Решение № 175 от 02.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20248002900457 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. Б. против решение № 789/20.12.2023 г. по т.д.№ 504/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260694/04.05.2023 г. по т.д.№ 2905/2021г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора против „Скейл Фокус„ АД обективно кумулативно съединени искове, с правни основания чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 286 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане ответника да заплати на ищеца: 1/ сумата 22 500 лева, представляваща три допълнителни месечни възнаграждения за 2016г., на основание чл. 5, ал. 3 , б. iii от сключен между страните договор за възлагане на управлението; 2/ сумата 91 695,22 лева - допълнително възнаграждение от 1% от реализирания от дружеството оборот за финансовата 2016 г. , съгласно чл. 5, ал. 3, б. iv от договора за възлагане на управлението; 3/ сумата 6 856,25 лева – обезщетение за забава в изплащане на първата главница, за периода 04.03.2018г. – 04.03.2021г. и 4 / сумата от 27 941,57 лева - обезщетение за забава в изплащането на втората главница, за същия период. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 20 ЗЗД, при тълкуване клаузите на чл. 5, ал. 3, б. iii и б. iv от договора за възлагане на управлението, сключен между “Скейл Фокус„ АД и С. Б., в качеството му на неизпълнителен член на СД на дружеството. Неправилно въззивният съд е счел, че заплащането на допълнителните възнаграждения на основание тези две разпоредби е обусловено и от решение на ОС на акционерите, за освобождаване от 1 отговорност на С. Б., като член на СД на дружеството. Касаторът навежда аргументи, в подкрепа на действителния смисъл на посоченото в клаузите изискване, което не следва да се отрече, като невъзникнало с формално решение на ОСА за неосвобождаване на ищеца от отговорност, без обосноваване на причината за това, респ. без претендирани каквито и да било вреди срещу лицето, в рамките на погасителната давност за вземането от същите. Такова решение на ОСА противоречи на смисъла на института „освобождаване от отговорност„ и няма правни последици. Касаторът счита, че отказа на съда да изследва действителната воля на страните е предпоставен и от съществени процесуални нарушения / чл. 235 ГПК – чл. 236 ГПК /, тъй като не е обсъдил всички доводи на ищеца - въззивник, преимуществено съвпадащи с тези, на които страната основава тълкуването си на спорните клаузи от договора за възлагане на управлението. Акцентира се на съдържанието на самото решение на ОСА, за неосвобождаване ищеца от отговорност за „бъдещи и/ или потенциални вреди„, която достатъчно ясно сочи, че волята на мнозинството не се основава на знание за възникнали вреди, а е под условие бъдещо установяване на такива и предявяване на отговорност за същите, т.е. то не е същинско решение за неосвобождаване от отговорност, защото без установени вреди е лишено от основание, съответно е незаконосъобразно. Всяко друго разбиране, според касатора, противоречи на действителната воля на страните, на принципите за справедливост, равнопоставеност и баланс на интересите в търговското дружество и би обезсмислило приемането на това условие в договора за възлагане на управление, тъй като би лишило договарящия ищец от гаранция за упражняване на предвиденото в разпоредбите на чл. 5, ал. 3, б. iii и б. iv негово право. Решението на ОСА, без предявена отговорност за действително причинени вреди, е решение без каквито и да било правни последици за дружеството, освен бидейки формална пречка за реализиране правата на ищеца. Това решение е акт на недобросъвестност, по смисъла на чл. 25, ал. 1, изр. второ ЗЗД, предвид което и съгласно тази разпоредба следва да се приеме, че условието „освобождаване от отговорност“ се е осъществило.

Ответната страна - „Скейл Фокус„АД – оспорва касационната жалба, като акцентира на обстоятелството, че твърдение за неяснота или спор, относно точния смисъл на чл. 5, ал. 3, б. iii и б. iv от договора за възлагане на управлението, не са навеждани в никоя от предходните две инстанции.

