Решение № 493 от 31.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Теодора Иванова при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100511431 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 62797/12.03.2019 г. на Софийския районен съд, 43с - в по гр. д. № 21080/2016 г. са отхвърлени изцяло предявените от И. П. Д., ЕГН ********** срещу „О.Б. Б." АД, ЕИК *******, искове е правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 17 311, 36 лв., представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие виновни и противоправни действия от страна на служители на ответника, от които : сумата от 4 383, 36 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от доброволно изплатени от ищеца суми по договор за кредит от 15.05.2007 г., през периода от 18.09.2009 г. до 27.09.2012 г., сумата от 4 178, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от оставането на ищеца без работа през периода от 13.09.2012 г. до 10.02.2014 г., сумата от 750 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за диагностика, контролни прегледи при личен лекар и съпътстващите прегледи, през периода от 07.11.2014 г. до 03.02.2016 г. и сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в разваляне на колегиални и приятелски отношения, в невъзможност ищецът да започне нова работа и собствен бизнес, пропускане на възможност за създаване на семейство, както и болки и страдания, свързани с изолиране от външния свят, нервни кризи, изпадане в дълбока депресия, получени хронични заболявания, за периода от 01.10.2010 г. до 03.02.2016 г.

Ищецът е осъден за заплащане на разноски.

С определение № 200488 от 23.08.2019 г. на 43 с-в по същото дело е отхвърлена 1 молбата на И. П. Д. за изменение на решението в частта по разноските, по реда на чл.

248 ГПК.

С допълнително решение № 20073052 от 22.03.2021 г. по същото дело, е отхвърлен евентуалния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД - за сумата от 8 000 лв., претърпени неимуществени вреди за периода от 01.10.2010 г. до 03.02.2016 г., настъпили от неизпълнение на договорни задължения на ответника.

Срещу основното решение, с което са отхвърлени исковете по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, е подадена въззивна жалба от ищеца И. П. Д., чрез процесуалния му представител. В жалба се поддържат съображения, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Неправилно първоинстанционният състав е приел, че не са налице предпоставките, визирани от разпоредбите на чл. 49 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД, за ангажиране на гаранционнообезпечителната деликтна отговорност на ответната Б.. Излага доводи, че част от претенцията е била за претърпените от ищеца имуществени вреди, настъпили в резултат от доброволно погасяване на суми по договора за кредит, което е установено безспорно от приетите по делото доказателства. Поддържа, че искът е за вреди от действията на служителите на Б.та, които чрез отпускане на последащи кредити са поставили главният длъжник в невъзможност за изпълнение, поради което процесният кредит е останал необслужван и това е довело до претърпени от ищеца имуществени вреди от погасяването му. Допускайки нарушение на материалния закон съдът е приел за неотносими към твърдяното непозволено увреждане посочените факти. Излагат се доводи, че е налице противоправно поведение на служителите на Б.та във връзка с отнасяне не извършените от жалбоподателя плащания по потребителски кредит, за погасяване задължения на главния длъжник по ипотечния кредит. Неоснователно съдът е приел, че не е налице противоправно действие на Б.та, като не е отрекъл, че съществува вземане на ищеца към нея, което обаче не може да се реализира по реда на непозволеното увреждане. Необоснован е извода на СРС, че защитата на ищеца следва да се реализира по реда на издаване на обратен изпълнителен лист за недължимо платените суми. Излагат се съображения, че неправилно съдът е счел, че не са налице предпоставките за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени от оставане без работа през периода 13.09.2012 г. - 10.02.2014 г., като е приел, че трудовият договор на ищеца е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т.

3 КТ - поради намаляване обема на работа, което основание няма връзка с действията на служители на Б.та. Сочи, че от свидетелските показания се установява, че освобождаването на ищеца съвпада с времето, когато срещу него е започнало изпълнение от страна на Б.та за неиздължен кредит. Неоснователно съдът е отхвърлил и иска за 750 лв. имуществени вреди за разходи за диагностика, контролни прегледи при личен лекар и съпътстващи прегледи за периода 07.11.2014 г. - 03.02.2016 г., както и за сумата от 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в разваляне на колегиални и приятелски отношения, в невъзможност ищецът да започне нова работа и собствен бизнес, пропускане на възможност за създаване на семейство, както и болки и страдания, свързани с изолиране от външния свят, нервни кризи, изпадане в дълбока депресия, получени хронични заболявания, за периода от 01.10.2010 г. до 03.02.2016 г., с доводи, че предпоставките за уважаване на тези искове не са доказани в процеса. Поддържа, че съдът не е анализирал в цялост представените пред него писмени и гласни доказателства. Неоснователно не е съобразено, че служителите на Б.та са отпуснали на главния длъжник необезпечен реално ипотечен кредит, което е довело до причиняване на претендираните от ищеца вреди. Освен това 2

Б.та е погасявала приоритетно с платените вноски ипотечния кредит, като не е спазвала нормата на чл. 76 ЗЗД. Счита, че в производството е установено, че жалбоподателят е бил в постоянен стрес, довел до депресия. Излага, че в исковата молба не се твърди, че само противоправните деяния на служителите на Б.та са причина за причина за болките и страданията на ищеца, но те са в причинна връзка с претърпените от него вреди. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението и главните искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да се уважат. Претендира разноски.

