРЕДПРИЕМАТ съответните административно-организационни и деловодни действия за организирането на провеждането на информационната среща за процедура по медиация.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същата.

УКАЗВА на ищеца, че в срок до откритото по делото заседание следва да приведе искането си за събиране на гласни доказателствени средства в съответствие с разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ГПК, като посочи за кои конкретни факти иска да се допусне разпитът на всекиго от свидетелите поотделно.

В случай че не отстрани нередовността, доказателственото искане ще бъде отхвърлено.

ОТЛАГА произнасяне по искането на ищеца за допускане изготвянето на СОЕ след провеждане на задължителната информационна среща за процедура по медиация.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 14.05.2026 г. от 09:30 ч., за когато да се призоват страните.

Н а страните да се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявени са за разглеждане три кумулативно обективно съединени осъдителни иска, както следва: 1/ иск по чл. 59 ЗЗД сумата от 2800 евро, представляваща обезщетение за лишаването от правото да ползва собствените на ищцовото дружество недвижими имоти - ПМ 23 и ПМ 24 в сграда в гр. София с идентификатор *** за периода от 26.03.2025 г. до 01.11.2025 година, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението; 2/ иск по чл. 45 ЗЗД сумата от 782,94 евро, представляваща обезщетение за вреди от извършеното на 19.03.2025 година неправомерно отнемане и премахване на антипаркинг скоби, собственост на Икис лайт ООД, която сума е заплатена от „Икис лайт“ ООД за закупуване и поставяне на 2 броя антипаркинг скоби, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението и 3/ иск по чл. 45 ЗЗД за сумата от 1472,52 евро, представляваща обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в изплатено от „Икис лайт“ ООД възнаграждение за ангажиране правна защита и консултации и защита на дружеството срещу извършеното от В. И. К. на 19.03.2025 година неправомерно отнемане и премахване на антипаркинг скоби, собственост на „Икис лайт“ ООД и за защита във връзка с неправомерното отнемане на фактическата власт от „Икис лайт“ ООД на собствените на дружеството ПМ 23 и ПМ 24, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

2

Ищецът „Икис лайт“ ООД твърди, че с влязло в сила Решение № 260406/20.10.2020 по т.д. 1861/2019г. на СГС, 6-21 е обявен за окончателен сключеният на 06.10.2017 г. между „Бумекс“ ЕООД, в качеството му на продавач, и „Икис Лайт“ ООД, в качеството му на купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както следва: Ателие №4 (четири) със застроена площ от 125,06 (сто двадесет и пет цяло и шест стотни) кв.м заедно с 0,0353% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 17,76 (седемнадесет цяло и седемдесет и шест стотни)кв.м., ет.1, на кота 2,95 (две цяло деветдесет и пет) метра е изложение С/Ю, състоящ се от работно помещение, стая управител, склад и тоалетна, заедно с процесните две паркоместа - ПМ 23 и ПМ 24, намиращи се в сграда в гр. София с идентификатор *** и представляващи съответно 43,31/854,17 идеални части и 34,47/854,17 ид. части от общ подземен етаж на втория сутеренен етаж на кота -5,95.

Сочи, че с писмо с изх. № 38783/25.06.2024 г. по описа на ЧСИ М.П, връчено на „Бумекс“ ЕООД чрез управителя - ответника В. И. К., лично, ищцовото дружество поканило „Бумекс“ ЕООД на 09.07.2024 от 11.00 часа да предаде на „Икис лайт“ ООД недвижимите имоти, предмет на обявения за окончателен предварителен договор Ателие А4, и двете подземни паркоместа - ПМ 23 и ПМ 24. С Отговор вх. № 68291/08.07.2024 г. по описа на ЧСИ М.П, „Бумекс“ ЕООД отказало да подпише протокол за предаване на недвижимите имоти, предмет на предварителния договор.

„Икис лайт“ ООД не било възпрепятствано от „Бумекс“ ЕООД да влезе във владение на Ателие № 4 и двете подземни паркоместа през месец юли 2024 година. На 09.03.2025 г. ищцовото дружество закупило антипаркинг елементи и наело фирма за поставянето им на подземните паркоместа. На 12.03.2025 г. бил сключен договор за наем на ПМ 23 между ищеца и лицето Х Р Х за срок от 6 месеца, с месечна наемна цена от 400 лева. Твърди се, че на 26.03.2025 г. към 18.29 ч. на арх. Ч, като управител на „Икис лайт“, се обадил наемателят Х, като последният уведомил, че на наетото от него ПМ № 23 има паркиран автомобил с рег.номер ********- марка „Рейндж Ровер“.

