Решение № 160 от 13.05.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Б., 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.Ц.Т.А. при участието на секретаря Т.В.Б. като разгледа докладваното от И.Ц.Т.А. Гражданско дело № 20241810100604 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, при условията на евентуалност чл.11 и чл.19 от ЗПК, чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП относно целия договор за кредит и при условията на евентуалност установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за клаузата по чл.6.2 от договора за кредит.

В. С. П. от Б., ул.**** №6, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Д. М. М. от САК моли да бъде прогласена по отношение на „****“ООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н **** бул.****, ет.5, с ****, че сключеният между тях Договор за паричен заем № ****. е нищожен поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК, в условията на евентуалност е нищожен поради противоречие със закона- чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/.

В условията на евентуалност, ако не се уважи горния иск В. С. П. от Б., чрез пълномощник адв. Д. М. от САК моли да бъде признато за установено по отношение на „****“ ООД с ЕИК: **** че клаузата за неустойка, отразена в чл.6.2 от сключеният между тях Договор за паричен заем № ****. е нищожна поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, както и поради накърняване добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и заобикаляне на закона-чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД и неравнопоставеност - чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, както да заплати и направените разноски по делото.

В с.з ищецът В. С. П. от Б., чрез пълномощник адв. Д. М. М. от САК е депозирал писмени молби с вх. №№ ****г. и вх.№ ****г. през ЕПЕП в които заявява, че моли да бъде уважен иска, както и да се присъдят направените по делото разноски, за които прилага 1 списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.114/.

Ответникът-„****“ООД с ЕИК: **** чрез пълномощник адв. Х. М. от САК е направил възражения по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ ****., изпратен чрез ЕПЕП на 04.11.2024г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва исковете като излага подборни съображения за това. Същият твърди, че сключеният между страните договор за заем е валиден, тъй като основните му параметри-главница и лихва са валидно уговорени в изискуемата от закона форма и отговарят на изискванията на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, ал.2 от ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Ответникът заявява, че на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея.

Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.

Според ответника видно от лог файла още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Предвид това клаузите по процесния договор се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител. Така безспорно се установява, че кредитополучателят е бил запознат още преди сключването на договора с неговите условия и при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество.

Противно на твърдението в исковата молба, с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК изисквания.

Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 57,95% и ГПР определен в процесния договор в размер на 48,43%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал.

4 от ЗПК.

Пак според ответника неверни са твърденията, че неустойката представлява „добавка към възнаградителната лихва“. Лихвата по кредита е възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения финансов ресурс. Същата представлява задължителен и основен компонент от договора за кредит по дефиниция и страните я уговарят още преди сключването на договора за кредит. Обстоятелството, че страните са се договорили, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, неустойката да бъде изплащана на части, а не еднократно и че всяка част от нея ще се плаща на падежите по договора, не води до превръщането й в лихва. Тази уговорка е изцяло в полза на ищеца, тъй като разпределя задължението му във времето с падежни дати същите като за главница и 2 лихва. Предвид изложеното с неустойката не се нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това.

Ответникът заявява, че оспорената от ищеца неустойка е действителна и същата е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 от ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: ответното дружество е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, включително да предложи различни формулировки. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. В случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права.

Ответникът заявява, че договорната неустойка не противоречи на добрите нрави, поради изброените по-горе причини и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването й, респективно върху цялостното й отпадане. На следващо място неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 969/2009 г., IVг. о., ГК.

Ответникът смята, че в разглеждания такъв противоречие с добрите нрави не е налице, още повече, доколкото при изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии, които също отсъстват, като например този дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. При сключване на процесния договор кредитополучателят не е предоставил 3 обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Във връзка с това, ответникът твърди, че напълно неоснователно ищецът се позовава на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, доколкото цитираната разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на потребителя. В настоящия случай неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, а не при забавено изпълнение на потребителя.

Ответникът заявява, че не е налице неравноправност по ЗЗП. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца.

Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. На самостоятелно основание според ответника всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в периода 2021 г. - 2022 г. ищецът е сключил общо 4 договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Според ответника е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като в продължение на 2 години ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт, респективно многократно се е запознавал с условията му. Пак според ответника настоящият договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база 4-те договори за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия.

Моли да се отхвърлят исковете и се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В с.з. ответникът „****“ООД с ЕИК: **** чрез пълномощник адв. Х. М. от САК е депозирал писмени молби с вх.№№ **** изпратени чрез ЕПЕП, с които моли да се отхвърлят исковете и да не се присъждат разноски на ищеца за заплатено от нея адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните не спорят за това, че на **** са сключили Договор за паричен заем №*** Горното се установява и от приложеното заверено копие от договор за заем.

Видно от приложения договор за заем, се установява, че на 16.11.2022г. между „****“ООД в качеството на заемодател и ищеца В. С. П. в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем №****, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя паричен заем в размер на 2700лв., а заемателят се е задължил да върне заетата сума в срок от 10 месеца на десет месечни погасителни вноски, 4 като първите три са от по 90.11лв. всяка, а останалите 7 са по 438.90лв., при ГЛП в размер на 40.05 % и ГПР в размер на 48.43%.