Решение № 889 от 07.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. Б., 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120203701 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба на Д. Б. Г. с ЕГН: **********, с посочен адрес *****************, срещу Наказателно постановление № 24-0769-002660/21.08.2024 г., издадено от Н.с. в ОДМВР-гр. Б., Сектор „Пътна полиция“ Б., с което на жалбоподателя за нарушение по чл.

174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание – "глоба" в размер на 2000 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за 24 месеца.

Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че жалбоподателката „не била спряна за проверка от екип на „Пътна полиция“, нито употребявала наркотични вещества. Излагат се и защитни тезисни съждения, според които полицейските служители нямат правомощие да разпореждат на водачите на МПС да изчакват доставяне на тест от компетентен екип на С-р "Пътна полиция“.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведоменa по телефона ,се явява лично и с адв.Г. П. БАК., която излага защитна аргументация в насока за лимитирани с чл.4 и чл.5 от Наредба №1/2017 г. изрични хипотези относно тестването за употреба на алкохол и наркотични вещества, предпоставени от наличие на пострадали лица или проявени външни белези на наркотична злоупотреба. Твърди,че проверката й е била извършена без фактически основания и предубедено поради предходно осъждане на жалбоподателката за деяние по чл.343б,ал.3 НК. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен,се представлява от гл.юрк.Ж., която моли за потвърждаване на обжалваното НП.Представя писмени бележки. Претендира и разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на НП е връчено на жалбоподателя на 21.08.2024 г., а жалбата е подадена на 04.09.2024 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 09.05.2024 г., около 21.54 ч. в гр. Б., по бул. „Н.П.“ бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ Б. лек автомобил „П.“ с рег. №********, собственост на Д. В.Д., управляван от жалбоподателя Д. Г. в посока ул. „П.З.“. Водачът Г. била поканена да даде бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества или техни аналози, но в 21.30 ч. отказала да й 1 бъде извършена проба за наличие на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер „Друг тест 5000“ с фабричен номер ARPK- 0024. На водача бил издаден талон за изследване №******* и 7 бр. холограмни стикера към него №*******.

Непосредствено след отказа й за тестване с техническо средство на жалбоподателката Г. бил съставен процесният АУАН с бл. №****** . В Талона за медицинско изследване №******* изрично било посочено, че лицето следва да се яви в Спешен център на УМБАЛ Б. до 45 минути от връчването на талона за даване на кръвна проба. Водачът Г. получила талона, но отказала да предостави кръвна проба за медицинско лабораторно изследване.

За горните обстоятелства мл.автоконтрольор Д. А. съставил на водача АУАН с бл. № ******, в който било посочено, че водачът отказва да й бъде извършена проба за наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARPK 0024, и й бил връчен талон за медицинско изследване №******* и 7 бр. холограмни стикера към него №*******. Актът бил предявен на водача за запознаване и подпис, като в реквизит възражения фигурира вписано изявление „имам възражения“.

Въз основа на АУАН, на 21.08.2024 г. било издадено и атакуваното НП, в което била възпроизведена при цялостно словесно единство и в пълнота фактическата обстановка, изложена в акта, като очертаните обективни и субективни характеристики на нарушението били субсумирани под нормата на чл.174, ал. 3 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени източници, преценени индивидуално и комплексно, които формират единна и устойчива доказателствена верига, цялостно хармонираща с гласните доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство. Показанията на разпитаните свидетели актосъставителят Д. А. и свидетелите Д. Т., и Т. К. съдът оценява като лишени от смислови противоречия и логически несъответствия,формиращи стройна и непрекъсваема логическа последователност от факти. Свидетелите Д. Т. и Т. К. възпроизвеждат правнозначими факти относно поведението на жалбоподателя,-че е управлявала собственото на Д. Д. МПС по фиксираната траектория – по бул. „Н.П.“ срещу бистро „Р.“ че е била сама в управлявания автомобил към момента на спирането му за проверка, както и откроения и запаметен чрез преки визуални наблюдения факт от св. Т. факт, че водачката е преминала от средна в крайна лява лента, за да се отдалечи от полицейския екип.

Св.Д. А. непредубедено изтъква в показанията си,че при предложената й проверка за употреба на наркотични вещества, водачът Г. реагирала с безпокойство и демонстрирала забързани реакции.

Актосъставителят изтъква, при липса на логически противоречия със съобщеното от св.Т. и св.К., че жалбоподателят Г. отказала да бъде тествана с техническо средство дрегер по време на проверката. При разпита си актосъставителят Д.А. уточнява, и че впоследствие жалбоподателят не се е явила за предоставяне на биологична проба съгласно указанието в талона за изследване, връчен й в 22.30 ч.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, също се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Н.с. в ОДМВР-гр. Б., Сектор „Пътна полиция“ Б., а АУАН е съставен от оправомощено за това лице,– мл.автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОДМВР Б., оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват необходимите съдържателни критерии от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити.

Правилно е определена

2 материалноправната квалификация на нарушението, с вярно и съответстващо на фактическите особености на нарушението изписване на нормативния бланкет,придаващ правна конкретизация на едновременно осъществените в случая алтернативни форми на изпълнителното деяние „отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“ .

Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП отсъстват, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи законосъобразността на административнонаказателното производство.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Съгласно чл. 3а, предл. второ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

От събраните по делото доказателства, се установява, че към момента на извършената проверка Д.

Г. е отказала да бъде изпробвана с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, поради което от длъжностно лице от С-р Пътна полиция й била разяснена алтернативната възможност да бъде тествана посредством извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, като обстоятелството, че не е дала кръвна проба за анализ също не е спорно предвид в тази насока показанията на разпитания актосъставител. От контролните длъжностни лица е съставен талон за медицинско изследване, който е подписан от жалбоподателя Г., в т.ч. относно разяснението по чл.6,ал.6 и ал.8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози за времевите граници, в които следва да предостави биологична проба в срок до 45 мин. в Спешен център на УМБАЛ-Б., и последиците на чл.174,ал.3 ЗДвП от неизпълнението на това задължение. Впоследствие е попълнен и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, в който се съдържа отбелязване,че водачът отказва проверка с техническо средство, подписан от Д.Г..

В случая, жалбоподателят при извършване на проверката от контролните длъжностни лица е манифестирала своето противопоставяне за провеждане на предвидените в чл.174,ал.3,пр.2 ЗДвП форми за тестване/ химико-токсикологично изследване,като е отказала да бъде тествана на място и да даде кръв за изследване. Това нейно поведение е напълно достатъчно, за да понесе административно наказателна отговорност по реда на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП . / в т.см. виж Решение № 3341 от 27.04.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 626/2024 г./ Независимо обаче, чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - Решение № 984 от 2.06.2017 г. на АдмС Б. по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната нормативна цел с инкриминиране на независимите алтернативни форми на изпълнителното деяние е да се въведе ефективен механизъм за контрол и отчетност като коректив на безопасността при експлоатиране на МПС от водачите с цел осигуряване на безаварийното осъществяване на транспортната дейност, в полза на което законодателят е въвел нормативно правило , което да ограничи възможностите за водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотични вещества или 3 техни аналози. Фокусът на този ефект е с насоченост да се сведе до минимум произволността и субективизма при преценката на водачите да отказват тестване, и предвид това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП . В конкретния случай от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е била поканена, жалбоподателят е отказала да даде проба за химико-токсикологично изследване.