Решение № 290 от 30.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. София , 29.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Коледжикова

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ива А. Иванова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20201000503683 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Специализирана болница за активно лечение по акушеро-гинекологична и репродукивна медицина (СБАЛАГРМ) София” ООД, гр.София срещу частта от решение № 1347 от 19.02.2020 г. по гр. д. № 9724/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което ответникът е осъден да заплати на К. Т. П. обезщетение за причинени неимуществени вреди от увреждане на здравето в размер на 15000 лева със законната лиха от 30.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата К.П. оспорва въззивната жалба на ответника, подала е насрещна въззивна жалба срещу отхвърлителната част на решението, с която са отхвърлени искът за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 90000 лева и искът за имуществени вреди изцяло.

В жалбата на ищцата се излагат доводи за неправилност на извода на съда за липса на причинна връзка между причинената от служител на ответника телесна повреда и неосъществената бременност на ищцата, както и с направените разходи, за които е предявен искът за имуществени вреди. Счита определеното обезщетение за несправедливо занижено предвид тежестта на причиненото увреждане и всички последици от него. Твърди, че цялото лечение, проведено от ответника, било неправилно и в нарушение на медицинския стандарт “Асистирана репродукция”, а също и че на ищцата не била предоставена достатъчно 1 информация, за да вземе адекватно решение, но тези обстоятелства не били обсъдени и отчетени от първоинстанционния съд. Прави се искане за отмяна на решението в отхвърлителната част и за постановяване на друго, с което исковете да се уважат изцяло.

Ответникът оспорва жалбата на ищцата в писмен отговор.

В своята въззивна жалба ответникът твърди незаконосъобразност на решението, като твърди, че е постановено в нарушение на чл.49 от ЗЗД поради отсъствие на всички елементи на фактическия състав на нормата – противоправно и виновно певедение на служител на ответника. Оплаква се от необоснованост поради постановяването му в противоречие със събраните доказателства. Оспорва фактическата констатация, че не е установено времето на престой на ищцата при ответника в деня на пункцията, както и че ищцата е уведомила лекаря за силно кървене, но той не реагирал адекватно. Оспорва като завишен размера на присъденото обезщетение. Заявява искане за отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на иска за обезщетение на неимуществени вреди.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и са допустими.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът като прецени доводите на страните, прие следното:

К. Т. П. е предявила срещу “Специализирана болница за активно лечение по акушеро-гинекологична и репродукивна медицина (СБАЛАГРМ) София” ООД иск за заплащане на сумата от 90000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от увреждане на здравето, станало на 30.03.2015 г. и изразяващо се в лезия на пикочния мехур при извършване на пункция на яйчник, довело до вътрешен кръвоизлив, лекуван оперативно с лапаротомия. Пункцията е извършена в планов порядък в изпълнение на договор от 05.03.2015 г., сключен между ищцата и ответника. Идентичен договор е бил сключен и изпълнен през 2014 г. Ищцата твърди, че в резултат на действията на лекаря, извършил пункцията, търпяла физически болки и душевни страдания; наложилата се втора операция лапаротомия препятствала възможността през време на възстановяването ищцата да участва в програмата за подпомагане на асистирана репродукция, както и да продължи процедурите по асистирано оплождане. Твърдяла е, че не е била информирана за възможните последствия от пункцията; че пункцията е извършена непрофесионално; след извършването й лекарят не се е уверил, че липсват белези на вътрешно кървене; след изрично оплакване при повторното посещение на ищцата в клиниката, за нея не били положени никакви грижи. Претендирала е и обезщетяване на претърпените имуществени вреди в размер 13125,61 лева, изразяващи се в направени разходи по повод процедурите за оплождане ин витро, тъй като разходите са направени от нея с оглед желана бременност, останала неосъществена поради действията на ответника. Вредите се претендират на основание специфично непозволено увреждане – лекарска грешка при извършване на пункцията от 30.03.2015 г., както и от изцяло неправилно проведено лечение по двата договора, несъобразено с особеностите на конкретния пациент; неизпълнение на 2 задължението за предоставяне на пълна информация; избор на неподходящ метод на лечение и извършване на пункцията при наличие на контраиндикации; нарушаване на стандартите за наблюдение и последяване на състоянието на ищцата след пункцията, както и за адекватна реакция при заявените от нея оплаквания.