Преди Х да наеме ПМ 23, описаният лек автомобил няколкократно паркирал на паркомястото, за което управителят на „Икис лайт“ ООД като собственик му поставял на стъклото бележки с молба да не се паркира там този автомобил. Това било и една от причините за поставяне на антипаркинг елемент на място.

С оглед на полученото обаждане било потърсено съдействието на полицията за отстраняване на автомобила. На място било установено, че и на другото ПМ № 24 бил паркиран чужд автомобил с рег.номер ******** - марка „Фолксваген“. На място пристигнал и собственикът на лек автомобил марка „Фолксваген“ с per. номер ********. Той заявил пред всички, че ползва това паркомясто от години и заплаща наем на г-н В. К., който пък от своя страна бил паркирал фирмения си автомобил „Рейндж Ровер“ с рег.номер ********, на съседното ПМ 23. На място се отзовал и ответникът В. К., който отново пред всички заявил, че тези паркоместа - ПМ 23 и ПМ 24 са негови, той ги владее и той се разпорежда с тях, както намери за добре. Същият отказал да освободи двете ПМ.

Сочи се, че една седмица преди 26.03.2025 год. управителят на ищцовото дружество установил, че от двете паркоместа са демонтирани и противозаконно отнети монтираните там антипаркинг скоби. Същите били закупени от „Икис лайт“ ООД. След случилото се, „Икис лайт“ ООД прекратило действието на сключения договор за наем с Х и дружеството върнало предплатените суми по договора на наемателя. Твърди се, че считано от 26.03.2025 г. „Икис лайт“ ООД няма достъп до собствените си паркоместа, тъй като фактическата власт му е отнета и се упражнява от ответника В. И. К..

3

Счита, че поради лишаване от правото му да ползва двете ПМ, ответникът В. И.

К. следва да бъде осъден да му заплати обезщетение за периода от 26.03.2025 г. до 01.11.2025 г. в размер на 200 евро месечно за всяко от паркоместата или общо за двете паркоместа 400 евро , като дължимата сума за 7 месеца възлиза на 2800 евро. Отделно счита, че ответникът му е причинил вреди, изразяващи се в унищожаване на закупените и поставените от дружеството ищец антипаркинг елементи, поради което следва да бъде осъден да заплати вредите от неправомерното им премахване в размер на 782,94 евро. На следващо място сочи че за защита правата и интересите на ищеца от неправомерните действия на ответника, „Икис Лайт“ ООД заплатило възнаграждение на адвокат в размер на 1472,52 евро, които счита, че представляват вреда, която следва да бъде заплатена от ответника. Поради тези и останалите изложени аргументи, моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове.

Счита, че ищецът неправилно смесва действията на управителя на „Бумекс“ ЕООД с личните действия на ответника В. К.. По отношение на предявения иск по чл. 59 ЗЗД сочи, че ответникът не е ползвал лично процесните ПМ и не е извличал каквато и да е имуществена облага от тях, поради което не се е обогатил. Счита, че не са налице доказателства ищецът да е бил лишен от ползването на двете ПМ поради извършени от ответника действия в лично качество. Оспорва изцяло и основателността на предявените искове по чл. 45 ЗЗД. Относно твърденията на ищеца, че ответникът е премахнал поставените антипаркинг скоби, сочи, че били представени доказателства единствено за тяхното закупуване и монтаж, но не и за извършени от ответника действия за тяхното премахване. Счита, че не е налице доказана причинно – следствена връзка между поведението на ответника и причинените на ищеца вреди.

Като неоснователен намира, че следва да бъде отхвърлен и предявеният иск по чл. 45 ЗЗД за причинени на ищцовото дружество вреди, представляващи направен разход за адвокатско възнаграждение. Счита, че същите не представляват вреда по смисъла на закона. Освен това намира, че разноските за адвокат се претендират и присъждат само в рамките на конкретно дело, по което са направени.Поради тези и останалите подробно изложени аргументи моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

По иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че: 1/ ищецът е собственик на процесните ПМ 23 и ПМ 24; 2/ ответникът е ползвал фактически имота в процесния период без наличие на правно основание за това и 3/ размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота – наемната цена на този функционален тип имоти.