Решение № 1754 от 12.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1754 гр. Пловдив, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20215330106868 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК 121718407 против Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 453,24 лева – главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за увредения лек автомобил марка „Инфинити“, с рег. № ***, въз основа на застраховка „Каско +“ по застрахователна полица № **** за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на 10.08.2020 г., когато при движение по ул. К.ш. посока център в град П., застрахованият лек автомобил преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно.

В исковата молба се твърди, че на 10.08.2020 г. при движение по ул. ул. К.ш., посока център в град П., застрахованият лек автомобил преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което настъпили щети по автомобила.

При настъпване на произшествието се сочи, че увреденият автомобил е имал валидна застраховка „Каско +“ при ищеца, със срок на покритие от 10.09.2019 г. до 09.09.2020 г. В тази връзка на 13.08.2020 г. в ищцовото дружество постъпило заявление за изплащане на обезщетение за щетите по застрахования автомобил. След подаване на заявлението била образувана щета, а служител на ищцовото дружество извършил оглед на увредения автомобил, при който констатирал увреждане на предна дясна гума марка Дънлоп спорт макс с размери 245/40/19 и джанта.

С доклад по щета ищцовото дружество определило за настъпилото застрахователно събитие да бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на 438,24 лева, като изплатило тази сума на „Витоша Ауто“ ЕООД, на 31.08.2020 г. по банков път. Твърди се, че с плащането на застрахователното обезщетение, ищецът встъпил в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата – ответната Община, тъй като тя е 1 длъжна да упражнява непосредствен и постоянен контрол спрямо своите служители, на които е възложила дейността по поддържане на общинската пътна мрежа. Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да се уважат предявения иск.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на предпоставки за възникване на суброгационното право за ищеца. На първо място оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил, съответно валидно възникнало задължение за ищеца да заплати претендираното обезщетение.

На следващо място, оспорва факта на настъпване на описаното в ИМ място и при описаната фактическа обстановка, като подчертава че по делото не е представен документ, удостоверяващ събитието от страна на контролните органи.

Отделно, се твърди и, че не се установява щетите да са настъпили единствено и само по твърдения в исковата молба начин, като не е отчетено и поведението на водача на МПС при управление на автомобила и дали той не е допринесъл за настъпилото ПТП, като се цитира разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата. На следващо място, оспорва вида и размера на твърдените в исковата молба щети по автомобила, както и причинната им връзка с твърдяното ПТП. Оспорва размера на вредите, както и размера на обезщетението, което ищецът твърди да е заплатил на съконтрагента си по застрахователния договор. При условията на евентуалност – се прави възражение за съпричиняване - като искането е да се намали претенцията за главница, съобразно степента на установено съпричиняване на щетата от страна на водача на МПС. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Установява се от приетата по делото като писмено доказателство /л.6/ застрахователна полица от 10.09.2019 г. по автомобила застраховка „Каско +“, валидна за периода от 10.09.2019 г. до 09.09.2020 г., от която е видно, че същата е сключена между ищеца и ТОМИС ЕООД като застрахован, за процесния автомобил, и в която е уговорено, че плащането на застрахователната премия ще се извърши еднократно в брой.

По делото като писмени доказателства са приети – декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица Каско +..

Съставен е опис заключение по щета № **** от 10.08.2020г., с който са установени щети по автомобила по гума предна дясна марка Дънлоп спорт макс с размери 245/40/19, 1 брой, за пълна подмяна, като видно от ликвидационне отчет, , фяктура № 9000017626 от 31.08.2020г. сумата, необходима за отстраняване на щетите е 438,24 лева, от която в доклада по щета е посочено като признато обезщетение и съответно сума за изплащане – 438,24 лева.

2

Установява се от приетите по делото ликвидационен акт от 21.10.2о20г. одобряването на ликвидационни разноски в размер на 438,24 лева и нареждането за изплащането им по банков път на автосервиза за ремонта на автомобила, който факт не е оспорен от ответника.

С регресна покана от 16.12.2020 г., връчена на ответника по куриер на 18.11.20202г., ищецът е поканил ответника, да възстанови горепосочената сума на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.

По делото са приети като писмени доказателства /л.7/ - Свидетелство за регистрация на МПС - част І, от което се установява, свидетелство за управление на МПС, както и контролен талон за технически преглед на 10.09.2019г.

По делото са приети като писмени доказателства и Общи условия за автомобилна застаховка „Каско+“, приети от УС на 13.06.2016 г., в сила от 05.11.2018 г.

От заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че между механизма на ПТП и увредите по автомобила, изплатени от ищеца, има пряка причинно – следствена връзка. Вещото лице сочи, че стойността на ремонта по възстановяване на автомобила към датата на настъпилото ПТП, е 750,12 лева.

По делото е разпитан водача на автомобила, от чийто показания става ясно, че управляванияа от нея автомобил е попаднал в дупка на пътя в посока центъра на ул. К.ш., която не е била обозначена и обезопасена, като водачът не е могъл да я избегне, като не я е видал поради обстоятелството, че пред него са се движили други автомобили.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с пострадалия по силата на застрахователен договор, както и изплащането на застрахователно обезщетение в полза на застрахования. Същият следва да установи и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – вреди в сочения от него размер, причинени на пострадалия, същите да са причинени от лице/лица, на които ответникът е възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод тази работа. Вината на съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на ответника.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в 3 причинна връзка с резултата.

От събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от ищеца ПТП, наличието на неравности на пътното платно, ударът в дупката, настъпилите, вследствие на произшествието имуществени вреди, както и причинността между наличието на препятствие на пътното покритие и последвалото вредоносно събитие.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се доказва наличието на валидно застрахователно правоотношение, поради следното:

От представената по делото застрахователна полица се установява, че е сключен договор за автомобилна застраховка за процесния лек автомобил, като застрахователният договор е със срок на покритие от 10.09.2019 г. до 09.09.2020г. От приетато по делото ССЕ се установява заплащане на цялата застрахователната премия, дължима по застрахователната полица, поради което и съдът намира, че към датата на произшествието е било налице валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца, което е покривало съответния риск за причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП. Следователно се установява първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

По другите спорни по делото въпроси: дали щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от преминаването му през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно; какъв е механизмът на произшествието и налице ли е причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с процесното ПТП, съдът намира следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на посочената дата е настъпило ПТП – попадане в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са настъпили вреди по процесния автомобил. От заключението на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила са следствие от установената неравност на пътя, като същата е в състояние да причини описаните в исковата молба щети. Механизмът на настъпилото ПТП се установява от приложената декларация и разпита на свидетеля водач на автомобила и се потвърждава от изводите на вещото лице.

Механизмът на процесното ПТП, а именно: попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, довело до увреждане на предната дясна гума, се установява по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства, включително и от приетото по делото заключение на автотехническа експертиза, което вещото лице поддържа изцяло в съдебно заседание.

4

В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за съпричиняване, поради нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата, които гласят: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ /ал. 1/. „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ /ал. 2/. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да нарушава цитираните разпоредби и това да е довело до попадането му в процесната дупка. Това са все обстоятелства, които са в доказателствената тежест на ответника, т.е. последният трябва да ги установи при условията на пълно и главно доказване. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.