Въпреки това, според ответника, въззивният съд е изследвал действителната воля на страните / мотиви на стр. 7 и 8 от въззивното решение /, приемайки я за недвусмислено изразена в съответните клаузи. Страната оспорва да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като несподелянето на аргументи от тезата на ищеца от страна на съда не съставлява такова нарушение. Намира, че визираните клаузи от договора за управление са ясни досежно условието - наличие на позитивно решение за освобождаване на ищеца от отговорност, като неизпълнителен член на СД. В този смисъл, страната намира, че решение за неосвобождаването му от отговорност дори не е било нужно, т.е. взетото е ирелевантно за спора. Също ирелевантно за спора страната счита обстоятелството дали срещу ищеца са 2 реално заведени претенции за обезщетяване на вреди, макар от липсата на такива да не следва обратния извод - за освобождаването му от отговорност.

Акцентира и на липсата на визиран в чл. 221, т. 10 ТЗ срок за вземане на това решение. Позовавайки се на т.VІІІ от ТР № 1/ 06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, ответникът счита, че преценката на съда не се простира до такава за целесъобразността на взетото решение, за неосвобождаване на ищеца от отговорност за вреди на дружеството, поради което е без значение липсата на мотиви относно конкретно вредоносно поведение. Решение по целесъобразност, неупражнимо от съда, е и това дали дружеството да предяви иск за обезщетяване на вреди, преценявайки перспективата за възможно събиране на обезщетението. Навеждат се и доводи за несъстоятелно фокусиране върху израза „бъдещи и/или потенциални вреди„,формулиран в изказване на конкретен акционер, без да е част от формулировката на съответната точка от дневния ред на ОС от 20.05.2016г. или на взетото по нея решение. Последното не може, само по себе си, да се разглежда като недобросъвестно препятстване сбъдване на условието на чл. 5, ал. 3 от договора за възлагане на управлението, по смисъла на чл. 25, ал. 1, пр. второ ЗЗД. Страната поддържа и паралелните си възражения за неоснователност на исковете, несподелени от въззивния съд: 1/ за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 4, б. „а“ от договора за възлагане на управлението / ДВУ /, към която препраща чл. 5, ал. 3, б. iv, тъй като компетентно да определи и присъди това допълнително възнаграждение е само ОСА и не би могло да бъде валидно уговорено с ДВУ; 2/ ДВУ сключен със С. Б. е прекратен на 26.03.2015г., с изтичане на тригодишния срок за който е бил сключен, поради което, за вземането му на основание чл.5, ал.3, б . iii е изтекла 5годишната погасителна давност, считано от тази дата ; 3/ по същата причина – прекратяване на договора към 26.03.2015г., не би могло да се претендира допълнително възнаграждение по чл. 5, ал. 3, б. iv, изчислимо съобразно оборота за последваща финансова година – 2016г.; 4/ вземането на основание чл. 5, ал. 3, б. iv от ДВУ е по същество вземане от „тантиеми„ – определими на база печалбата за 2016г., за което е необходимо решение на ОСА / на това основание се поддържа и нищожност на чл. 4, ал. 4 от договора – п. 1 /. Такова решение – за присъждане на тантиеми за 2016 г. в полза на ищеца - не е взето.

С определение № 1414/29.05.2024г. касационното обжалване е допуснато по въпроса: Следва ли въззивният съд, при неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, да извърши тълкуване според визираните в чл. 20 ЗЗД критерии, за да изясни действителната воля на страните ? – допълнителният селективен критерий е обоснован с решение по т.д.№ 1698/2018 г. на ІІ т.о. ВКС.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си съгласно чл. 290, ал.

