Определение № 234 от 22.12.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. Търговище, 22.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Въззивно частно наказателно дело № 20253500600334 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на глава XXII от НПК.

В съда е постъпил частен протест срещу протоколно Определение от 20.11.2025 г. на Търговищкия районен съд по НОХД № 798/2025 г. с което съдът в разпоредително заседание на основание чл.249, ал.1 във вр. с ал.2 и ал.4 т.1 вр. с чл.248, ал.1, т.З от НПК е прекратил съдебното производство по НОХД№798/2025год. водено срещу Р. Я. А. ЕГН********** от с.А. общ.Попово, за престъпление по чл.316, във вр. чл..311 ал.1 от НК.

Изразява се становище, че постановеното определение е неправилно и противоречащо на закона, поради което се предлага неговата отмяна.

-В протеста се твърди, че липсва каквото и да е противоречие между изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и правната квалификация на деянието. Излагат се подробни доводи в подкрепа на заявеното.

НОХД№798/2025г. по описа на РС-Търговище е образувано по внесен в съда обвинителен акт, с който Р. Я. А. ЕГН-********** от с.А. общ.Попово, е предаден на съд за това, че на 23.07.2019год. в гр.Търговище съзнателно е подал официален документ с невярно съдържание – СУМПС №*********, издаден на Р. Я. Михайлов, когато от дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, във вр. чл..311 ал.1 от НК.

С Протоколно определение от 20.11.2025Г по НОХД № 798/2025 г. на РС - Търговище , на основание чл.249, ал.1 във вр. с ал.2 и ал.4 т.1 вр. с чл.248, ал.1, т.З от НПК съдът е прекратил съдебното производство по делото, и е върнал делото на РП - Търговище за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения , които са ограничили правото на защита на подсъдимия.

За да стигне до горния извод, съдът е напомнил, че основното предназначение на обвинителния акт, е да очертае предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в същото и в този смисъл в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да фигурират всички факти, които са относими към признаците на престъплението, в извършването на което подсъдимият е обвинен, както от обективна, така и от субективна страна.

Установил е, че в случая са налице съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, а именно подсъдимия да научи за какво престъпление е 1 привлечен и в какво качество. До този извод съдът е стигнал след анализ на изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Като е мотивирал, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че подс. А. е получил неистинско свидетелство за управление на МПС, на което бил придаден вид, че е издадено в Република Чехия. След подмяната му през 2015 г., на 08.10.2015 г. му било издадено „истинско, тъй като е издадено по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му, но в него било удостоверено невярно обстоятелство - че обвиняемия притежава правоспособност за управление на МПС.“ Същевременно на 23.07.2019 г. подал заявление в ОДМВР Търговище, сектор „Пътна полиция“ за издаване на ново СУМПС. Била извършена проверка на валидността на СУМПС № *********, при която се установило, че такова свидетелство не е издавано и че подс. А. не се е явявал на изпит за придобиване на правоспособност в Република България. Според прокурора било видно, че на 23.07.2019 г. подс. А. се е ползвал от официален документ с невярно съдържание - СУМПС № *********, когато от дееца не може за самото съставяне да се търси наказателна отговорност, с което от обективна страна според представителя на държавното обвинение е осъществен съставът на престъпление по чл.316, вр. чл.311,ал.1 от НК.

Съдът е счел, че в случая е налице противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт, касаеща изложената фактическа обстановка и посочената правна квалификация на престъплението, като по този начин за подсъдимия се създава неяснота срещу какви конкретни факти да се брани, както и, че , по отношение квалификацията за извършено престъпление по чл.316, вр. чл.311, ал.1 от НК, както и ,че не са изложени никакви съставомерни факти по отношение на квалификацията "длъжностно лице", с оглед на което и е нарушено правото на защита на подсъдимия.

В протеста се твърди, че :„В хода на разследването безспорно е установено, че обв.А. не е притежавал правоспособност за управление на МПС - не е посещавал шофьорски курсове, нито се е явявал на изпит за придобиване на правоспособност. Въпреки това още през 2015 г. се е сдобил със свидетелство за управление на МПС №*********, което било издадено от съответните компетентни органи - служители на СДВР. Техните действия са били предмет на разследване в друго наказателно производство, от което са били отделени материалите по настоящото. Така издаденото свидетелство е истински официален документ, в което е удостоверено невярно обстоятелство - че обвиняемият притежава правоспособност за управление на МПС. На 23.07.2019 г. А. подал в ОДМВР - Търговище, сектор „Пътна полиция“, заявление за издаване на ново СУ МПС. Към заявлението представил и СУМПС №********* от 08.10.2015 г., издадено от МВР - София. Всички тези факти са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт:

„Обв.А. не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство, но желаел да управлява автомобил, поради което решил да се снабди с неистинско свидетелство за правоспособност. Преди м.септември 2015 г. А., който по това време бил с фамилия Михайлов, работел в чужбина, където споделил на свой познат, че няма свидетелство за управление на МПС, а желае да се снабди са такова. Познатият му обяснил, че може да го уреди с неистинско свидетелство срещу определена парична сума. След заплащането й А. получил неистинско свидетелство за управление на МПС, на което бил придаден вид, че е издадено от Република Чехия. На 25.09.2015 г. А. подал заявление в СДВР за подмяна на чешкото свидетелство с българско. Служителите в СДВР, без да се убедят дали чешкият документ е истински и дали А. притежава правоспособност, му издали българско СУМПС №********* от 08.10.2015 г., както и контролен талон. Свидетелството било истинско, тъй като е издадено по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му, но в него било удостоверено невярно обстоятелство - че обвиняемият притежава правоспособност за управление на МПС.

