Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1105 от 25.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 974/2024
Вид
Определение № 1105
Подписан
25.04.2024
В сила
25.04.2024
Състав
Анна Иванова Иванова, Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, ал.1, т.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1105 гр. Пловдив, 24.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Пламен П. Чакалов

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20245300500974 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Обжалвано е разпореждане № 32223/20.12.2023г. по ч.гр.д. №16990/2023г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХІ-ви гр. с, с което се отхвърля изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „Адессо кредит България“ ЕООД против С. Е. А. за вземане по запис на заповед от 16.11.2022г.

Частният жалбоподател „Адессо кредит България“ ЕООД, ЕИК 202250289, със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, пл. „Саранск“ № 5Г, ет.1 моли съда да отмени обжалваното разпореждане и върне делото на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Частната жалба е подадена от надлежна страна с внесена държавна такса, в законния по чл.275 от ГПК срок и като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК районният съд е приел, че се касае за правоотношение, възникнало с потребител, който извод е извлечен от предмета на дейност на дружеството – заявител. Не е приел твърденията, че записът на заповед бил самостоятелно основание за издаване на заповед и не обезпечавал договор за заем/кредит. И като не е изпълнил дадените му указания в т.2 до т.9 от разпореждането постановено на 23.11.23г. заявителят е направил невъзможна преценката на всички обстоятелства, които по закон съдът дължи и така е изведен извода, че заявлението следва да се отхвърли.

1

В т. 9 и т. 14 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК заявителят е посочил, че вземането му произтича от запис на заповед, който е предявен за плащане на издателя. Следователно „Адессо кредит България“ ЕООД, ЕИК 202250289 претендира процесната сума на основание представения запис на заповед. Независимо от това, заповедният съд е указал на заявителя да посочи каузалната сделка и по – конкретно договор за кредит (заем), както и да индивидуализира какви суми и за какви периоди се включват в общата сума по записа на заповед.

В изпълнение на тези указания заявителят с молба от 04.12.2023г. изрично е посочил, че претендира процесната сума единствено по представения запис на заповед и ясно е подчертал, че не се твърди наличието на конкретно каузално правоотношение, във връзка с издаването на записа на заповед, в това число по договор за кредит/заем и записа на заповед не обезпечава задължение по такъв договор.

Въпреки тези твърдения районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Записът на заповед и посочен като документ, който е напълно годно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, ал.1, т.10 от ГПК. В настоящия случай заявителят твърди отрицателния факт, че не съществуват каузални отношения между страните. При тези твърдения заповедният съд дължи единствено проверка на редовността на представената ценна книга съобразно критериите, уредени в нормата на чл. 418, ал.2 от ГПК и ТР № 1/28.12.2005г. по тълк. Д. № 1/2004г. на ОСТК на ВКС, които в настоящия казус са изпълнени. Въпросите дали абстрактната правна сделка има каузално основание и какво е то следва да се обсъждат в производството по чл. 422 от ГПК по правилата на чл. 154, ал.1 от ГПК, ако има подадено възражение от длъжника а не служебно от съда, както е посочено в мотивите на т. 17 от ТР № 4/18.06.14г. по тълк. д. № 4/13г. на ОСГТК на ВКС.

Ето защо отказа на Пловдивския районен съд да издаде заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е незаконосъобразен и затова следва да се отмени, а делото ще се върне на заповедния съд, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 32223/20.12.2023г. по ч.гр.д. №16990/2023г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХІ-ви гр. с, с което се отхвърля изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „Адессо кредит България“ ЕООД против С. Е. А. за вземане по запис на заповед от 16.11.2022г и ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд, ХХІ-ви гр. с за издаване на заповед за 2 незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3