2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :

С предявените главни искове С. Б. претендира допълнителни възнаграждения, с оглед прекратяване качеството му на член на СД на ответното дружество, на основание чл. 5, ал. 3, б. iii и б. iv от сключения с 3 него договор за възлагане на управлението, изменен с допълнително споразумение от 14.12.2012г., които разпоредби предвиждат съответно : чл. 5, ал. 3, б. iii - при прекратяване на този договор и в случай, че С. Б. е освободен от отговорност за дейността си в дружеството, същото ще му плати три допълнителни месечни възнаграждения по чл. 4, ал. 1 от договора и при същите условия , съгласно чл. 5, ал. 3, б. iv – ще му плати допълнителното възнаграждение по чл. 4, ал. 4, б. „a“ / в размер на 1 % от оборота реализиран от дружеството за съответната финансова година /, за периодите : а/ от приключване на предходната финансова година до датата на прекратяване на договора за възлагане на управлението и б/ след прекратяване на договора до вписване освобождаването на С. Б. от длъжност в Търговския регистър при Агенция по вписванията, но при всички положения за не помалко от три месеца след прекратяване на договора за възлагане на управлението. Насетне исковата молба обосновава размера на претендираните суми, съгласно консолидирания финансов отчет на дружеството за 2016 г. / годината на прекратяване качеството му на неизпълнителен член на СД /.

Въпреки взето решение от ОСА на „Скейл Фокус„ АД от 20.05.2016г. – за неосвобождаването му от отговорност, ищецът счита, че посочените възнаграждения му се дължат, доколкото такава отговорност не му е потърсена до предявяване на исковата молба. Предявява акцесорни искове за забава в изплащане на дължимите възнаграждения, съгласно условията за изискуемост уговорени в договора / чл. 5, ал. 4 /. Позовава се на уважаване, с влязло в сила съдебно решение, предходно предявени срещу ответника искове, за допълнителни възнаграждения за 2015 г., за които също има постановено решение на ОСА за неосвобождаването му от отговорност.

Ответникът оспорва предявените искове, като от наведените от него възражения първоинстанционният и въззивният съд са счели за основателно само едно: за ненастъпила предпоставка за изплащане на допълнителните възнаграждения, поради липса на взето решение от ОСА на „Скейл Фокус„ АД, за освобождаване на С. Б. от отговорност, като член на СД. С решение на ОСА от 20.05.2016г. същият не е освободен от отговорност за 2015г. и за 2016г. / за времето до прекратяване на членството му в СД / .

С допълнителната искова молба ищецът акцентира на формулировка в протокола от ОСА от 20.05.2016 г. – неосвобождаване от отговорност „ за бъдещи и/ или потенциални вреди„ / която не е част от формулирането на съответната точка от дневния ред, нито от формулировката на взетото решение, а от изявление на участник /. Счита, че с решението единствено е предоставена правна възможност на дружеството да претендира отговорност за такива вреди и от значение е липсата на подобна претенция. Противно тълкуване на чл. 5, ал. 3 от договора за възлагане на управлението ищецът изрично е посочил в противоречие с действителната воля на страните, доколкото го поставя в неравностойно с ответника положение и създава условия за злоупотреба с права .

Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни останалите възражения на ответника, но е приел, че изплащането на претендираните допълнителни възнаграждения е обусловено освен от прекратяване на 4 договора за възлагане на управлението и от освобождаването на ищеца от отговорност за дейността му в дружеството, каквото решение ОСА не е взимало. Приел е, че това са благодарствени по предназначението си възнаграждения, за осъществявано от ищеца управление с грижата на добрия търговец, в интерес на дружеството и на всички акционери, съгласно чл. 237, ал. 2 вр. с ал. 1 ТЗ. Освобождаването от отговорност е правомощие на ОС по чл. 221, т. 10 ТЗ и с него се признава полагането на дължимата грижа при воденето на дружествените дела. Липсата на такова признание води до отсъствие на втората изискуема предпоставка, посочена по-горе. Съдът е счел, че бездействието на дружеството ,за ангажиране отговорността на ищеца за причинени вреди, не се приравнява на недобросъвестност, по смисъла на чл.