Определение № 1347 от 24.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1347 гр. Пловдив, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20245300900278 по описа за 2024 година

Производство по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от ищеца А. Д., чрез адв. К., с която моли по реда на чл. 248 ГПК да бъде изменено поставеното по настоящото дело решение в частта за разноските, като бъде постановено, че ищецът не следва да заплаща разноски на ответника, евентуално да бъдат намелени присъдени разноски на ответника.

Обосновава искането си за приемане на недължимост от страна на ищеца на разноски на ответника с факта, че ищецът е бил освободен от внасяне на такси и разноски по делото, като счита, че разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК в този случай не намира приложение, доколкото в чл. 78, ал. 6 ГПК се сочи, че когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Излага и доводи, че присъждане на разноски противоречи на практиката на европейския съд, моралните вреди са трудно оценими в пари и присъждане на разноски ограничава правото на пострадалите свободно да заявяват претенциите си съдебно. Евентуално твърди, че съдът не се е съобразил с възражението за прекомерност на разноските и действащата нормативна уредба, определяйки юрисконсултското възнаграждение.

Ответникът не е изразил становище и не е направил възражения в дадения му срок по чл. 248 ГПК.

Подадената от ищеца молба за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срок, при наличие на правен интерес, поради което и допустима. Доколкото се иска изменение на решението в частта за присъдените на насрещната страна разноски, списък по чл. 80 ГПК не е условие за допустимост. По същество съдът счита, че молбата е частично основателна.

По делото е постановено решение № 333 от 17.07.2025 г., в мотивите на което е посочено, че с оглед изхода на делото и двете страни имат право на разноски, като ответникът е претендирал такива без представяне на списък, а доказателствата по делото са за заплатени възнаграждения на вещи лица и призоваване на свидетел в размер на 1720 лв. Определено е възнаграждение за юрисконсулт на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и на осн. чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 650 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете са присъдени 1 разноски в размер на сумата от 658,30 лв. в полза на ответника.

Молбата в частта за приемане, че от ищеца не се дължи заплащане на разноски на ответника, тъй като е бил освободен от внасяне на държавна такса и разноски по делото, съдът намира неоснователна. Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК не предвижда такова изключение. Разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК има предвид друга хипотеза, също приложена с решението, в която се дължат такси и разноски за производството, съответно на уважената част от иска, от осъденото лице, доколкото такива не са внесени предварително, но не касае разпределяне на отговорността за разноски между страните. На настоящия състав не е известна практика на ЕС в сочения в молбата смисъл, като е налице такава за отстраняване на пречки за достъп до правосъдие по дела по потребителски спорове, както на ЕС, така и на ВКС, но по настоящото дело съдът не намира основание за прилагането и. Поради приемане на молбата в тази и част за неоснователна следва да бъде разгледано и евентуалното искане за намаляване на размера на присъдените в полза на ответника разноски.

Основателна е молбата в частта, в която се иска да бъде изменено решението в частта за разноските, като бъде определено възнаграждение за юрисконсулт съобразно действащата разпоредба на чл. 25 НЗПП, поради което и съдът изменя определеното възнаграждение за юрисконсулт в размер на 500 лв., вместо 650 лв., с оглед действащата нормативна уредба, фактическата и правна сложност на делото и цената на исковите претенции. Ето защо и съобразно отхвърлената част на исковите претенции следва да бъдат намалени присъдените разноски от 658,30 лв. на 602,34 лв.

С оглед изложеното по-горе и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молбата, подадена от адв. П. К., САК, пълномощник на А.

Н. Д., с правно основание чл. 248 ГПК, с която се иска приемане, че ищецът не следва да заплаща разноски на ответника.

Изменя, на осн. чл. 248 от ГПК, Решение № 333 от 17.07.2025 г. по търговско дело № 278 по описа на ПОС за 2024 г., в частта за разноските, които А. Н. Д., ЕГН **********, от с. ****, е осъден да заплати на “ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, като намаля размера на присъдените разноски от сумата от 658,30 лв. на сумата от 602,34 лв. (шестстотин и два лева и тридесет и четири стотинки).

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

2