А. ползвал документа няколко години и тъй като в този период сменил фамилното си 2 име от Михайлов на А., подал на 23.07.2019 г. в ОДМВР — Търговище, сектор „Пътна полиция“ заявление за издаване на ново СУМПС. Към заявлението представил и СУМПС №********* от 08.10.2015 г., издадено от МВР - София. Служителката, която приела документите - св.Татяна Петкова, забелязала, че свидетелството не е връчено по надлежния ред на притежателя и поради това били извършени проверки за валидността му. Отправено било запитване до чешките власти дали е издавано чешко СУМПС. Установило се, че такова не е издавано и обвиняемият не фигурира в техните информационни масиви като притежател на документ за правоспособност. Не се е явявал на изпит за придобиване на правоспособност и в Република България.“

Съответно обвинението срещу А. е за ползване на този документ с невярно съдържание - българското СУМПС №*********, издадено на 08.10.2015 г. от МВР - София престъпление по чл.316 вр.чл.311, ал.1 от НК. Документът е истински официален, тъй като действително е издаден от посочения за автор държавен орган. Ако конкретното длъжностно лице е съставило документа, знаейки, че А. не притежава правоспособност за управление на МПС, то би носило наказателна отговорност за престъпление по чл.311, ал.1 от НК.

Неговите действия са извън предмета на разследване по настоящото производство. Извън този предмет е и съставянето и ползването на неистинското чешко свидетелство - действия, извършени преди повече от десет години. Твърди се , че това е единствената възможна квалификация на деянието на обвиняемия /чл.316 вр.чл.311, ал.1 от НК/, доколкото удостоверяваната в българското свидетелство правоспособност не е съществувала в правния мир - факт, който деецът признава в обясненията си.“.

Настоящият съдебен състав има предвид и уважава Конституционното право на прокуратурата, само прокурора по своя преценка да квалифицира деянието по внесения обвинителен акт. Но това не изключва задължението му да съблюдава и спази изискванията по чл.246 от НПК, като при преценката не следва да се нарушава правото на защита на подсъдимия.

Въззивния съд споделя напълно възприетото от ТРС, че в случая е налице противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт, касаеща изложената фактическа обстановка и посочената правна квалификация на престъплението, като по този начин води до неяснота за подсъдимия , срещу какви конкретни факти да се брани. В тази насока ТРС правилно е отразил, че трябва да е налице съответствие между правната квалификация в съответния състав на престъплението и субсумираните обстоятелства от обективната действителност, които обуславят признаците от обективна и субективна страна на съответното инкриминирано деяние, каквото в случая не е налице. По този начин се спазва изискването за прецизно юридическо обвинение, което да обезпечи ефективното упражняване на правото на защита на обвиняемия, изразяващо се в това да разбере за какво точно престъпление е обвинен и неговата правна квалификация.

От материалите по делото се установява по категоричен начин, че подсъдимия няма качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, въпреки това квалификацията на деянието е по във вр. с чл.311 ал.1 от НК. По образуваното на 16.09.2020год. ДП№965/2020год., са събрани данни за служители които са обработвали документите по изготвянето и издаването на СУМПС №********* от 08.10.2015 г., издадено от МВР - София. Въпреки това подсъдимият е обвинен , по чл.316 от НК, че „съзнателно е ползвал официален документ с невярно съдържание, когато от дееца на самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност“.

В случая, е създадена неяснота по съставомерните елементи на твърдяното престъпление от обективна страна: твърди ли се качеството - „длъжностно лице“ за подсъдимия и какво конкретно се включва в задълженията на подсъдимия ако се твърди такова длъжностно качество. Без това да съставлява съществен порок в обвинителния акт, следва да се посочи и какво е конкретното длъжностно качество.

3

С оглед на горното настоящият съдебен състав счита, че в случая е нарушено и ограничено правото на защита на подсъдимия, като се затруднява същият да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, поради което са налице предпоставките на разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1, пр.1 от НПК.

Посочените непълноти в обвинителния акт, ТРС е приел, че се отнасят до съставомерни признаци на престъплението, което според съдебния състав води до извода, че при изготвянето на обвинителния акт са допуснати съществени нарушения на императивните изисквания на чл.246 от НПК.

Предвид гореизложеното, съдът правилно е счел, че по т.3 на чл.248, ал.1 от НПК са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт, поради което и не следва да се произнася по останалите точки, визирани в нормата на чл.248, ал.1 от НПК. , довели до нарушаване на процесуалните права на подсъдимия, и поради това делото е върнато на ТРП за отстраняването им.

Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в протеста на районната прокуратура, като обсъди изложените в него доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши проверка на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери протеста за неоснователен..

Настоящата инстанция напълно възприема и споделя изводите на ТРС относно липса на конкретизация на обвинението в обвинителния акт, тъй като действително се касае за отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия и затова правилно делото е било върнато на прокуратурата.

Разпечатката съдържа 31 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11156d62-8705-40e4-9563-fd6e401e76fc