Ответникът - въззиваема страна „ОББ“ АД, чрез представителя си оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 267 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и съобразено със събраните доказателства в тяхната цялост. Правилно СРС е приел, че след постановяване на решението на ОС - Варна, Б.та е спряла да събира от ищеца суми по договора за кредит. По делото не са ангажирани доказателства са осъществяване на фактическия състав на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Действията на служители на „ОББ“ АД по отпускането на кредити на лицето С.Й. С. не съставляват противоправно поведение по смисъла на ЗЗД, нито се установява в резултат от конкретни действия на служители на Б.та за ищеца да са настъпили твърдените имуществени вреди. Той е извършвал плащания по договора за кредит поради поети задължения по него в качеството му на поръчител. Правилно съдът е приел за изцяло неоснователна и недоказана претенцията за обезщетение за вреди от оставане без работа. Неотносими към този иск са твърденията за личните отношения на ищеца с работодателя и тяхната продължителност, доколкото по делото е установено, че наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищеца няма никаква връзка с прекратяването на договора му на основание чл. 328, т. 3 КТ - поради намаляване обема на работата. Твърдените имуществени вреди от неполагането на труд и неполучаване на възнаграждение не са в причинна връцка с поведение на служителите на ответника. Поддържа още, че основателно съдът е приел за недоказана и претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за диагностика, контролни прегледи при личен лекар и съпътстващите прегледи, през периода от 07.11.2014 г. до 03.02.2016 г., която също не е в причинна връзка с поведението на служителя на Б.та. Не е установена и претенцията за заплащане на неимуществени вреди, която обосновано е отхвърлена. Според приетата пред СРС СМЕ твърдените от ищеца заболявания не могат да бъдат причинени от стрес и душевно разстройство. Счита, че съдът е обсъдил всички писмени и гласни доказателства и не е допуснал процесуални нарушения при постановяване на решението. Моли жалбата да се остави без уважение, като се потвърди решението изцяло. Не претендира разноски за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Срещу допълнителното решение, с което е отхвърлен иска по чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД - за заплащане на сумата от 8 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди за периода от 01.10.2010 г. до 03.02.2016 г., настъпили от неизпълнение на договорни задължения на ответника, също е подадена въззивна жалба от ищеца И. П. Д.. В жалба се поддържат съображения, че СРС е допуснал нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Неоснователно съдът е приел, че на обезщетяване по реда на договорната отговорност подлежат само имуществените, но не и неимуществените вреди по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД.

Установяването, че такива вреди са настъпили от неизпълнение на договорните задължения на ответника и дали са в причинна връзка с него, е в обхвата на проверката 3 на СРС. Сочи, че СРС не е съобразил указанията на СГС, при връщане на делото за произнасяне по същество по исковете за неимуществени вреди от договорно неизпълнение. Неправилно съдът е приел, че не са събрани доказателства, от които да се установяват претърпените неимуществени вреди. Счита, че такива писмени и гласни доказателства за претърпените вреди са представени пред СРС. Поддържа, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на Б.та по реда на чл. 82 ЗЗД.

Недобросъвестно служители на Б.та са сключили следващи договори за кредит с главния длъжник по обезпечения от ищеца кредит, въпреки финансовото му състояние, като са отклонявали вноски предназначени за погасяване на процесния кредит за погасяване на други задължения, като са отказвали да предоставят кредитното досие и цялата информация на ищеца. Б.та е предприела и съдебно събиране на необслужения кредит, с което е нанесла неимуществени вреди на ищеца, които са в причинна връзка с поведението на служителите й. Поддържа, че при отпускане на процесния кредит Б.та е нарушила изискванията на специалното законодателство, касаещо потребителските кредити и предоставянето на банкови услуги и на това основание следва да се обезщетят причинените от нея неимуществени вреди на ищеца. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени допълнителното решение и евентуалния иск за се уважи. Претендира разноски.

Ответникът „ОББ“ АД, чрез предствителя си, оспорва втората въззивна жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Сочи, че жалбоподателят не излага конкретни съображения срещу допълнителното решение. Основателно СРС е приел, че не са ангажирани доказателства за реализиране на отговорността на ответника по чл.

82 ЗЗД - за обезщетение за неимуществени вреди на договорно основание. Счита, че обезщетението обхваща претърпени загуби и пропуснати ползи, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договорните задължения и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В случая не са установява неизпълнение на договорно задължение от страна на „ОББ“ АД, което да поражда такава договорна отговорност на ответника за неимуществени вреди. Поддържа, че не са установени и останалите предпоставки за ангажиране на отговорността в т. ч. размерът на вредите. Неоснователни са съображенията на ищеца за допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на допълнителното решение.

Разпечатката съдържа 25 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1116e689-07eb-4a6d-a721-652f4c916c95