Предявените искове са с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете. Оспорва твърдението, че при извършената на 30.03.2015 г. пункция са допуснати противоправни действия, увредили ищцата. Сочи наличие на информирано съгласие от нейна страна, с което тя е приела възможността за настъпване на кървене, което да води до необходимост от оперативна интервенция, както и за възможността за увреждане на вътрешни органи.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Съгласно нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. В хипотезите на непозволено увреждане, включително на отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.

Ищцата претендира обезщетението за неимуществени вреди, обосновани на първо място с душевните болки от провалената ин витро процедура и очакваната бременност, както и от необходимостта заради последвалата операция да отложи плановете за следващи ин витро процедури; на второ място – от физическите болки и страдания вследствие увреждането на пикочния мехур в деня на пункцията и до следващата сутрин, както и от болките от наложилата се операция и по време на възстановителния период.

В случая по делото се установява, че на ищцата е проведена фоликулна пункция под ехографски контрол от д-р В., който е управител на ответното лечебно заведение /обстоятелство неоспорено от страните/. Между ищцата и ответника са били сключени два последователни договора от 2014 г. и 2015 г. за включване на ищцата и нейния партньор в програмата на клиниката за изкуствено оплождане ин витро. Не се спори, че дейностите по договора от 2014 г. са изпълнени изцяло. Договорът от 2015 г. е сключен след като ищцата е била одобрена със заповед от 05.12.2014 г. на директора на Център за асистирана репродукция към МЗ за организационно и финансово подпомагане на асистирана репродукция в СБАЛАГРМ “София” ООД.

3

Не се установява твърдяното неправилно проведено лечение по двата договора, несъобразено с особеностите на конкретния пациент. Ищцата е подписала информирано съгласие, което съгласно раздел I. Определения, §5 от договорите е изразено след получаване на подробна информация от изпълнителя. Видно от показанията на свидетеля К.

С., той е присъствал на разговори и прегледи, когато д-р В. е обяснявал “за възможностите и невъзможностите”, за начина, по който се развива процедурата и какво се случва. Доктор В. уведомил ищцата и свидетеля, че предвид нейната възраст процедурата може да не е успешна. В информираното съгласие подробно са описани елементите на процедурата за оплождане ин витро, изложена е статистическа информация за шансовете за постигане на бременност. Свидетелят С. сочи, че д-р В. е бил запознат с историята на ищцата. Съгласно трайната съдебна практика, когато пациентът се е съгласил с определено лечение, диагностичен метод, манипулация или операция, след като е получил информацията, посочена в чл.88, ал.1 ЗЗ, рискът от възникването на конкретни усложнения, присъщи за предприетите диагностично-лечебни дейности, преминава върху него. В този смисъл съгласието на пациента представлява акцептиране на възможните рискове, вътрешно присъщи за съответната медицинска интервенция, но не означава акцептиране на лекарската грешка и нейните вредоносни последици, т.е. наличието на дадено в писмена форма съгласие на пациента преди интервенцията, не освобождава лекаря от отговорност, ако се установи наличие на негово противоправно поведение. В случая ищцата се е запознала с подробностите относно процедурата и е взела напълно информирано решение да я предприеме, при това на два пъти. Липсва противоправност в поведението на ответната болница при сключване на договорите и извършеното лечение от стерилитет по тях. Не се установи от представените по делото доказателства, че проведената терапия е била неподходяща за ищцата, нито че ищцата е била подведена да я проведе чрез премълчаване на необходима информация или предоставяне на невярна такава.

В изпълнение на дейностите по договора от 2015 г. на 30.03.2015 г. на ищцата била извършена фоликулна пункция под ехографски контрол. При тази процедура е причинена лезия (пробождане) на пикучния мехур. Според показанията на свидетеля С., след пункцията и докато още е била под наблюдение в лечебното заведение, ищцата уринирала няколко пъти и навсякъде в банята имало кръв. Уведомила персонала в болницата, но й било отговорено, че кръвотечението е нормално и ще спре. Същият ден след като се прибрала вкъщи, ищцата изпитвала силни болки, не можела да уринира. Уведомила по телефона д-р В., който й отговорил, че кървенето е нормално и ще спре. Рано на следващия ден се обадила отново в болницата и била извикана за преглед. Извършените изследвания установили кървене от пикочния мехур и ищцата била преведена в МБАЛ “Доверие”, с която ответното лечебно заведение имало сключен договор за прием на пациенти. Според заявеното в с.з. на 10.05.2018 г. от вещото лице проф. д-р П., специалист уролог, кървенето, настъпило след пункцията, не е било интензивно, имало е леко оцветяване на урината с кръв. Видно от заключенията на вещите лица Д. и С., специалисти АГ, при фоликулна пункция винаги има кървене в малкия таз и във влагалището. Кръвта, намираща се като 4 свободна течност в малкия таз, предизвиква болков синдром от дразненето на перитонеума.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. относно наличието на изобилна кръв при уриниране на ищцата непосредствено след пункцията и при престоя й в болницата, тъй като те противоречат на установеното от вещото лице П., че след пункцията кървенето не е било интензивно, а урината е била леко оцветена с кръв. Показанията на този свидетел не се подкрепят и другите събрани доказателства – показанията на свидетелката К. С., която в проведени неколкократно телефонни разговори е разбрала от съпруга на ищцата (който е брат на свидетелката), че след пункцията ищцата задържала урина и имала силни болки, споменава веднъж “мисля, че е имало кръвотечение”. Свидетелката не знае и дали ищцата е звъняла в болницата, за да информира за състоянието си. В медицинската документация не е отбелязано наличие на оплакване от кървене при ищцата преди изписването й. Няма данни за сериозно кървене и в снетата при постъпване в МБАЛ “Доверие” анамнеза по данни на ищцата, в която е посочено, че след манипулацията е с невъзможност да уринира. Ищцата е съобщила за поставен еднократен катетър и евакуирана кръвениста урина. Съдът съобрази и обстоятелството, че в деня след пункцията ищцата е била приета в МБАЛ “Доверие” с показания на хемоглобин в нормата и през следващите три дни е лекувана консервативно, което категорично сочи на извод, че състоянието й не е било спешно. Следва да се направи извод, че не е доказано твърдението на ищцата, че е имала сериозни оплаквания, за които служители на болницата са били уведомени, но не се предприели мерки. Спазено е изискването пункцията да приключи, след като лекарят се увери, че липсват признаци за външно и вътрешно кървене, както и за поне 2-3 часово наблюдение – пункцията е извършена в 8 ч., а ищцата е напуснала болницата в 12,20 ч. По въпроса за продължителността на престоя на ищцата в клиниката след пункцията не се е сприло между страните, като ищцата не е оспорила фактическото твърдение, направено в отговора на исковата молба, че е била под наблюдение за четири часа в клиниката. Спорът е бил относно обстоятелството дали в периода след пункцията до сутринта на следващия ден служители на клиниката са били уведомени за оплаквания от по-силно кървене и болка. Няма данни ищцата да е съобщила на лекаря или други служители при ответника, че има болки, кървене и не може да уринира, преди сутринта на 31.03.2015 г., когато отново е постъпила в болницата. Според заявеното от вещото лице Д. в съдебно заседание, ако пробождането на пикочния мехур е било манифестно, след прекарани повече от 12 часа вкъщи, ищцата би получила излив на кръв в корема, което би довело до остро състояние, налагащо спешна операция. При първите данни за сериозна нежелана реакция или инцидент са предприети спешно мерки за хоспитализация като .